Читателски коментари

В последните няколко месеца преоткривам Фицджералд не само като автор, но и като личност, рожба на времето си. Поразрових и из неговото житие и битие и по-конкретно ме плени взривното взаимодействие между него и съпругата му Зелда. Горещо препоръчвам преди да прочетете „Нежна е нощта“ (ако все още не сте) да погледнете малко биографични материали, базирани на личната кореспонденция между двамата и спомени на техни приятели и близки, разказващи за връзката им. Това според мен е важен ключ към по-зрял читателски поглед не само към конкретния роман, но и към цялото творчество на Фицджералд.

Книгата определено е една от четивата в раздел „пътувам с автобуса 12 часа и няма какво да правя“.

Книгата е доказателство, че за истинския творец няма бариери. Текстът е безкрайно далече от познатото на всички ни „Вино от глухарчета“, но не е по-малко поглъщащ, провокиращ въображението и сетивността на мирогледа философски концентрат. Препоръчвам я на смелите читатели, които търсят нещо различно.

Много интересна книга. Интересна не толкова като увличащо повествование, а по-скоро като потенциал да предизвиква зараждане на много интересни идеи у читателя. Определено съм впечатлена. Малко книги са ме карали да се чувствам толкова провокирана и мислеща.

Харесвам автора и творчеството му. Наистина това не е най-силната му книга и според мен, но ако това е първият ви контакт с Мураками и не ви е допаднал, не бързайте да го отписвате като автор. Свеж, завладяващ, объркващ и най-вече вдъхновяващ писател. Всеки, търсещ четиво, богато напоено с асоциативност, предизвикваща интелигентността му, няма да остане разочарован.

Сюжетът започна малко мудно, но постепенно стана много завладяващ.

Накрая прочетох книгата на един дъх.

Това е първия роман, който чета от тази авторка.

Със сигурност ще прочета и други нейни произведения.

Но добра или лоша, със сигурност е нещо различно от обичайните романи за крал Артур. Оценявам това, че Брадли не е избрала познатото и удобното, а е създала своя собствена, оригинална интерпретация на легендата. Например, тук най-главната героиня и голямата любов на Артур не е Гуинивиър, а Моргана, която е представена в по-положителна светлина. Няма да видите в нейно лице злата, безскрупулна магьосница.

Мненията за тази книга, а може би и за всяка, са доста различни. Някои я наричат ужасна, а и с по-лоши думи, за други е шедьовър. Аз мисля, че е великолепна, но всеки си има индивидуален вкус, затова е по-добре да не се водиш от чуждото мнение. Просто я започни и ще разбереш дали е за теб. :)

Wallküre, виждам че са минали вече три години откак съм писал лични впечатления по темата…

Преди няколко дни мернах един друг ваш коментар относно правото на всеки да си има т. нар. ненакърнимо лично мнение — демократичността на интернет да бъдем заливани и удавени в посредственост.

И до ден-днешен се чудя с какво точно тази книга е тъй фейсбук-популярна.

Да ме прощава Ива-Мария с нейното 5 от 6, но Коелю никакъв писател не е, a селски хитрец. Писател е Ремарк. Писател е Зелазни. Писател е Хемингуей. Писател е Булгаков. Писател е Сароян. Писател е Вежинов. Да, дори Дюма, Верн и Май са класи и класи над Коелю.

Това е българският „Война и мир“.

Мисля си, че тази книга е противоположността на „Малкият принц“. Писана уж за възрастни, а всъщност — детска. Както „Малкият принц“ се води детска книга, а е за големи. Прочетох „Алхимикът“, когато бях на 13 години и тогава много ми хареса. Сега няма никакъв шанс да ми допадне. Най-честно към читателя би било, ако официално се сложи в раздел детско-юношеска литература наред с „Граф Монте Кристо“.

На мен ми хареса :)

Колкото и лош да е превода книгата е невероятно интерсна наистина много ми хареса от доста време не се бях увличала така просто не можах да я оставя докато не свърши.

Книгата е добре написана. Добре написана е защото е по-различна. За разлика от другите книги тук се хваща вниманието на читателя, с това че всичко се представя под формата на приказка. Но тази приказка не е фантастика. Дам има истини, но според мен се предават на читателя прекалено директно. Съгласна съм че повечето хора трябва да са стигнали до изводите от тази книга, но само повечето.

Коелю е много добър писател,не само заради истините в книгите му,но и заради това че краят е различен. И той като всеки писател си има недостатъци- освен че предоставя прекалено видно възгледите си и се повтаря, той улеснява прекалено много читателя. Ако в такива истории вметне повече скрит смисъл, мисля че ще е доста по-добре и доста по-отличаващ се!

Страхотна книга!

Првъзходен роман за едни от най-превратните моменти в най-новата българска история. Горещо го препоръчвам на всички.

Всеки човек, считащ се за интелигентен и зрял трабва да е прочел книгите на Никос Казандзакис поне по веднъж.

Ами честно казано си е доволно банална, ако наистина ви се убива време — става :)

„Саваните на Кения“ ме грабна и я прочетох на 1 дъх! Прекрасна книга, много увлекателно написана!! Авторът майсторски пресъздава трудностите и предизвикателствата, които стоят пред ловеца на диви животни в Африка!! Книгата е изпъстрена и с подробности от живота на афроканските племена и изобщо е много, много интересна!

Обожавам тази книга.Прочетете я.