Читателски коментари

Напълно съгласен! Много верни думи!

даже няма да дочета тази книга. опитах, но не става. всички сцени са претупани, човек чак се чуди да не би при печата да липсват страници или поне редове и абзаци. има опити за ирония и сарказъм, малко черен хумор и толкоз. но всичко е така повърхностно описано, че чак ме издразни. чела съм къде къде по-хубаво написани любовни истории.

По-богата душевност? Те са сбирщината разрушила над 30 000 църкви само през миналия век. Те превърнаха манастирите ни в свинарници и ни държаха с половин Европа в по-брутално робство от османското. И ти ми казваш, че имало по-богата от тяхната?! Литературата им е напудрено френско копие с немски орнаменти…каква душевност при животни?!

Че има по-богата душевност в руската литература има! Но това може дабъде разбрано не от всеки.

Относно закрилата- някой по-горе или другаде беше посочил подобни отношения. Имам достатъчно инересни занимания, за да изучавам чак в такава дълбочина, чиято и да било биография.

Некои може да са прочели много, не че аз не съм, но очевидно това е загуба на време за тях и жалко е, че чувството за хумор и четенето между редовете не нарастват пропорционално с обема на прочетените текстове. Повече свобода на словото е имало и има в Русия в сравнение с тук(и в момента е така), а не въобще иизобщо във Вселената.

Много сладка история

Пърсиг наистина е готин, но кой е този Пърсинг???

Ако беше споменал само Пърсинг може би щях да се замисля над добавката ти- не Че ще тръгна да чета Ръсел и да открия че все пак няма нищо общо и че Пърсинг р другата страна на Керуак.

Но в комбинация с Хесе и сравненията между старата и новата руска школа в лицето на Достоевски и Стругацки наистина по-добре да си беше замълчал. Не те познавам, нямаше нищо да си мисля за тебе. Сега ми е малко жал.

Наистина ми хареса, хубава книга :)

Нали знаеш, че в твоя случай човек има избор между два варианта — или да си мълчи и околните да подозират, че е тъп, или да заговори и да потвърди тези подозрения? :) Не създателят на метафизиката на качеството е скучен, просто умственият ти капацитет е недостатъчен да схванеш идеите му. Затова се плъзгаш само по първия слой на фабулата — „шътокуа“ и отношенията между баща и син, което наистина не е особено интригуващо. За да успееш изобщо да разбереш идеите на Пърсиг, трябва да прочетеш като предговор „История на западната философия“ на Ръсел. И то като учебник — няколко пъти, глава по глава, с преговор на материала и контролни въпроси после.

Да ти имам дълбоките и стойностни произведения на световната литература. И от какъв зор сравняваме Булгаков с Пърсинг. И за протокола: последният ми е безкрайно безкрайно скучен.

Всъщност книгата има само една тема: самотата. Започвайки от отделния индивид, през обществото до (тук се включва Дик) извънземния разум. Предсказания,наркотици,Марс, виртуална реалност — всичко е за да се запълни безмерната пустиня вътре в нас. Да не говорим за религиозните препратки и теологични дилеми, заложени от автора. За мен е най-доброто нещо написано от Филип Дик. Андроидите ми е по-любима, но там е до субективна нагласа. Трите стигми си е обективно една от най-добрите книги на ХХ век.

Чел съм книгата няколко пъти. И през пубертета, когато я издадоха, и години по-късно. В интерес на истината, не виждам повод за използване на подобни суперлативи — „най-добрата“, „най-дълбоката“, „книга на книгите“… Малко груб социалистически реализъм (заради който не е издавана по него време), малко мистика, малко символизъм и щипка любовна драма. Не може да се мери по дълбочина и значимост нито с руската класика, да речем с Достоевски, нито с наистина великите по-късни автори — примерно братята Аркадий и Борис Стругацки. Да не говорим, че е на светлинни години от действително дълбоките и стойностни произведения в световната литература — „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“, „Лайла“, „Степният вълк“, „Митът за Сизиф“…

Друго си е да наричаш изверга с фамилиарна топлота Коба и да дефинираш чекисткия му контрол над талантите „закрила“. И накрая да направиш генералния извод, че в сталинска Русия е имало свобода на словото. Яка свобода, толкова яка, че романът, който коментираме, вижда бял свят почти 30 години след смъртта на изтормозения от бащинската закрила писател.

Твърдението че „в Русия винаги е имало повече свобода на словото, обусловено е от историята им(империя, кво да правиш)“ е абсурдна лъжа, а всичко останало — неграмотни словоизлияния.

Никой никога не е закрилял Булгаков.

Русия винаги е била център на мракобесие, а това че и в най-мрачните зандани се раждат цветя не значи че има свобода на словото.

Майстора и Маргарита е велик шедьовър.

Много от произведенията на казионното съветско и придворното имперско изкуство са тотален боклук. А и както във всяка друга литература на голяма нация има и хубави, и слаби книги. Неграмотните обобщения са признак единствено за нивото на джуркащия клишета за ’руската душевност’ индивид.

Руската литература е различна от всяка друга литература. Душевността е друга, по-различна от англосаксонската. Въпреки всички казани и написани глупости за времето на соца в Русия винаги е имало повече свобода на словото, обусловено е от историята им(империя, кво да правиш).

Предполагам, че Коба го е търпял и закрилял, защото авторът е имал особен и оригинален поглед върху последствията от действията на ЧК върху обществото, а руската душа е податлива на мистиката.

Благодаря за прекрасния превод! Давате живот на книгата!

Книгата е страхотна! Много екшън, бурни страсти и разбира се — любов.

Освен всичко друго, заглавието всъщност е ред от стихотворение на Едгар По. Цялата литературна неоготика — от По през Стоукър и Конан Дойл до Лъвкрафт — е събрана като колекция мрачни шеги и алюзии в тази прекрасна книжка. Днес така може да пише само Нийл Геймън. Но Зелазни беше една идея по-„плътен“, не знам как по-точно да го кажа :)

Ulalume: A Ballad

To…

The skies they were ashen and sober;

The leaves they were crispéd and sere—

The leaves they were withering and sere;

It was night in the lonesome October

Of my most immemorial year;

Прочетох и трите поредици страхотни са с нетърпение чакам развоя с Джъстис,но да си призная Слейд ми хареса най много

Не мога лесно да го „хвана“ това разместване. Трябва да се оправи съдържанието. За да се види каква точно е поредността на главите може да се свали оттук книгата в txt формат: http://megimg.info/mg/modules/booklists/singlelink.php?cid=301&lid=820 .