Читателски коментари

Това е роман, който описва докъде стига човешката алчност и как разрушава едно семейство.Много грозна е алчността.

Ами не, не чаткам, оня с кобилата. То тук само ти ги чаткаш нещата, както изглежда, и само ти си за всичко стойностно. Вие ватниците всички до един сте такива.

Все пак нека изредя няколко факта: социализмът в съвременния му вид възниква в Западна Европа, след това получава широка популярност в САЩ. Първото шествие на Първи май е в Чикаго. Маркс и Енгелс са германци.

…Чаткаш ли?

Нотман, не позна, аз съм за всичко стойностно и против такива, които нападат нещо само защото е от една нация или идеология, която не харесват. Ако харесвам нещо руско или социалистическо, това не значи, че харесвам всичко руско и социалистическо или че съм против американското, европейското или несоциалистическото. Чаткаш ли?

Но ти си като конския, чел съм те и в други теми, нападки до смърт дори ако нещо е само от нация, която е била социалистическа, не да има социалистически повеи.

Очаквах повече!

Изключително увлекателно разказана история. Сблъсък на два свята. В духа на добрите разказвачески традиции.

Който е прочел книгата, си дава сметка, че анотацията отразява много вярно съдържанието. Романът дава множество теми за размисъл, поднесени чрез живи и колоритни герои.

Много приятна изненада. Бликащ хумор. Удивителен стил.

Спомням си как другите деца ме убеждаваха, че ракетите летят само през нощта защото… „денем звездите не съществуват“. Но тогава аз също бях дете и рисувах ракети излитащи през деня. :-)

Затова не бих казал, че онова за „невидимото“ важи за всички деца, имам предвид този коментар… „Та именно децата твърде малко оценяват «невидимото», дори обикновено се съмняват, че то въобще съществува“.

Все пак, това е въпрос на развито въображение и фантазия. Без тях не можеш да станеш нито художник, нито писател, нито истински учен… а защо не и хармонично развит човек — пък бил той и счетоводител, адвокат и т.н.

Книгата е това което е. Едва ли е уместно да се очаква книгите да са съобразени с моя начин на мислене. Точно обратното — ако искам да разбера (и усетя) автора — аз трябва да се настроя на неговата „вълна“. Как иначе ще вникнем в казаното от древните автори, например уж „скучните“ разговори на Сократ, или пък някой коан от семплият и неразбираем Дзен.

Както е казано в евангелието „който чете нека разбира“ — лошото е, че четящите намаляват. Хубаво е, че има места по света където това не е така.

Благодаря за хубавия сайт.

Нека позная. Ти си за всичко руско или подобно на руско, социалистическо и т.н.

Няма смисъл да ти се обръща внимание.

Всичко друго бледнее пред Малазан…….

Оня с коня е против всичко руско или подобно на руско, социалистическо и т.н. Няма смисъл да му се обръща внимание.

Само аз ли намирам ужасно много прилики с Джордан и Колелото на времето? Книгата е хубава все пак, надявам се и останалите да ми харесат

Благодаря Ви, Виола за това мнение. Преписах си го, но не това е важно, а каквото казвате Вие.

Невероятна книга но още по — вълнуващ и чувствен е филма по тази книга. За мен начина, по който е изразена любовта е просто магичен. Поклон пред автора и всички негови произведения.

Тези книги, ако се филмират ще избият рибата. Хайде, кога да очакваме следващата част?

Е, как откъде, от книжарниците. Само че новото издание е с друга корица — бяла, твърда, с картинка на бебе, което пълзи с Мечо Пух под себе си, дете на колело и едно седнало момиченце с червена рокличка. С големи червени букви пише: „Д-р Спок“. Ако питате продавача в книжарницата, сигурна съм, че ще ви помогне да я намерите.

В новото издание текстовете са малко по-различни, но идеята е същата и се присъединявам към тези, които смятат книгата за много полезна. Спасявала ми е психиката и нервите неведнъж!

Ами направи си труда да сравниш:

* лириката на Пушкин к творчеството на който и да е от десетките английски, френски и немски поети романтици;

* „Евгений Онегин“ с „Дон Жуан“ на Байрон;

* „Борис Годунов“ с „Кромуел“ на В. Юго;

* прозата на Гогол с Хофман и Хауф , от една страна, и Балзак и Стендал, от друга;

* романите на Достоевски с романите на Юго, Флобер, Зола…

И тогава може би (ала надали) ще осъзнаеш кое е оригинал и кое — имитация (подделка).

Та последно: Достоевски, Гогол, Пушкин са напудрено френско копие с немски орнаменти, така ли?

Добра е книгата, далеч не от най-впечатляващите на Кинг, но се чете с удоволствие.

За съжаление текстът е пълен с грешки, вероятно от разпознаването. Това са най-вече променени букви, които променят думата, но също и доста липсващи букви, а в няколко случая и липсващи цели думи. Обикновено това не води до неразбираемост.

В глава 22.2 обаче липсва първата половина на текста и там определено не става ясно какво се случва. Бях отворила и английския текст, за да сверявам от време на време неща, които ме съмняват и така го открих.

В липсващата част става дума, че Уайърман е останал при него още две нощи и след това той го изпраща на летището, където се сбогуват. Българският текст всъщност започва от средата на едно изречение, което иначе би трябвало да бъде (а понеже не съм съгласна и с превода на следващите няколко, добавям и тях):

„Внезапно си спомних кристално ясно гласа му от нощта, когато Емъри ме нападна в Розовата грамада и Уайърман изкрещя cojudo de puta madre, преди да стовари свещника върху неживото създание. Беше величествен. Пожелах си да се обърне за последно… и той го направи. Майка ми би казала, че е уловил мисълта ми. Или е проявил интуиция. Това би казала бавачката Мелда.“

„cojudo de puta madre“ е ругатня разбира се, но ми е трудно да й намеря български еквивалент, сравнително груба е по мое мнение.

„Литературата им е напудрено френско копие с немски орнаменти“ — отнася се също така за живописта и архитектурата им от имперско време — основно подражание на барока и рококото, но с повече злато и финтифлюшки — резултат не от естествено развитие и Ренесанс, а от грандомански амбиции да покажат за Запада, че имат повече злато и говорят френски по-добре. Провинциална парвенющина на забогатял варварин, по съвременната терминология.