Читателски коментари

Като цяло книгата е доста необичайна. Смесва хем изпепеляващата любов, хем изгарящата страст. Не мога да кажа, че е книга, която те оставя без дъх и те кара да я четеш непрекъснато, но със сигурно си заслужава прочитането. Особено я препоръчвам на хора, които търсят нещо нетрадиционно и разтърсващо. Смятам, че всеки би могъл да отдели седмица-две и да се докосна до гениалността на тази книга и автора й. Определено смятам, че няма да съжалявате!

Прекрасна книга за живота, борбата и оцеляването, разказана през погледа на Смъртта. Действието се развива през Втората световна война, но освен драмата сполетяла евреите, книгата ни разказва и за драмата на уплашените немски деца. Главната героиня е едно малко момиченце Лизел, което се сблъсква непрекъснато със Смъртта, но намира утеха и смисъл в живота, чрез книгите. Лизел е крадецът на книги, за нея буквите, думите и историите, понякога са единственото.-те са бъдещето, спасението, приятелите, мечтите, щастието …по време на война.

Липсват няколко глави от книгата. От 29 до 36. Защо?

Е, целият ли превод е осеян така със френски изречения, преведени под линия?? Ми то това няма четене, адски е досадно. Явно ще я търся да я чета другаде :(

Страхотна книга.Невероятно нежна и забавна.

Книгата е много добра. Чел съм я преди 20 години и никога няма да я забравя! Препоръчвам.

Хубава книжка. Прочетох я на един дъх. Всичките книги от автора, които съм чела са ме научили на нещо и са ми били безкрайно интересни. Препоръчвам я. Всеки може да си извади изводи и поуки от всяка една приказка представена в книгата.

Страйотна книга. Надявам се скоро да бъдат качени поне още 2–3 части от поредицата. Препоръчвам я на всеки, който обича мистерии.

Искам да споделя, моето лично мнение относно тази книга. Чела съм първата част и наситна ми беше много интересна. Точно поради тази причина, много се зарадвах като видях, че тук ги има качени и следващите две части от поредицата. Да, обаче с 300 зора стигнах до 32 глава, остава ми още малко, но някак си много бавно се развива историята (за разлика от първата част), няма никаква тръпка и динамика, малко са моментите, които събуждат интерес в мен. Разочаровах се от тази втора част, а сигурно третата част, ще е още по-голяма боза. Жалко … наистина ми хареса първата книга :(

За първи път бях готов да оставя книгата на страна, и то на няколко пъти, въпреки че съм прочел останалите до тука.

Имах чувството, с известни изключения, че е изсмукана от пръстите, просто ей така без идея…

Звучеше ми като детски преразказ на случващото се в компютърна игра, с извинение към всички, който творят в тази област.

Не ми хареса книгата никак, прочетох я насила.Много е идентична с предишната, все едно я е писала някое 12г. момиче.Имах чувството, че аторката е бързала да я завърши за да отчете поредната си книга.

Приятно многообещаващо начало, претупан край.

Останах очарована от тази книга. Препоръчвам я! :)

Красиво пресъздадена любов. Хареса ми.

И аз като цяло съм абсолютно „за“ с мнението на ДГ, но в конкретния случай „Вълшебната планина“ ми се вижда повърхностно.Имам конкретен въпрос към коментиращите и съгласните. Вие, конкретно ли прочетохте „Вълшебната планина“ на Ман или сте съгласни по принцип с едно или друго мнение, защото то ни звучи просто по-близко и не се замисляме много, много по-дълбоко. Има литература, която може да си я четеш леко и приятно, има литература, която изисква. Затова мненията за вътрешния космос на читателя и отношението читател-творба трябва да са свързани в случая с конкретното образователно произведение на Томас Ман и Ханс Касторп, ,дали той е успял да представи знанието на епохата с развитие в романа си, а не по принцип, как ни харесват или не харесват творбите. Харесва ли ни Ханс Касторп? Чувстваме ли го близък или по-скоро далечен и неразбран.Как приемаме хуманистичните, тоталитарни, „кумунистически“ елементи, елементите за милосърдието, анахронизма, спиритуализма, жестокостта, любовта, правото, свободата и смъртта и т. н.

Всеки жанр, автор и епоха си имат специфика и не винаги е възможно с кеф да си седнеш и да си четеш дадена книга, а трябва или да се подготвиш предварително, да имаш определени интереси или паралелно докато четеш, иначе ще почувстваш книгата като скучна и излишна.Без да имаш интереси в немскоезичния сектор, ми се струва по-невъзможно някой да седне да чете „Вълшебната планина“ в по-общочовешки план.Някои произведения не стават със спонтанност и авантюризъм. Незнам, дали числото на читателите прочели „Вълшебната планина“ в България остава до днес четирицифрено. За някой автори просто трябва да познаваш езика и да четеш в оригинал, иначе се губи много и произведението бива неразбрано, попада в графата скучно и тъпо, не го почуствах, не е мой тип и следва захвърляне. Може и да е отминало времето на Ман безвъзвратно.Даже, според мен, е отминало. „Вълшебната планина“ не е типично за българския читател, липсва му общата култура, заради различни външни фактори и определен развой на събитията в държавата. Това не го пиша в негативен или обиден аспект, а просто като факт, без някаква емоционална окраска. Едни народи се развиват в една посока, други в друга."Вълшебната планина" е образователен роман от миналия век на едно образование, което няма корен и еквивалент в България. Просто не мога да си представя мнозинството читатели днес да седнат, да грабнат „Вълшебната планина“ и тя да ги спечели веднага, да я разберат и да я изчетат на един дъх от корица до край, да проследят вътрешния космос, одисеята и голямата борба на Касторп, без никаква подготовка в неделната вечер. Подготовката може да е нестандартна — примерно посещение на музей, архив, изложба за Томас и Хайнрих Ман, Давос,слушат Вълшебната планина на Волфганг Фойгт, слушат операта на Вълшебната планина или дори посетят една клиника или др. Може и името Ман да буди негативни асоциации, вместо симпатии.

Може, коментиралите да коментират пак като прочетат романа и тогава с пресни,лични впечатления, коментарите ще са по-живи и честни. После могат да прочетат за сравнение и „Буденброкс“, „Д-р Фаустус“, нещо от Брата на Т. Ман примерно „Верноподаника“, Курт Тухолски, Х. Хесе (не само Сид(х)арта ), нещо по-следващо от немскоезичния регион като Криста Волф, Ингеборг Бахман, Макс Фриш, Кестнер, защо не и Стефан Швайг. Кафка може да се каже, че скучен, но след едно посещение на музея му в Прага, може да си променим мнението и да преосмислим становището си, защото се докосваме до по-интимни неща от живота на Кафка и го разбираме в нова светлина и т. н. Може да се ползват различни иновации за преоткриване на немскоезичните автори, които носят етикет скучни и сложни и не стават за лека разтуха в неделната вечер.

Забележете, че единствения, който не си е писал името е завистливия червен боклук.

Страхотна поредица!!! Уникален поглед върху нещата :)

В книгата има много препратки към класическата английска литература, като се започне от Шекспир. Ето защо на някои диалозите може да им се сторят „тъпи“. Но както Мартин, така и Геймън се възхищават на таланта на Зелазни, а поредицата създава сял нов жанр във фантастичната литература и се определя като един от феномените на постмодернизма. Ако трябва да сравнявам Песента с Хрониките, стилът на Зелазни е по-висок. Със същия успех можете да правите паралели между Дан Браун и Умберто Еко. Дан Браун се чете доста по-лесно, но това не го прави по-добър писател. Всъщност, за да се насладите изцяло на Амбър, трябва да четете произведенията в оригинал, на английски.

Не е лоша…

Книгата е добра.