Любовницата на пирата от Джоана Линдзи
Ехаааа, изкефи ме. Прочетох я за 4 дни, въпреки че през тези 4 дни бях много заета — стоях до късно, за да я чета. Най — много ме кефи името на пирата — Тристан. Уау!
Харем от Колин Фалконър
Четох я, но не до края, защото по едно време ми стана неудобно да я чета заради неудобните сцени.
Хари Потър и философският камък от Джоан Роулинг
Ммммм, не ми хареса особено. Като че ли филма ми е по-интересен.
Отнесени от вихъра от Маргарет Мичъл
Ако не беше баба сигурно нямаше да прочета тази книга, но благодарение на нея аз се насладих на една удивителна история.
Здрач от Стефани Майър
В интерес на истината, бях приятно изненадана от книгата. Филмът беше интересен, но естествено книгата е още по-интересна.
Игрите на глада от Сюзан Колинс
Ох, страхотна е! Много по-яка от филма! Супер е!
Гордост и предразсъдъци от Джейн Остин
Я па съм чел „Жеравът и рибарката“. Сощата история.
Дързост от Джулия Барет
Съвсем малко по-скучна е от Гордост и предразсъдъци, на която е продължение, но също е доста завладяваща.
Каквото и да говорим, тази книга си остава класика. Това е една чудесна книга и я препоръчвам на всички!
Птиците умират сами от Колийн Маккълоу
Ей на туй у наше село му викаме: „Калугер ме гони, мамо! бели ми поли задига.“ :D
Кати в Италия от Астрид Линдгрен
Това по-скоро беше като книга, която описва забележителностите в Италия, но ставаше.
Алиса в страната на чудесата от Луис Карол
Много забавна книжка. Препоръчвам я на всеки, който пази детското в сърцето си.
Публични тайни от Нора Робъртс
Страхооотен :) Наистина се чета на един дъх
Каква любов! Свещеник, при това католически, и едно най-обикновено момиче. Ей на това му се казва невъзможна любов. Много интересна книга.
Квартеронката от Майн Рид
Много хубава книга! Смесицата от романтика, история и приключение я прави страхотна. Няма по-добро от класическото.
Еманципирана магия от Тери Пратчет
Добре дошла във фен клуба на Тери Пратчет! Завиждам Ви за всички книги, които ще откриете тепърва :-) Дори когато само си мисля за него, душата ми се усмихва като Чешърския котарак. Той, милият, ме разплака един единствен път — когато Смърт си го прибра…
Братята с лъвски сърца от Астрид Линдгрен
Книгата е въздействаща и с ясно послание за вечната борба между Доброто и Злото, което е изключително полезно не само за децата, но и за родителите. Винаги съм я харесвала наред с много други приказки и приказни истории, като на Братя Грим , Ханс Кристиян Андерсен.
Седем синове от Лили Сейнт Джърмейн
Току-що приключих с четенето и определено мога да кажа, че книгата не ми хареса. Изключително вулгарна и брутална. Трябва да не си нормална /пиша „нормална“, защото става въпрос за жена/, за да отидеш и да се предложиш сама на виновника за бруталното ти изнасилване и отгоре на всичко да изпитваш и удоволствие, докато правиш секс с него!?!?!
За превода мога да кажа, че е добър, но пък чак перфектен… След като на няколко места ми беше трудно да разбера смисъла на написанато и ми се изгуби логическата връзка, не бих могла да кажа, че е перфектен.
По-скоро бих казала — поздравления за търпението и желанието да преведете книгата, а както разбирам от коментара ви и останалите.
Сега разбирам откъде Дж. К. Роулинг е черпила вдъхновение за Хари Потър. Късно открих този автор. Пренебрегвах книгите му години наред, съвсем сигурна ,че няма да понеса поредица измишльотини. Но то и в любовта е така- откриваш бавно, постепенно, всекидневно и завинаги , а после се влюбваш.
Отначало бях скептична, недоверчива. После се зачетох в " Дребния волен народ" … и не успях да се откъсна от книгите на Пратчет.
„Задълбаваш в работата и рано или късно тя също задълбава в теб. Смърт бе отдавна запленен от хората, но изследването никога не е едностранно занимание. Някой би могъл да си прекара живота, като наблюдава личния живот на елементарните частици, а накрая изведнъж открива, че е в състояние или да знае кой е, или да осъзнава къде се намира, но не и двете неща едновременно.“ ( Дядо Прас)
Такъв си е Тери Пратчет. Докато четеш съвсем незначителното му повествование и се щураш между ордата от герои, едно или две изречения ще изскочат от редовете и ще те застрелят от упор , ама така, че дълго не знаеш дали да продължиш или да изпаднеш ступор.
А когато затвориш страниците, не помниш нито Тифани, нито Смърт, нито другите надничащи от кориците. Но помниш и знаеш, че в какафонията от препинателни знаци на ежедневието е много важно да откриеш своя алеф
и да си останеш Антропоморфна Персонификация, която може би си има малко понятие от вещерство или магия.
Степфордските съпруги от Айра Левин
Ех тази холивудска нагласа за хепи енд! :)
Читателски коментари