Читателски коментари

Стъкларят от Мурано от Марина Фиорато

читателка (16 април 2015 в 18:40)

Невероятно увлекателна. На когото му е харесала — препоръчвам и „Тайната на Ботичели“ от Марина Фиорато.

Десет малки негърчета от Агата Кристи

Nina (16 април 2015 в 18:12)

Това е първата книга която прочетох на Агата Кристи и останах меко казано възхитена.Една от най .- добрите и книги наред с Алиби.

Вълкът и гълъбицата от Катлийн Удиуиз

Хедър (16 април 2015 в 12:55)

Аз съм прочела всичките книги на Катлин Вудиус.За мен тя е изключителна писателка .Книгите и се четат на един дъх със и с голямо вълнение и въсхищение.Любимите сред нейните книги са Вълкът и Гълабицата, Дивата котка,Любовницата на корсаря,Шана и Роза рез зимата.Силно ви ги препоръчвам няма да съжелявате

Силата на любовта от Сюзън Елизабет Филипс

Далида (16 април 2015 в 04:56)

Книгата е интересна, има много силни моменти. Към десета глава ми стана досадна, но след това стана по леко четенето.

Заблудите на Дан Браун от Емануел Икономов

д г (16 април 2015 в 03:24)

Много точен анализ на Икономов, изводите в края са най-интересни. Разбира се, художествената измислица има пълна свобода на действие, но когато включва имена на исторически личности, действителни места, потвърдени събития и т.н., тя вече почва да претендира за полу-документалност. Така хем използва правото си на фантазиране, хем задейства чувство за реалност у читателя, което нямаше да се получи ако например ставаше дума пророка Някойси, художника Драскачо, в планетарния свят Алабала, въртящ се около звездата Щура 23.

Този трик е използван от много автори, някои много известни като Пушкин с измислицата за конфликта Моцарт-Салиери. Тя има всички качества да привлече интерес, като завист, контраст между гениалност и посредственост, трагизъм и последвало убийство. Беше разработена по-късно на сцената и киното, в резултат съвременната широка публика вярва че такъв конфликт действително е имало. Като страничен продукт от тази вяра се възбуди интерес към творбите на Салиери. Въобще казано, правилото е „Драматизирай идеята си колкото можеш и ще се продаде добре, защото хората преимуществено използват емоциите си, за логическо мислене се изискват усилия.“

Светослав Тертер от Цончо Родев

Диана (15 април 2015 в 20:38)

Страхотен автор. Много леко и приятно се четат книгите му. И се придържа към историческата истина. Съжалявам, че го откривам едва сега на „стари години“, а не когато бях в прогимназията.

Пленница от Джоана Линдзи

Спаси (15 април 2015 в 18:57)

Историята е интересна но е далеч от шедьоврите на авторката. Личи си че е от първите и творби. Чете се лесно на места с пропускане на доста редове от който не се губи нищо

Шестото клеймо от Дан Браун

visitor (15 април 2015 в 17:59)

Никой посредствен автор не би продал НЯКОЛКО книги в милионни тиражи, една — да…така за спорта и заради скандала, но НЯКОЛКО????

Любов и омраза от Бевърли Бартън

Clarrita (15 април 2015 в 17:27), оценка: 3 от 6

На мен ми беше пък тегава, банална и съвършено предказуема, дочетох я от инат, но като цяло лишена от финес, езикът често вулгарен, героите плоски и лишени от характер! Разочарована, предвид други нейни, нелоши книги!

Заблудите на Дан Браун от Емануел Икономов

едмон (15 април 2015 в 17:07)

Вижте сега…Щом човекът пренебрежително споменава тези там „изданийца“ на Бард, които не би докоснал /Боже!/, означава само едно — „Къде сте вие /преводачи/, къде съм АЗ? Ще си чета оригинала, щот` съм най-готин.“ Грешки не допуска само този който не пише. Все пак говорим за художествена измислица, а не туристически справочник /да не се повтаряме вече/. Цялото ми уважение към Емануел Икономов, толкова много негови преводи съм чел още като дете през 80-те и след това, всичко това някак не му прави чест. Ние, българите сме големи специалисти по намиране на кусури на ГОЛЕМИ неща или най-малкото ПРИЗНАТИ неща. Вярно, че всеки майстор е най-големия за себе си (отидете в някой автосервиз и ще разберете, че от майсторчето там нагоре е само небето, друг е въпроса, че се обръщате към него с „майсторе“ просто, защото не му знаете името), но очернянето по този начин не би те извисило, ако това е целта ти. Просто направи нещо по-добро, ако можеш.

Виолетов огън от Бренда Джойс

Constantina (15 април 2015 в 16:27), оценка: 6 от 6

на мен ми допадна

Ласки и насилие от Кони Мейсън

Стела (15 април 2015 в 14:07)

По принцип обичам да чета книги, в които главните герои са претърпели някакъв вид „страдание“, но това Бога ми, ми дойде ПРЕКАЛЕНО МНОГО. То не беше бой, то не бяха групови изнасилвания, психически тормоз и прочее…

Зези от вас, които като мен след прочит на коментарите се колебаят дали да се захванат с тази книга или не, моят сърдечен съвет е „Не“.

Ласки и насилие от Кони Мейсън

Sss (15 април 2015 в 14:06)

По принцип обичам да чета книги, в които главните герои са претърпели някакъв вид „страдание“, но това Бога ми, ми дойде ПРЕКАЛЕНО МНОГО. То не беше бой, то не бяха групови изнасилвания, психически тормоз и прочее…

Зези от вас, които като мен след прочит на коментарите се колебаят дали да се захванат с тази книга или не, моят сърдечен съвет е „Не“.

Ангел на греха от Джоана Линдзи

вили (15 април 2015 в 12:46)

Много ми хареса.

Не казвай на никого от Харлан Коубън

lora201 (15 април 2015 в 11:25), оценка: 6 от 6

Най-добрата му книга! Филмът по нея също е страхотен.

Мисли от Никанор Парра


Ето оригинала. Речникът е подчертано математически. Вероятно би могло да се търпи заместването на математическия език с езика на литературния разбор, ако не ставаше дума за Паскал.

Pensamientos

Qué es el hombre

se pregunta Pascal:

Una potencia de exponente cero.

Nada

si se compara con el todo

Todo

si se compara con la nada:

Nacimiento más muerte:

Ruido multiplicado por silencio:

Medio aritmético entre el todo y la nada.

Кой би повярвал от Сюзън Елизабет Филипс

Далида (15 април 2015 в 01:47)

Чудесна книга, динамични герои, добре създанени диалози.

Твой завинаги от Тереза Медейрос

iori960 (14 април 2015 в 20:36), оценка: 6 от 6

книга….романтична…..не можеш да откъснеш поглед от страниците…. с една дума завладяваща

Метро 2034 от Дмитрий Глуховски


Доживях,господи…специални благодарности на всички положили усилия тази книга да се появи тук!Големи сте!

Чуждото е по-сладко от Адел Паркс

Кокалче (14 април 2015 в 16:48)

Не бих я нарекла чак мудна. Бавна книга е, не двучасова, но определено ми хареса.