Читателски коментари

Вал Макдръмид и след „Мястото на екзекуцията“ — адмирации, за новата разказвачка — 21 -и век, умна,умна Агата Кристи :-) И в тази си книга е сътворила микс от : тема за Системата в „Полет над кукувиче гнездо“; трагедия -древна ; съвремието ни — в търсене на справедливостта и жертвите ,и цената ,с която никой жив не се разминава !

Много красива, пленяваща история, към която би се връщала отново и отново. Наситена с много емоция, любов и романтика. Препоръчвам я на всички любители на жанра.

Една такава приказка за малки наивни момиченца. Четеш и забравяш.

Наистина завладяваща книга! Определено е повече от невероятен роман. ♥

Несбъднатите ти очаквания достатъчно основание ли са моментално да забиеш четворка на романа? Какво всъщност оценяваш? Може би качеството на самия литературен текст? Или по-скоро собственото си проблемно възприемане на романа?

Един съвет: не търси у Труман Капоти онова, което ти разбираш като „романс“!. Романите на Капоти са друга бира. Още по-малко пък следва да подходиш към "Закуска в „Тифани“ като към сладникав чиклит с бижутерско продуктово позициониране. За тая цел се насочи към легиона Труманови сънароднички — „списателки“ на романчета на конвейер!

Имах огромни очаквания от тази книга. Ако трябва да съм честна..останах малко разочарована. Може би точно заради големите си очаквания, но някак си очаквах повече история, повече действие, някак повече романс дори. И все пак определено не съжалявам за отделеното време :)

Много силна книга. На места беше доста подробна, но със сигурност ще останат спомени от нея. Отостно характерите на героите бих казала, че има градация, развитие предопределено от историческите факти и съответните нрави. Дълга е за четене, но си струва всеки ред.

Не съм съгласна с останалите коментари.Романа е страхотен и си струва да се прочете☺Авторката много умело преплита няколко жанра в книгата си ,освен любовна история книгата съдържа и много мистерий и загадки,което мен лично много ме впечатли.С удуволствие бих прочела още книги от Катрин Каултър

Мен не ме впечатли, ама никак. Почти с нищо не ме грабна, не и както другите от същата авторка. Но все пак… не съжалявам за отделеното време.

Страхотна книга, препоръчвам я на всички фенове на жанра, не можах да я дочакам преведена и я прочетох първо на английски, затова не мога да коментирам точно този превод.

Oчаквах повече но става за скучен дъждовен ден .

Приятна история, но далеч от най-добрите творби на писателката, които съм чела.

Много харесвам Д. Стил, но за мен този нейн роман е голямо разочарование. Тлкова наивен и повърхностен , най-слабият й роман.

Ща карам по ред и по памет.

Книгата съм я чел в годината на издаването и в България.

Не помня преди колко време беше.

Това , което съм запомнил от нея :

— в какъвто и да е свят да попаднете, дори в замислен като алтернативен, изкуството, като това на Франк например, може да направи така, че поне за миг за видите и чуете /като японеца / истинския свят и да разберете — „от всички най-глупави са прасетата и рибите. Те последни научават истината.“ — цитирам по памет.

— малко е наивно във фантастичен роман от този тип да търсим паралелно сходство с поведение и действие на хора от нашия свят. Там всичко е възможно — дори японците да са по-хуманни и англичаните да са участвали в обсадата на Сталинград. Затова се нарича фантастика. Не е задължително образът и представата ни за японците да съответства на образа им от реалния свят.

Ролята на дамата в романа — във всеки свят ще има по една жена, която в конкретен момент ще вземе съдбоносни решения, за които дори ще извърши и убийство.

— на мен лично ми беше интересно: как се взе едно решение за отказ от екстрадиция на база на лично решение на един чиновник,

как съдбата на един човек се определя от толкова крехки и случайни действия,

какво точно, по дяволите, можеш да направиш, ако разбереш, че света, в който живееш ,всъщност не е съвсем реален ?

И дори само заради идеята за поведение на човешки същества в алтернативен свят си струва да се прочете .

Още повече, че все пак никой не спори, че текста е увлекателно написан, нали ?

Книгата е хубава,но очаквах пвече на финала!

Много хубава книга смях се от сърце ,толкова ми хареса ,бих я прочела многократно!

Имам въпрос към тези читатели и коментатори, които смятат че книгата е една от най-добрите шедьоври в жанра си. Бихте ли споделили , кои са големите идеи, които са ви впечатлили дотолкова, че да я определите за такава ? За мене критериите, по които определям една художествена творба за такава са идеите, които съдържа и стил, който те грабва и увлича. Книгата беше увлекателна и интересна, но идеите бяха малко и на места доста повърхностни a la добрият американизъм в стил филма ’’Железният Човек’’ и друга типична американска боза-как добрите американци в алтернативният свят на книгата разпостраняват знанието и цивилизацията на туземците в Африка и Китай чрез образователни програми …Това би било донякъд оправдано, ако алтернативният свят на книгата в книгата не описваше действителният свят, в който живеем, но доколкото ми е известно авторът е имал за цел да опише него…

Интересните и неконвеционалните идеи бяха опитът да се погледне по друг начин на историята-какво би станало ако Оста беше спечелил войната. Също възможността , че в Англия би било възможна диктатура от рода на азиатските. Но образът на японците, които са много по-хуманни от нацистите не е правдоподобен, те са извършвали подобни прочиствания в Китай, каквито са извършвали нацистите и са имали подобни идеологии.

Краят не беше изобщо такъв, в смисъл че не дава нищо значително нито по отношение на развитие на действието, нито по отношение на идеи. Такъв край би имал смисъл само ако има продължение на книгата. Общо взето всичките интересни идеи поне за мене се свеждат до това, че автора представя един алтернативен свят и нищо повече от това. При това със всичките фактически исторически грешки (английските войски са участвали в битката при Сталинград ??? ), неубедителността на трансформирането на японския режим, който е отговорен за етническото прочистване на милиони китайци и за неизброими други зверства в един условен такъв, чийто върховен чиновник се възмущава от геноцида на нацистите). И каква беше ролята на дамата с тайния агент, която спасява симпатичния, висок и много интелигентен автор на творбата в творбата (много дълбоко подозирам, че този автор е самият Дик или поне желанието му да бъде такъв по отношение на външността-нямам съмнение по отношение на интелигентността му разбира се) ??? Каква беше ролята на Франк и неговото ’’изкуство’’ ?

Всички тези мисли ме карат да определя книгата като средно добра, но нищо повече. Бихте ли се обосновали защо според вас тя е бисер и велика книга ? И ще ви помоля да отговорите конкретно, а не да си губим времето с изблици на емоционални нападки без никакво обосноваване.

И на мен нещо сякаш ми липсваше в романа. Нора Робъртс ми е една от любимите писателки и книгата е добре написана, но сякаш липсваше тази магическа съставка която винаги ме е грабвала в нейните книги.

Камилка: От всичките романи на Нора Робъртс за Ив Далас това наистина е най-добрият (поне според мен). Тук е преплетен криминалният елемент от по-старите романи с бъдещето. По принцип първата част си е като самостоятелно криминале, но втората част продължава линията. Препоръчвам — четете. Струва си.

Съгласна съм, че книгата е доста слаба за автор като Шелдън.