Читателски коментари

Не бих могла да добавя нищо повече към коментара на ganiva.

Да приемем. А — като ги дава в оригинал — вие можете ли да ги прочетете? Или съдите по неговите преводи?

С тъга затворих последната страница …сякаш излязох от завладяващия свят на Библиотеката ,мернах младия Шекспир ,Нострадамус ,Жан Калвин …чудесна книга ,чудесна !

Изключително забавна книга, особено накрая, прочетох я на един дъх. Първоначално не мислих така, също като Кода Беар я намирах за скучна, но след това ми стана интересно. Мисля, че на всяка книга трябва да се даде шанс, но разбира се е въпрос на вкус и предпочитания.

Препоръчвам я за хора, които искат да помечтаят и да изживеят едно малко приключение.

Фракс :)))))))))) Човече, вземи се регистрирай (някой вече ти го предложи мисля). Коментарите ти са чисто удоволствие :D Фракс от Мартин Милър ли идва?

Посредствена, но не и напълно лоша, успях да я прочета. Всички книги от авторката са еднотипни, но тази е направо изсмукана от пръстите, пълна с недомислици. Реално причина за самоубийството нямаше, пък и майката дето не помни имената на дъщерите си…дразнещо. Пълно с лели и чичовци, типично по германски.

Екзистенциализмът не е за тинейджъри. Нито за индивиди с двуцифрено IQ, които мислят с ендокринната си система, затова се затрудняват да схванат идеята в произведение, където не се описват емоции, изпитвани от героите. За тази аудитория пише Нора Робъртс :) Мисля, че човек на по-малко от 40 трудно може да разбере напълно Камю или Сартр. Въпреки че не е зле да се запознае с тях и на 20, за да осъзнае след 2–3 десетилетия колко се е променил. По-добре не се захващайте с тези автори, ако не четете Платон и Волтер просто за удоволствие в свободното си време.

Израснах с това стихотворение като песен. Пееше я с пълна душа татко ми и ме зарази и аз да я пея по същия начин. Когато ми е тежко, когато тъга се опитва да ме обърка, си запявам „Жив е той, жив е…“ и си връщам силата. И до днес. И няма сила във Вселената, която може да изтрие Ботев от народната ни памет. Който се опита — сам себе си ще изтрие.

Вечер, щом тате се връщаше у дома, ме качваше на едно малко столче и казваше: „Хайде, сине, сега да кажеш «Хайдути». Аз ще ти помагам където си го забравил…“ и аз, не знаещ още да чета, казвах пред пламналите очи на тате и мама „… и страшен беше хайдутин за чорбаджии и турци; ала за клети сюрмаси крило бе Чавдар войвода! …“, и сълзи на радост и възхита потичаха от очите на тате, сякаш в стайчето ни присъстваше сам Ботев и се наслаждаваше на едно българско семейство, което го помни и обича…

Пред очите ми идваха самодивите, за да превържат юнака и в мен заживяваха сами и Хаджи Димитър, и Ботев — непокорни, красиви, силни, прекрасни, сърцати…

Нямахме телевизия, но имахме много по-голям прозорец към Вселената — душата на поета, душата на бунтовника, на непримиримия борец за правда и за свобода! „Но стига ми тая награда, да каже нявга народът…“

Бог-България-Ботев… Благодаря!!!

.

Народ, който ражда синове като Христо Ботев и Васил Левски, е безсмъртен. Сега може временно да сме в поза „партер“, но то е само, за да се изправим още по-достойни и по-силни, още по-истински и по-свободни. Нека всеки, който пише некролози на нашия народ, си ги чете за себе си. Ботев хубаво го написал в „Хаджи Димитър“: „…тоз, който падне в бой за свобода, той не умира…“ . Ние, българите, не сме спрели да се борим за свободата си вече близо над хиляда и сто години, когато насила ни беше натрапена лъже-вярата на чернодрешковците, така добре описана от Ботев в „Моята молитва“: „Не ти, комуто се кланят калугери и попове, и комуто свещи палят православните скотове…“, „Не ти, който учиш роба да търпи и да се моли, и храниш го дор до гроба само със надежди голи…“. Богът на Ботев заведе Васил Левски на върха на Безсмъртието: „А, ти, боже на разума, защитниче на робите, комуто щат празнуват денят скоро народите“, „Вдъхни всекиму, о, боже, любов жива за свобода, да се бори кой как може с душманите на народа.“

Песента по това стихотворение винаги ме изпълва с чувства на гореща признателност и дълбока гордост, че съм потомък на такива Човеци-Богове!

Една от най-добрите книги, които съм чела напоследък. Честно казано, нямах големи очаквания. Книгата започва малко мудно, монотонно, и уж така продължава, а просто не усещаш кога те е завладяла напълно. Действието уж не върви бързо, а чак не разбираш как за толкова малко страници са се случили толкова много неща на един обикновен, скучен, апатичен до абсурдност човек!

Много приятна за четене книга! Романтика и нито миг скука.

Книгата е прекрасна и силно я препоръчвам на всеки, който се интересува от психология и психиатрия.

Някой, който изписва ’не знам’ слято, едва ли има дори и бегла представа какво значи ’стил’.

’Грабването’ и ’четенето на един дъх’ са чалга, затлачваща все повече този сайт.

Тази книга е страхотна

Ами след прочитането на 4 и 5 книга от Песента, общо взето 1–2 седмици. Но това е главно, защото „Пир за врани“ беше сравнително скучна, а „Танц с дракони“ се занимава твърде много с Денерис (може би най-скучният за мен персонаж). Виж, след първите три книги дълго време ми се искаше да удуша Мартин.

А иначе от книгите на Абръкромби горещо препоръчвам „Герои“. Пак е самостоятелна, действието се развива за 3-дни около един хълм в Севера и за мен е доста по-добра от „Отмъщението на Монца“.

Добра книга с лош превод .

Аз също четох до преди 3 дни Песента.. опитах се да започна Толкин и няколко други автора след това,но не се получи..като че ли нищо не ми е интересно след Дж.Мартин.Така се чувствах и след Зелазни . Ще последвам съвета на тцЪ и макар,че твоят коментар тук е почти отпреди 2 години,ми е интересно да споделиш колко време мина при теб ,докато Песента избледнее малко..

Хареса ми, интересен замисъл .

Една интересна, увлекателна……..и толкова,толкова Актуална книга!

Малко фантастика, 90% от запасите на редките елементи са в Китай и износът им е забранен.