Гроздовете на гнева от Джон Стайнбек
Прочетох това произведение след Вашия коментар, наистина много силна книга, уникално развити образи, хареса ми начина по който автора просто ти бърка в душата. На моменти плаках, много е силна книгата. Благодаря Ви
Ледената принцеса от Елизабет Барнс
Книжката е лека и бърза за прочитане. За всички, които искат да отпочинат от тежкото ежедневие.
Единствена любов от Дж. Р. Уорд
Браво за попълването на серията :) Дано има още много други книги от този автор.
Джурасик парк от Майкъл Крайтън
Когато чета тази книга имам чувството , как се едно си в самата история. Най-много ми харесват чувствата на героите , които авторът ни предава.
Наследството от Кристофър Паолини
Здравейте!
Преди няколко години попаднах на поредицата и не можах да я прочета. Просто не успявам, невъзможно ми е просто.
Героите, сюжета и диалозите са слаби, еднопластови, нямате развитие на характера, Главния Лошко е най-безмсисленият злодей в историята (просто защото е зъл!, без реална причина, какво е това?) А Ерагон е безчувсвтен социопат. Не, честно,, наистина не предизвиква никакви симпатии или грижа, просто защото той е неспособен на това.
Разбира се, това е единствено мнение. Имената са толкова странни, неподходящо звучат… Всичките книги са една амалгама от Токин, Хърбърт, Джордан, ле Гуин Макафри, Мартин и най-вече Люк Скайуокър и Дарт Вейдър! Първорордният — сменяте ездачите с джедаите и правите Йода елф и воала! Заимствания и плагиатство едно след друго -някой е трябвало да му каже да спре!
Има, разбира се има и някои интересни моменти и прозрения, нали отпечатването на тази 4-ри томна христоматийна (излишни поне 2 части) поредица трябва да се оправдае.На преводачите — искрените ми съболезнования, сигурно е било болезнено… Поредицата би се харесала на някому, който за първи път в живота хваща книга в този жанр.
Всичко това би било все пак някак смилаемо, ако не бе убийственото его и гордост на автора — „наследника на Толкин“ твърдящ, че се опитва да достигне лирическо умение някъде между Толкин и преводача на епоса за Беоулф — Шеймъс Хейни. Да ама не.
Пак казвам това е мнение, надявам се никой да не се чувства засегнат, но елементарно търсене в нета, би потвърдило думите ми.
На който му харесва — време ви е за Толкин, Джордан, Мартин, ле Гуин… :))
Книга на душите от Глен Купър
Трилогията завършва с „Библиотекарите“, която е също много интересна.
Лорд Найтингейл от Катрин Каултър
Определено ми бе най-интересна от поредицата, както и от всичико, което съм прочела от автора за сега. Нямаше излишни глупости и чудене между героите, а най ми стана хубаво, когато след като бяха правили любов, тя отвори очи и Норт и се усмихна, и каза простичко „Здравей“- трогна ме някак си. А неговото мъжко домакинство направо е ужасяващо и смешно. Добра книга, според мен по-добра от „Цената на рая“.
Аборт от Майкъл Крайтън
И на мен изобщо не ми хареса, очаквах повече. Много точно казано в предишния коментар: Многобещаващо начало, скучен край.
11 000 камшика от Гийом Аполинер
„- И мисля, че този боклук трябва да бъде махнат от програмата.
— Извинете. Каква е поуката тук?|Родителския съвет не забранява книги.
— Родителския съвет е тук, за да приеме, че порнографията е станала част от учебния план!
— Смисълът на книгата се крие в иронията.“ — Из филма „Дони Дарко“
ГИЙОМ АПОЛИНЕР
МОСТЪТ МИРАБО
Под моста Мирабо минава Сена
и любовта
Без памет е водата изморена
тъга и радост следваха на смена
Нощта се спуска удря час
отлитат дните дишам аз
Лице в лице и длан в дланта се впива
дордето там
под моста на ръцете ни прелива
от вечни погледи вълна ленива
Изчезва любовта като потока
изтича любовта
тече животът бавно без посока
бунтува се надеждата жестока
минават дните дишам аз
Отлитат дни сезон сезона сменя
ни времето
ни любовта се връща отразена
Превод Драгомир Петров
Бяло цвете от Жаклин Рединг
Книгата е много интересна, динамична, с хубав сюжет. Прочетох я с удоволствие, не я пропускайте.
Ледено безмълвие от Елена Павлова
Една от любимите ми книги-игри от детството. От нея се прехвърлих на Джек Лондон. Връзката си остана завинаги. :)
Последната битка от Клайв Стейпълс Луис
Честно да си кажа, книгата си е хубава, но края не ми харесва.
Господарят Джим от Джоузеф Конрад
Благодаря ви, търсех тази книга от много време!
Сега и завинаги от Джудит Макнот
Книгата е невероятна, чете се буквално на един дъх!!! От тази поредица ми остана „Ад и рай“ .За сега тази води класацията!
Ад от Агоп Мелконян
Агоп Мелконян –български автор, физик. Бях поразена, когато открих и разказите му. Много е добър! Чела съм книгите му. Сега чета разказите. Макар и фантастични, това са разкази за човешкото, за доблестта, честта, изкуството и науката и ролята им за формиране на личността и отношението към света. Ще ви харесат.
Едип цар от Софокъл
Напълно съм съгласен с вашия коментар! Самият аз започнах да харесвам античната литература след училище, поради което смятам, че е глупаво да се дават трагедиите на Есхил или Софокъл на ученици, особено пък в днешно време. А иначе, самият факт, че над 20 века тези творби са четени и запазени, говори достатъчно. Дори и някои хора да ги смятат за неразбираеми и скучни, не смятам, че сме достойни да упрекваме величие, оцеляло през вековете, спрямо което излгеждаме толкова малки и незначителни.
Сватбата на Стефанос от Хелън Бианкин
Подразни ме, че главната героиня е толкова инатлива. Иначе книжката не ме хвърли във водовъртеж от чувства. Става за един прочит по диагонал.
Страна на желанията от Джанет Дейли
Не е лоша книжката, не е и нещо необикновено, но много ме радва главната героиня — егоистична и самовлюбена, разпиляна и прахосница, толкова различна от масата еднотипни „колежки“ от този жанр.
Вампирът от Том Холанд
Незабравимо четиво!
Много истински и същевременно уникален хорър… Мрачна история за любовта, за многото нейни лица, за нейната власт над духа. И най-вече за безсмъртната любов — толкова не-човешки и ужасяващо предадена на читателя колкото е възможно. Едновременно с това книгата е пропита с чисто човешка сантименталност. Тези две стряскащо контрастиращи и същевременно удивително добре съчетани страни на романа го правят неповторим. Детайлите са въздействащо описани, така, че да бъдат осезаеми. Над всичко останало е фактът, че книгата не е просто някаква блудкава романтика, а че темите и въпросите, които се повдигат и съпътстват цялото действие, и които всъщност остават без еднозначен отговор, са доста вълнуващи; те са за проклятието на вечността и смъртността, за разкъсването между тленността и безсмъртието, за човешкото и зверското в нас, за съвестта ни, за жертвите, направени от любов или от чувство за вина и за границите на нашата преданост и обич… Както и много други.
Да го опиша с думи ми е трудно, но знам колко силно съм повлияна. Затова и го препоръчвам толкова горещо, макар че може би не всеки ще го усети както мен. Опитайте сами, и вижте…
Рай в Тексас от Сюзън Елизабет Филипс
Прекрасна книга, наистина.
Читателски коментари