Читателски коментари

Поредната страхотна книга на Рик Риърдън!

Никак не беше зле.Само финала е малко слаб и лошият беше ясен на доста ранен етап от книгата,но е увлекателна.Фен съм на авторите

Malko info :) https://www.kaldata.com/forums/blog/781/entry-8689-%D0%BD%D0%B5%D0%B8%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8-%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%BD-%D1%81%D1%8A%D1%82%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D1%84/

А къде е продължението….

Книгата е уникална.Увлекателна,интересна и четяща се на един дъх.Тръпката между геройте е пресъздадена невероято и се првхвърля и на читателя.Поне на мен ми въздейства.Препоръчвам я заслужава си да и отделите от времето си.Приятно четене,а аз мисля да прочета и другите книги от поредицата.

Хубава книга но за прокорор и умен човек тази малко тъпо се държеше

Интересен хумор, забавни ситуация , добре написана книга. Хареса ми.

Приятно четиво с увлекателни описания на Мартас Винярд. Наивно звучи на много места, но се чете с удоволствие, а и повечето емоции са пресъздадени добре.

Интереснен сюжет, добре подбрани главни герои, увлекателни описания. Препоръчвам.

И на мен ми харесаха книгите, като изключвам някой дразнещи исторически неточности — на едно място се споменаваше „да сър“, на друго пък „разрязали сватбената торта“ или „купили си сьомга от пазара“. Някак не съответства на древния Рим, но се преживява. А третата книга за кого разказва?

Може да са гадни номера, но гордостта на една жена е не по-малка от тази на мъжа. Лично аз се изкефих на тази книга, но в действителност не знам да ли имам смелост и за половината от тези номера. Препоръчвам я.

Никак не ми хареса! Историята е страшно изсмукана от пръсти……

Да, правописните грешки доста дразнят. На места са пропуснати думи и трябва да участваш и с въображението си, но и в този си вид, книгата си остава шедьовър.

Много добра книга ,хареса ми.Превода е страхотен !

Една книга, която винаги можеш да препрочетеш с удоволствие.

Любопитна съм, защо е качена тук с толкова правописни грешки?

Филмират го в момента, но, понеже наистина е много обемна книга, вместо филм, ще бъде ТВ мини сериал. По информацията от IMDB трябва да излезе 2016 г. В главана роля е Джеймс Франко. Продуцира го Дж. Дж. Абрамс, което ми дава крехка надежда, че няма да го съсипят твърде много. Може да е, защото съм тежко пристрастна, но повечето опити за екранизация на книги на Стивън Кинг за мен са дълбоко разочарование.

Мда…много тъжно ми стана. И още по-тъжно е, че подобни читатели и „критици“ като mitakka, чели-недочели, непрекъснато задават тона по форуми и блогове. Нямам желание да обиждам никого, но когато читателският ти опит се гради на произведения от автори, които следват единствено и само съвременния принцип за писане „показвай — не казвай“, срещата с Юго се оказва трудничка. Жалко.

Колко истини има в тази книга и умело поднесени с лек хумор. Смях се с глас. Хареса ми главната героиня, справи се на ниво с изневярата на съпруга си. Книгата е подходяща за онази аудитория от жени, които всеки ден трябва и искат да доказват, че са силни и могат да носят 3 дини по една мишница — деца, мъж и работа. Препоръчвам я.

Пленителен Селинджър! Не знам каква е причината, но този автор определено ми повлия. Възможно е на много хора да не им харесва и в това няма нищо странно. Селинджър не е автор, който да буди възхищение у всички. „Братче“, „идиотско“ и другите подобни не са основната идея на автора. Те са само средства за изказване на мнението на един човек, живял във време, в което това би изглеждало нормално, тепърва зараждащо се и модерно. Но не в тези думи се крие дълбочината на Селинджър. Обожавам описанието на онзи страхотен пианист, който бил толкова добър, че чак прекалявал или на онзи глупав филм в киното, на който всички плакали, а който всъщност не представлявал нещо особено. Селинджър ни показва именно това, че има разминаване на мнения, както и относно тази книга, но винаги ще има неща, независимо колко простички изглеждат те, които ще будят невероятно възхищение у тълпата, но не и у истинската личност, която не се впечатлява от всички повърхностни неща в този свят, а търси именно детското у всеки човек. Той е спасител в ръжта, защото иска още там да улови все още нешлифования, но толкова чист детски възглед за света, който не се уповава на материалното. Героят на Селинджър (а може би и самият Селинджър) презира всички онези „франтове“, които се интересуват от скъпи коли, красиви жени и „сексуални въпроси“. Ако се замислим, ще разберем, че темата, която развива Селинджър не е нито толкова нова за света на литературата, нито дори толкова трудно за откриване, но все пак, тя винаги ще си остава трудна за изграждане. Нима в „Идиот“ на Достоевски нямаме това противопоставяне на положително добрия човек срещу всички останали? Нима метафората в „Дон Кихот“ не ни показва как мечтателите биват погазвани от тесногръдите хора, които са толкова тясно обвързани с материалната действителност? Такива произведения има много и всяко поколение ще има по един автор, който да изгради темата за личността срещу тълпата. Не искам да кажа, че сравнявам Достоевски и Селинджър, например. Това би било невъзможно. Бих предпочел Достоевски, но не в това е основата.

Накрая се оказва, че Холдън Колфийлд не е бунтовник без кауза, той изглежда такъв само в очите на другите, защото те не искат да се променят, но са напълно готови да приравнят към общото всеки, който не е като тях.

Препоръчвам — много силен роман!