Читателски коментари

За които не са разбрали още новината, вече може да откриете тук и втората част на романа http://chitanka.info/text/29259-nepoiskano-dobro-ii. В която ви очакват доста изненади и обрати

От книгите, който се четат на един дъх! Страхотна!!!!!

Божидар Димитров успорва „митовете“ в българската история с помоща на различни исторически факти и в същото време прави изводи за каква е „истинската“ история, базирани на тези факти.

Аз не съм историк и не мога да дам академична оценка за това до колко тези факти са достоверни и до колко твърденията му са правилни, но според това което съм чел като любител на историята от други източници мисля, че фактите звучат правдоподобни, а също и някои от твърденията му са убедителни или поне интересни.

Но всичко това е силно подкопано от простия, разговорен език и прибързаните и агресивни изявления които авторът прави на много места, а също така и самоувереността с която прави изводи, които не са подкрепени от достатъчно информация, че да са повече от спекулации. До края на книгата сериозно се съмнявах във възможностите му да произведе трезва и безпристрастна оценка на каквато и да е тема.

В крайна сметка книгата, от части, предоставя интересна информация за всеки мит и си струва прочитането, стига предубеденият, досадно самоуверен и на моменти агресивен тон на авторът да могат да бъдат превъзмогнати.

Книгата много ми харесва горещо я препоръчвам . Тя е първа от трилогията Лъки, Чейс, Сейдж

Книгата много ми харесва прочетете я .

И аз преживях същото, когато прочетох Еврипидовата „Медея“ за първи път. Хора, прочетете я!

Xаpеcва ми,пpепopъчвам.

Едно класическо произведение с Вечните въпроси, които то поставя!

Едно потресаващо произведение, а разтърсването след неговото прочитане е трудно съпоставимо с нещо познато!

Страхотна е !

Г. Марков е добър писател, но животът не е само добра литература, има много други описания и измерители, които или не са му били известни, или не е искал да се занимава с тях по времето когато е писал „Репортажите“. Минаха доста години и времето когато ги слушахме по Свободна Европа и после ги четяхме издадени, мина отдавна. Най-лошото е, че Г. Марков не е с нас и не може да отрази новото, което научихме през тези години, а то съвсем не е в полза нито на соца, нито на драматичния период след него, който не бих нарекъл „демокрация“. През този период не се изявиха добри писатели, способни да направят това, няма съвременен Д. Димов с нов „Тютюн“, няма и аналог на Г. Марков, има посредствени таланти работещи по дребни теми. Вероятно не им достига интереса и любовта към съвременниците си. А епохата сега е критична, тя е прекалено наситена с консуматизъм и информация, за да има достатъчно по брой мислещи хора да видят ясно какво всъщност се случва и да могат да го покажат художествено.

Уникална приказка!

Нямам търпение за следващата книга.

Вярно е, че част от устройството на очите включва и мускули. При акомодацията (фокусирането на близо и далеч) също се използват мускули, но за съжаление при гледането на далеч (в безкрайност) цилиарният мускул е отпуснат. Тоест тренирането на цилиарния мускул би могло да повлияе на далекогледството (хиперметропия или старческа пресбиопия), въпреки че и това е съмнително доколкото проблемът с намалената акомодация се дължи не на силата на мускула, а на намалената еластичност на лещата. Колкото и да тренираме обаче мускулите на окото това няма как да повлияе на двете причини за късогледството (миопия) — изтъняването на лещата или по-дългите очни оси (предна или задна).

Тази книга е най-вярното свидетелство на епохата на социализма. В тези репортажи така ясно се виждат корените на злото, които и днес пускат отровните си издънки. Книгата трябва да се чете от умни хора, мислещи, съпоставящи, с усет към правдивото, с чиста съвест, умеещи да съпреживяват чуждата трагедия и достатъчно смели, та да си припомнят своята.

Книгата ни дава урок по история за една епоха изплетена от чиста лъжа. Глупава лъжа, създадена от глупави хора, но наложена насила на всеки. Тя показва грозното лице на „строителите“ на тази лъжа, при това под увеличителното стъкло на един умел разказвач.

Затова не мога да кажа, че тази книга е „задължителна за четене“. Не бива. Тази книга е само за търсачи на истини.

Един приятел ме светна за тази книжка. Аз съм доволна, че я прочетох. Всичко ми беше мътно, но в средата вложих мисъл, не само четене- магията стана !

Чете се на един дъх, лека и завладяваща история за пълен релакс на ума.

Това и двата тома наведнъж ли са?

Дадох оценка 5,даже ми е в любими, но като се замисля, като изключим смешните моменти не е кой знае какво. Малко ми заприлича на „“Хубава жена". Доста е повърхностна, иска ми се да беше нещо по така.

Съжалявам само че тази страница не разполага с опции за „харесване/ нехаресване“, в противен случай бих ви изпратила един ’лайк’. Страхотен коментар!!!! И аз като Вас съм възмутена от ниското качество на книгата…