Читателски коментари

Прочетох „Нощ в Лисабон“ отново след повече от 20 години.

Удивително е колко добре бях запомнил сюжета.

Удивително е колко много са се променили очакванията и изискванията ми за тези години.

По скалата ’Ремарк’ това е от най-слабите книги. Действието и историята са запомнящи се; всичко останало, което прави Ремарк, Ремарк, просто липсва.

Добрата на пръв поглед идея за рамка — история в историята — е капан, в който авторът е попаднал и от който не е успял да се избави.

Винаги остава въпросът: Какво се е случвало точно тогава в живота на писателя? Защо се е получило така?

Ако за пръв път посягате към този автор, вземете „Триумфалната арка“, а „Нощ в Лисабон“ оставете последна.

Според П. Коелю може да е всичко. Иска му се.

Само дето не е.

Красиви приказки са тези на О. Уайлд, В. Хауф, Х. К. Андерсен, някой си Сент Екс.., и дори Каралийчев.

А това тук е нескопосно каканижене и всичките ви уж релативистични фрази, дг, не струват нищо, щото нямат връзка с ’произведението’ на П. Коелю.

А. Кристи е просто забавна. Приемайте я леко и с усмивка.

Чандлър играе в съвършено друга категория — тази на истинските писатели* — стилист оставил отпечатък далеч по-дълбок от това, което би следвало да се очаква от pulp и hard-boiled.

___

* имам пред вид разделението на literary fiction и genre fiction в западната литература

Ооо много ме зарадва :). Благодарна съм и ще имам търпение къде ще ида ;D

Наистина забавно четиво. Тази психоложка е пълна скръб! Направо ме разбива със своите „спец. псих. способи — кимане с глава, etc.“

Книгата е страхотна! А по отношение на коментарите — различните мнения просто разкриват различни парчета от общата картина. Например abv123 възприема определението „красиви, но празни рози“ като крайно и ограничено заключение (и наистина би могло да е такова; не бих могла със сигурност да знам какво значение точно е вложил авторът), докато за мен те са „красиви, но празни“ не защото са такива сами по себе си, а защото Малкия принц не е вложил нищо от своето същество в тях, той обича своята роза, защото и е дарил време и любов. Това е светът, пречупен през собствената му призма, не абсолютен критерий за света като цяло. Това беше кратък пример за гледните точки, от които единствено обидите са ми неприятни. :)

ОПера „Евгений онегин“. говарят си двама души. Единият пита други — и все пак за какво се разква в този „Онегин“?

— В началото ще я отблъсне той, а накрая ще го отблъсне тя. Между всичок това има някакъв концерт.

аз си спомням че за първи път я четох в сп."Дъга". бяха използвали картинките на една руска анимация — Цал Салтан — и бяха направили чудесен превод.

В Vbox7 има и анимацията, по която е рисуван комикс-варианта в сп."Дъга" и игралния филм.

Не е написано в коя книга е включен разказът , нито може да се намери сред произведенията на Едгар Алан По. Може да се намери само като се въведе заглавието в търсачката. Според мен тази грешка трябва да се поправи.

Големият сън е много добра книга има и филм сХъмфри Богарт и Лорен Бакол в главните роли.Романите на Мики Спилейн с МайкХамър също са хубави.

Засега ти си единственият,който е разбрал,че книгата е уйдурдисана и нагласена.

Ако още не сте прочели книгата, четете моя коментар на своя отговорност!

…

Не мога, не мога, НЕ МОГА да повярвам, че според мнозинството читатели това е едно от най-добрите криминалета писани някога, а според някои дори най-доброто!

Неправдоподобностите започнаха още след първото убийство, а след третото някъде вече бях толкова разочарован, че дочетох книгата единствено от любопитство дали нещата ще останат толкова плоски до самия край!

Хайде стига — десет, ок — девет човека, достатъчно умни да извършат убийство и да се измъкнат безнаказано, изведнъж се оказват в капан с явна заплаха за живота им и просто си се размотават из къщата и острова, докато не измрат всичките…

— никой не предлага да погребат умрелите, а си ги държат ей така по стаите, въпреки че броят им расте!

— никой (дори и жените!!!) не го е страх да спи сам нощем и не се сеща, че убиецът може да има втори ключ за всяка врата или просто да влезе през прозореца и да ги очисти, докат си хъркат, без никой да чуе нищо!

— никой не се сети, че в такава ситуация единственият им шанс да оживеят е да останат заедно, да спят на смени и да се пазят едни други, да не оставят никого сам и т.н.

Няма никакъв смисъл да губя време и да препрочитам книгата само за да вадя неправдоподобности, но съм сигурен, че бих събрал поне няколко страници такива, ако се хвана да го правя!

Това е първото крими, което чета и кълна се нищо друго от А. Кристи няма да пипна, но от огромно любопитство и желание за сравнение ще прочета нещо на Чандлър като най-вероятно ще е „The Big Sleep“, който е издаден през същата 1939г., ако не се лъжа!

Настръхнах, докато четях финала..

Според Коельо това е красива приказка, която е разширил до повест. Това си личи по много белези, така всякаква връзка с реалността е избегната. Както във всяка приказка и тук всеки може да намери дълбок смисъл, плитък смисъл, или никакъв смисъл, а друг може да хареса доколко увлекално е разказана. Приказките са нужни и като развлечение, и като повод за размисъл, често те са незабравими именно поради опростеното изразяване на житейски истини. Все пак за пътеводител в живота не стават, а и нямат такива цели.

Хареса ми само първата част. Останалите са посредствени.

И на мен много ми хареса, общо взето героите си бяха верни един на друг. Прочетох я без излишна скука.

„Не разбирам как има хора, които са безразлични към това произведение.“

Лиа, ще опитам да ви предложа отговор на този въпрос-възклицание.

Ще използвам още едно изречение от вашият коментар за целта: „Това е една от най-интересните и емоционални творби, които съм чела.“

Допускам че един читател би окачествил първият български роман като ’най-интересна и емоционална творба’ само ако не е чел много други книги и не познава много други автори.

Критериите са ’шедьовър’, предполагам, са разтегливи, но вероятно с напредване на възрастта и запознанството с повече представители на световната литература, шедьовърския блясък, който днес виждате в настоящето произведение ще поизбледнее и „Под игото“ ще заеме полагащото му се място и във вашата класация. Единствената стойност на книгата е хронологично-историческа.

Преди да започна да чета романа си мислех, че ще ми бъде много безинтересен и скучен. Оказа се обаче точно обратното! Това е една от най-интересните и емоционални творби, които съм чела. Изпитах силни чувства, а на последните две глави дори плаках! Невероятно въздействие ! Не разбирам как има хора, които са безразлични към това произведение. Според мен ,,Под игото" е един шедьовър !

Страхотна, има и филм по нея! :)

С нетърпение очаквам и втората книга на г- жа Рачева — „Буквар по педагогика“