Читателски коментари

Делириум от Лорън Оливър

galia (6 септември 2015 в 14:27)

Хареса ми историята, но финала на книгата беше ужасен, жесток, направо ме разтърси, като една огромна буца която не можеш да преглътнеш! Претполагам, че историята свръшва по този начин за да напомня за безсмъртната любов на " Ромео и Жулиета" , но на мен не ми допадна. Остава ти гадното чувство въпреки всичко написано за любовтта, че тя не е по- силна от всичко и вкрайна сметка не побеждава. Жалко! Замисълт на книгата е страхотен, но за гадното чувство което остава след прочитането и, давам оценка 4 от 6

Авемпарта от Майкъл Дж. Съливан

Lady M (6 септември 2015 в 12:30), оценка: 6 от 6

Продължавам с много голям интерес да чета другите книги от поредица. Благодаря на човека, качил ги в "Моята библиотека’’. За втората книга мога само да кажа, че ме завладя повече от предшественицата си. 6 от 6!

Завой на пътя от Никълъс Спаркс

roni4ca (6 септември 2015 в 00:49), оценка: 6 от 6

Книгата е страхотна, прочетох я толкова бързо, не ми се искаше да свършва!

Психо от Робърт Блох

Бисквити Житен Дар (5 септември 2015 в 23:03)

Виж кой е Ed Gein в wikipedia и ще се изненадаш колко по-изродска е историята.

Психо от Робърт Блох

Lilims (5 септември 2015 в 16:26), оценка: 5 от 6

Прочетох на един дъх!Много образно пресъздадени събития и чувства на героите. Гледала съм и филма .

Любовна академия от Белинда Джоунс

Марина_Г (5 септември 2015 в 15:57), оценка: 6 от 6

Хубава книжка, много романтична.

Под игото от Иван Вазов

ТКад (5 септември 2015 в 10:08)

Напълно съм съгласна. Все пак за българската литература това са изконни произведения. Съдържанието и дълбоко въздействащо и поучително в много различни аспекти.

Изумление и трепет от Амели Нотомб

heartplace (5 септември 2015 в 06:19), оценка: 6 от 6

Невероятна е, толкова много се смях. Пародията на християнството забавлява, филмът също е страхотен.

Преводът е отличен, само че преводачката не е проверила как са оригиналните имена на японски. „Омоши“ трябва да е „Омочи“, „Риуиши“ е „Рюичи“, „Унажи“ е „Унаджи“. Правилно е Нагасаки, не Нагазаки.

Влюбен до безумие от Рейчъл Гибсън

galia (5 септември 2015 в 01:17)

Заитригуваща история, за сексуалното привличане между двама души които знаят,че не трябва да бъдат заедно, но са бесилни да си устоят! Много страст и емоции ми донесе тази книга, хареса ми много, след време сигурно ще я препрочета. Препоръчвам ви я! Оценка: 6 от 6

Фередже от Георги Коновски

artdido (4 септември 2015 в 22:12)

Фанатастика, не съм много сигурен…. А явно авторът е лош пророк, уви…

Да се убива е лесно от Агата Кристи

mcadams (4 септември 2015 в 21:57), оценка: 6 от 6

Първата книга от Агата Кристи, която прочетох. Хареса ми, че истината излиза съвсем в края, хареса ми описването на героите … Чудесно произведение!

Опитът на един глупак, стигнал до прозрението как да се избавим от очилата от Мирзакарим Норбеков

Yassay (4 септември 2015 в 18:44)

Норбеков не е глупак, той е обикновен шарлатанин с купени дипломи. Това с упражненията помага за намаляване на диоптрите, но само частично. Освен това ефектът е временен. Ако наистина искате да си възстановете зрението, по-добре се насочете към научно обосновани методи. Информацията е преведена на български и достъпна на http://zrenieto.net

Иглата от Хал Клемент

atman (4 септември 2015 в 18:42)

Аргументи?

Иглата от Хал Клемент

mailsteg (4 септември 2015 в 14:57), оценка: 3 от 6

Бездарна.

Ледоразбивачът от Виктор Суворов

О Неграмотност (4 септември 2015 в 14:09)

За конференцията в Техеран не си ли чувал? Там Сталин е достатъчно ясен.

Нещо прекрасно от Джудит Макнот

gergana_ne (4 септември 2015 в 13:01), оценка: 6 от 6

Невероятна !

Балада за Изтока и Запада от Ръдиард Киплинг

glishev (4 септември 2015 в 06:55), оценка: 6 от 6

Поемата е чудесна, а преводът не само е звучен и изискан като всички преводи на Киплинг от Медникаров, ами е и много близък по дух и музикалност до оригиналния текст.

Алхимикът от Паулу Коелю

acutebujo (4 септември 2015 в 00:47)

Защо след мнението на Фракс все още някой пише. Разбирам феновете на Коелю, а Коельо, да продължават.

Рядко са хората, които отправят взор към себе; които се гледат от трето лице; които се анализират и критикуват; които се усъвършенстват и рафинират. По-лесно е да защитаваш своите недъзи и лоши вкусове. Боли, когато разбереш, че си бил в автосугестия и че нещата, които харесваш не струват и пр. Самоосъзнатостта е нещо трудно достижимо. А това клише, че всички имат различни вкусове, е добър защитен механизъм, който те предпазва от истината — че нямаш вкус, или поне добър. Но нали знаете, че почти всички защитни механизми вредят на човека — може би изключение прави сублимацията.

Живи и здрави, пийнете нещо и ’ич не му мислете за вкусовите си предпочитания (или за душевната си извисеност).

Алхимикът от Паулу Коелю

д г (3 септември 2015 в 22:03)

Брей, не само дефинирате кое е красиво и кое не е, ами и намирате релативизъм у другите, които имат друг избор на красиво. Ако наистина търсите красивото, нямате ли по-добра фраза за оценка от „нескопосно каканижене“? Коельо може да ви помогне в това, прочетете пак повестта, четенето понякога е по-трудно от писането.

Старецът и полковника от Мирча Елиаде

BLM (3 септември 2015 в 20:33), оценка: 4 от 6

Хареса ми. Голяма прилика със „Сто години самота“ на Габриел Гарсия Маркес като стил -хиперболи, метафори, мистицизъм.