Читателски коментари

Пази боже да се „усъвършенствам духовно“, четейки редките… добре де — бози на преподавател по физическо, завършил психология единствено благодарение на участието си в университетския спортен отбор по скокове на батут :) Намирам произведението, както и останалите творби от същия автор за подходящи единствено за блондинки, миски, манекенки и почитатели на поп-фолка, решили да блеснат с интелект и ерудиция сред себеподобните си в кварталната чалготека. А аз ще си препрочета с удоволствие „Диалозите“ на Платон…

На мен лично не ми хареса книгата. Не мога да кажа, че историята е лошо разказана. Това което не ми хареса бяха главните герои. Като реша да прочета любовен роман, то е за да се радвам на една красива любов. Определено не беше така докато четях книгата. Умориха ме непрекъснатите съмнения на героинята. По-скоро ми подейства депресиращо отколкото освежаващо. И не на последно място… да изоставиш детето си и да се колебаеш да си го върнеш когато имаш тази възможност… Твърде егоцентрично виждане за любовта, това е книгата.

Сърдечни поздрави към всички, които работят за съществуването и обогатяването на „Читанка“ — вие сте истински будители на българския дух в тези сложни времена.

Благодаря ви за чудесните книги на Дан Милман! Горещо ги препоръчвам на всички търсещи Истината пробуждащи се души. Написани са с много искреност, мъдрост и любов. Напомнят ни простите и вечни истини, които стоят заровени дълбоко в нас.

Нямам думи изобщо да опиша това изживяване, но ще се опитам. Стигнах до последната страница преди четвърт час, но ми трябваше малко време, за да изплувам от историята. Сякаш съм изяла една огромна мелба и цяла кошница ягоди.

В момента се чувствам като дървар с брадва и клин на състезание по дърворезба, защото ми е доста трудно да изразя възхищението си от Демон, Юда и Магьосник.

В книгата няма любовни истории, секс сцени садистично задълбаване в чувствата и терзанията на действащите лица. Като цяло (дори и тези, останали само щриховани), героите имат силна индивидуалност и имат ОБЕМ. Не ми беше никак трудно да си представя всеки от тях до последното перце на шапката. Войните са сурови, смели и все пак хора, с чисто човешки емоции, без много преувеличаване на злия или добрия им нрав. Дамските персонажи са живи, решителни и знаят какво искат. Маговете… явно за тях ще чета във втора част :D

Това е история за магия, любов, доброто и за древни злини, но въпреки това не се натрапва гледната точка на нито една от страните и определено сложната религиозна система просто-си-е-там съвсем естествено. Религията и социалното разпределение не успяха да ме издразнят по никакъв начин, за разлика от в много други книги.

Разказана е в равномерен ритъм, нито твърде претупана, нито пък прекалено провлачена. Авторката ме поведе рамо до рамо с героите, остави ме да вдишам аромата на гората, да почувствам вятъра в косата си, но продължихме напред точно навреме, за да се изплъзнем от лапите на Скуката.

Не мога да обясня усещането си за думите в тази книга. Обичам книги с много думи, стари думи, които вече не се използват. Прочитайки първата дума не се изненадвах от следващите, само се радвах, че ги виждам, като стари приятелки, които са ми липсвали, но съм ги забравила. Абсолютно стоплящо душата усещане. През цялото време се чудех: на фона на толкова зле преведени книги напоследък, от къде се е пръкнал такъв добър преводач?

До последната глава се чудех тая книга дали не е българска, но името на автора на корицата ме подведе успешно. На последната глава, за да зарибя и майка ми, потърсих от коя народност е автора и абсолютно паднах под масата, когато разбрах, че Хедер Меспи е псевдоним на Венета Въжарова!

Демон, Юда и Магьосник не е книжле, книжка или романче, а пълноценна емоция, съживила приказни създания, за каквито съм чувала само в разни мрачни предания и стари народни приказки. Тя е спокойна река, а аз плувах по нея с вълшебна лодка, чак до онова място, където реката внезапно се скри в земята и лодката ми се строши на парчета в ръбестото КРАЙ на последната страница.

Отдавна, много отдавна търсех подобна книга и сега с алчни кликове на мишката се отправям да търся втора част!

Много ми хареса 6

Обожвам тази поредица и досиетата на героя също си заслужват. Няколко забавни историйки, които да разнасят някой неща. Искам да кажа за тези които незнаят че Рик има нова поредица (нова за българия) със скандинавските богове.

През цялото време ми беше мъчно за Алис.

Хубава, но краят ми беше много посредствен…

Единствената съвременна българска книга, която детайлно описва Пътя към Себе Си и всички препятствия по него, записани в микрокосмоса ни.

Книгата действително е очарователна и добре написана.

Лично за мен тази книга беше изключително преживяване. Плениха ме героите, силата на характерите, преплетените в сюжета тайни и обрати. Не е сладникав любовен роман, но не го възприех и като тежко четиво. Определено е силно емоционално въздействащ.

Много ми хареса книгата! Грабна ме от самото начало и не ме остави до самия край. Много добре написана и наистина те кара да се замислиш какъв е смисалът на живота ти. Препоръчвам я.

Книгата е невероятна. Наистина ме разтърси. Написана е прекрасно, но останах съкрушена от финала. Книгата ме развълнува, но накрая ме разплака. Не съжалявам, че я прочетох, но лично аз предпочитам " И те живели дълго и щастливо" ;)

Така си е!

Аз по времето на „демокрацията“ вземах цели 100 000 лв. заплата.

Че даже и повече май…

Не е лошо да се даде и отправна точка за сравнение. Примерно, че нерядко зарлатите са били > 100 лева…

Не беше съвсем интересна. Всичко се случва прекалено бързо. Даже на моменти си мислех че пропускам нещо.

Прекрасна е, препоръчвам горещо!!

Приятна, забавна, лека за четене.

Живите кораби вече са издадени първите две части от трилогията от MBG третата вероятно ще я чакаме в края на следващата година. Книгите са увлекателни имат известна връзка другите трилогии — макар и много далечна, ако някой се интересува от съдбата на шуга през липсващите години или от това как са се зародили драконите преди Праотците. има обаче доста грешки в превода. Име което в началото на втората трилогия е дадена Образцов тук е дадено Парагон, доста имена, не са съобразени с превода на Бард, което е дразнещо.

иначе за самият оригинал на Бард искам да кажа че съм възмутен от генеалогична особеност между първата и втората трилогия. Фиц е племенник на Искрен, т.е. синът на Искрен му е братовчед, но във втората част Предан изведнъж става „племенник“ на Фиц? по същия начин логично е дъщерята на Фиц да е племенница по втора линия на сина Искрен — но незнайно как те стават „братовчеди“? Подобни грешки съм забелязвал и при Дж.Мартин където племенника на Церсей, Лансел Ланистър, стана нейн братовчед. Изглежда за американците е по-лесно да възприемат, че щом двама души са на една възраст и имат общо родословно дърво те са или брат или сестра или братовчеди, въпреки че в живота може да имаш племенник, който да е почти на твоите години или дори по-голям от теб- Ако си по-малък брат сестра може да си роден докъм 15–20 години след брат си, ако си от друга жена, и тогава не е нещо изключително, племенникът ти да е по-голям от теб.

Книгата е прекрасна. Страхувах се да не е писана от френска интелектуалка с претенции за елитарност, но не е — чудесна е!