Читателски коментари

Не съм чел книгата, но по-предговора личи, някакъв глупав опит за идеализация на Симеон, имам добро мнение за Петър Христозов като автор, който пише художествена литература на актуални политически теми, подобно на Александър Томов, Владо Даверов, Иван Тренев и разбра се легендарният Христо Калчев. Но ако книгата „Царски гамбит“ е нещо подобно, то Христозов много бързо ще ми падне в очите. Най-вече щото опита за идеализация на посредственият Симеон 2 е смешен. Калчев имаше един подобен опит с Богомил Бонев и там излезе грозно и изкуствено, а със Симеон ще е вече прекалено. Това е моето мнение. Въпреки това приветствам качването на подобна литература тук. Дано да се качат и по-вече книги на Христозов пък и творби от горе споменатите автори.

Наистина не сте прочели и осмислили коментарът ми добре, възмутена. По-саркастично от това не успях да го напиша, но явно не се подразбира, щом се налага да Ви го обяснявам.

За мен „Джейн Еър“, както и „Брулени хълмове“, са невероятни романи, разкриващи и най-тъмните кътчета на човешката душа и крайностите, до които едно обичащо сърце може да стигне. Изключителни характери, описани по запомнящ се и разтърсващ начин.

Димитър Спасов не е наясно,кои птици отлитат на юг и кои остават да зимуват тук.Косът остава да зимува в България.

Бъдещето се случи вчера. За сега само в Париж.

Благодаря за харесването!

Миниатюрите са малки като стъкълца,

които заедно могат да отразят Слънцето

почти като цялото огледало…

Благодаря за щедрата оценка!

На тази дата се очакваше Апокалипсис, който не стана.

Това очакване провокира стиховете. Уви, Апокалипсисът

може да дойде не от небесното, а от земното зло…

Това стихотворение ме връща в детството ми.

Много хубава книги, накрая след битката над пирамидата за малко да зарева със случката с Лили и Уест.

Абе, шедьовър или не, с толкова много липсващи страници няма смисъл да се чете. Явно ще я търся на английски. Ако първата ми хареса, де.

Ооо не!!!! Краят ме ядоса. Не мога да повярвам(е, очакваше се), че Джуд отново ще ги предаде! Но въпреки това книгата беше прекрасна, чакам третата с нетърпение. :)

О да, хареса ми. Първоначално ми се стори странна, отношенията между двамата герои са доста нестандартни в началото, но именно в това се таи чарът. Все пак времената са били такива, че жените почти винаги са били малтретирани по един или друг начин….. Една малко по-различна история, която не може да те остави равнодушен.

Възмутилият ви коментар явно е саркастичен, насочен е към Nonni.

Просто не се стърпях, след като прочетох предния коментар . „Гореща сцена“ в роман, написан 1847 г ? Джейн Еър е велика книга за читатели с душа, ум и емоционалност . За "кифли " и „манекенки“ има книги-клишета…Всеки има право на коментар, обаче когато оплюваш книга оцеляла и вълнуваща читателите няколко века, се замисли дали не пишеш против себе си…

генек,

От съобщението ви разбирам, че вие сте авторът.

Искам да ви поздравя за смелостта и доблестта и да ви благодаря за разказа.

Дано повече хора го прочетат.

Всъщност, сега, след като мина известно време, ми се струва че това, че сте избрал този вид на повествование е едно от неговите големи достойнства.

Синтезирано и без излишна разтърсваща емоция, казва изключително важни неща.

За всички, които се интересуват от темата, ето най-добрият документален филм на който съм попадал до сега:

https://youtu.be/ky3ZresFd2k

Нт,

прав сиз а детайлите. Спестих ги — в един момент даже ми стана страшно пред развиващата се картина. И затова побързах да спра… Можеше да има зловещи истории, насилия, кръв, смърт… Но…. Нали ти казвам — обзе ме ужас пред реалността на евентуалното бъдеще…

Споко, Споко!

Май реалността ще покаже — за съжаление! — че в книгата е показано едно зловещо бъдеще… Но споко — за Стефчовците винаги ще има място в конака…

Нищо не си разбрал, другарю октопод.

В следващата творба в тази книга — „Ние“ на Замятин — можеш да се осведомиш за настоящето на комунизма. До какво води най-правата линия, по твоему.

Звучи идиотски, като стария виц за смесени чувства — старата ти тъща се е пребила в новата ти кола. Е, точно такива смесени чувства имам. Четох първите няколко глави, след това четох края — помислих си че съм много задръстена и прочетох (този път цялата) Гонитбата и пак се връщам към смесените чувства.

Книгата определено ми хареса.Имаше места,на които искрено се смях,натъжавах и ядосвах.Историята е разказана увлекателно само на моменти ми се искаше да нашляпам главната героиня за непокорството и ината,които проявяваше …. Препоръчвам книгата.Увлекателно четиво,с необходимата доза драматизъм.

Приятно четиво, няма да съжалявате.