Делириум от Лорън Оливър
Книгата е страхотна, но не очаквах такъв край.. Някак си го представях като ’ и заживялии заедно извън границите на забраните ’ … И се пак искам да знам дали ще може да се качат и дтугите две книги от трилогията..??
Лъвската грива от Артър Конан Дойл
Преводът ме отказа да чета.. Напомня бездарните субтитри, на които имам нещастието да попадам понякога.
Децата на новото хилядолетие от Ян ван Хелсинг
Радвам се ,че случайно попадна на тази книга и я прочетох.Написаното в нея ме обогати духовно и ми даде отговори на въпроси ,които ме вълнуваха.Препоръчвам я на тези които се интересуват от алтернативно познание.
Синият период на де Домие-Смит от Дж. Д. Селинджър
Да, Селинджър!… Но аз не чета Селинджър. Въобще не чета, кой е казал, че чета? Селинджър конструира мост. Неговите произведения са просто едни мостове, които те отправят… Къде? Към космоса, безкрай? Към себе си? Забравете…
А може би рисува точки в безкрая, които ние трябва да свържем, осъществявайки сложна фракталност като картините на Полък
„Синият период на де Домие-Смит“!… Сещам се за синият период на Пикасо. Защо? Може би защото създава у мен същия дълбок и богат спектър от чувства.
Този разказ на Сел (наричам го така не защото се правя на интересен, а защото го чувствам много близък) за пореден път ме накара да се идентифицирам, и то много силно, с лирическия герой — Жан де Домие-Смит.
Всяка дума е истинско наслаждение. Струящата се от творбата наситената емоционална и емпатийност се интроецират в теб. Вече не си същият.
Фрагментарността на произведенията на Сел ги правят съвършени. Ако има такова нещо като съвършенство, то това са творбите на Селинджър.
Портрет на художника като млад от Джеймс Джойс
Книгата е невероятна, макар че не съм особено обективен поради сходството на личния ми опит с този на Стивън. Исках само да изкажа съжалението си, че заглавието е преведено толкова буквално, защото далеч по-подходящ превод би бил „Портрет на твореца като млад“, все пак Стивън е поет, а и фамилията му Дедалус звучи много дървено, трябвало е да се преведе или буквално — Дедал или да се следва английското произношение „Дидълъс“. Естествено, давам си сметка, че подобна буквална транслитерация е взаимствана от Руската практика и характерна за периода, през който е издадена книгата.
Да убиеш присмехулник от Харпър Ли
Купих си книгата преди 7–8 години, но и досега не съм я чел. Давах я на разни приятели и на родителите ми. От всички получих един и същ отзив — „Не е лоша, но не е нищо особено“. Напоследък се присетих за нея и се чудех дали да я прочета, но реших първо да видя отзивите тук (и на някои други места). Е, никак не ми помогнахте. Мненията са диаметрално противоположни, някои доста крайни. Мисля, че ще надделее предубеждението ми срещу книги написани от гледната точка на деца (единствената такава, която ми допадна е „Портрет на художника като млад“).
Територията от Георги Коновски
lora201, прегледах някои от вашите коментари — изказвали сте се много по-грубо от мен за някои книги. Добре, нека не е слаб български автор, промених гласуването на посредствен. Надявам се да настъпи мир. Прочетете малко от книгата и кажете мнението си :)
Признавам си, че многоточията ми повлияха силно на оценката — присъстват във всичките му произведения. Не ми харесва такъв начин на писане и толкова. Не е едва прохождащ автор, че да го жаля в оценката си. Самият той ми прати леко заядлив мейл, писа тук под ник Генек да ми обяснява, че не съм можел да мисля. Вие без един ред да сте прочели ми държите сметка, че не можело така да се говори за произведението. Не знам какво да кажа, наистина съм леко учуден от цялата работа.
Съгласен съм с оценките на долните коментари. Приятно четене на всички, все пак за това минавам през този сайт.
Все пак авторът споделя отрочето си напълно безплатно с нас! Никой не е казал да ръсим суперлативи, а просто да бъдем по-умерени.
Бавно изгаряне от Джули Гарууд
Хареса ми книгата, много интересен и заплетен сюжет, романтичните моменти бяха твърде малко, еротични почти липсваха и въпреки това си заслужава да се прочете! Оценка 5 от 6
Авторът казва важни неща, липства му техника наистина, но това не е толкова важно защото техниката се учи, по-трудно е да се намери автор който има нещо важно и навременно да каже на съвременниците си. Иначе автори с огладен стил пишещи бози има много, но каква е ползата от тях? В крайна сметка какво си спомняме от многото прочетени книги — техниката на написването им или посланието? Аз не си спомням техниката на Оруел, но не забравям света на 1984 г. и съдбата на животните от Фермата. Техниката е допринесла за това разбира се, затова пожелавам на автора да подобри стила си, посланията му заслужават това.
Прочетох „Територията“, подтикнат от изказаните диаметрално противоположни мнения. И сега добавям своите две копейки към дискусията :)
Да, многоточията, с които завършва всеки абзац, определено не са си на мястото. Но това е нещо, което всеки лесно може да коригира в изтегления електронен вариант. Или просто да игнорира. Относно съдържанието — бих го сравнил със стила на Абрахам Мерит. Еднопластово повествование в типично журналистически стил, което разчита да задържи вниманието на читателя единствено с действието. Поносима фабула, щипка ирония, без да преминава в сарказъм и, разбира се, поръсена с малко балкански патриотизъм за вкус. Крайният резултат е приемлив, за едно четене става. Ако все още се издаваше вестник „Стършел“ със сигурност биха го публикували :) Много е далеч от произведенията на големите в жанра — братя Стругацки, Лукяненко, Тери Пратчет, Дъглас Адамс, но може би авторът е млад и това са му първите литературни опити. Или просто толкова си може човека, така че — да не стреляме по него ;)
Дамски гамбит от Елизабет Гейдж
Вероятно литературните критици няма да оценят книгата като класика, но в нея има всичко — интересен сюжет, добър стил/браво и на преводача/, разнообразни характери. Със сигурност ще се връщам многократно към това произведение.
Сладка дива любов от Розмари Роджърс
Книгата е уникална!! Написана и предоставена по страхотен начин на читателите, една от малкото любовни романи, които не отвращават!! Сюжетът също е много интересен, не е еднотипен и кара нас да четем с ненаситност!
Лора, нещо сте се объркала!
Прогресивистите, дето се опитват да затворят устата на всекиго от позицията на политическата коректност вече не са на мода.
Зафарис дискутира по същество текст, който не одобрява.
Вие, за разлика от него се съмнявате в правото му на мнение, при това неговото мнение е аргументирано.
Време е да пораснете и да изхвърлите Gen Y заблудите в кофата. Релативизмът беше модерен миналата седмица. Хипитата си отиват от тоя свят, а с тях и всичките им дрогирани сънища, че всеки е гений.
При реките на Вавилон от Нелсън Демил
Обожавам Нелсън Демил и неговите книги! Направо съм изумена, защо тази негова книга е толкова ниско оценена?! Това е невероятен роман….направо ти засяда буца в гърлото……
Претендентът от Алън Фолсъм
Книгата е доста фантасмагористична . Екшън , преследване, сериен убиец,полицай , тайна . Започва обещаващо, но развръзката е съшита с бели конци , историята е фалшива и абсурдна . Не че не става за четене, изчетох я, обаче останах разочарована , защото нещата не са добре измислени . Давам й четворка .
Зафарис, не съм чела автора, но ми се струва, че трябва да имате малко повече уважение. Напишете вие нещо и дайте да ви оценим. Тогава няма да сте толкова наежен като ви оплюем с лека ръка.
Златната невеста от Хедър Греъм
Приказка за Ирландия от ирландци. Приятно четиво.
Интересна поредица, не е фантастика обаче, а антиутопия, подобно на Оруел, и с неговата цел да стресне читателя и това никога да не стане реалност. Дано да не стане релност, както и повече автори да пишат за големите проблеми на съвремието, не за проблемите на фантазните светове.
Кръгът на омразата от Кийт Р. А. Декандидо
272
Читателски коментари