Територията от Георги Коновски
И за да не е само офтопик темата, ще се върна на първия ми коментар от където тръгна всичко. Там съм си казал каквото имам да казвам:
„Слаб български автор, който завършва всеки абзац с многоточие, все едно няма и една завършена мисъл.“
Първата част от мнението ми е изразяване на субективно мнение. Писането му е изградено на банални идеи (опорни точки с които ни заливат в едни медии) и слабото им поднасяне. Колкото и да продължи да лае по мен авторът, субективното мнение си е нещо лично и с това общуване няма да го промени. Втората част от мнението ми е конкретизиране на това защо го смятам за слаб — неговият похват да завършва почти всичко с многоточие присъства във всичките му произведение. Очевидно е търсен ефект, който не ми харесва. Редовно чета български автори, за нивото, което е в България си имам някакво ЛИЧНО мнение кое е добро и кое не е. Точка.
Даскал и бивш журналист, пише бълвочи в журналистически стил и ги нарича книги. И 100 пъти да повториш, че не съм ги чел, няма да стане истина. Имах неблагоразумието да чета твоите глупости. Като много се заканваш да ми „цъфнеш носа с юмрук“ да взема да дойда до Добрич, пък да се пробваш? Осъзнаваш ли се колко си жалък, да нападаш читателите на романа си, да им пращай мейли на всеки дал негативна оценка, да се заканваш да ги биеш? Пародия на учите, журналист и писател… жалко само за децата минали през твоите ръце, ако си им повлиял дори малко. Ако не знаех, че си един дядо, щях да реша, че си платено младо атакистче, което толкова си може.
Е, то е ясно че и ти, генсекчо, не си писал въпросната „творба“. Авторът е засекретен, работи някъде в „Олгино“.
Наистина — хейтърите не търсят литература, а избиване на комплекса за малоценност у себе си. А не е комплекс…
Гледам последните два постинга — атака срещу автора, политизация и откровена глупост.
Зарафис пак не може да каже нещо за книгите, инфантилно повтаря насоченото срещу му. Като хлапе в детска градина ; „Ти си глупак!“ — „Не, ти си глупак… Хе-хе-хе, как те забих…“
А нотман си е откровен политтрол — търси конфликти по какви ли не линии, само не и за написаното в книгите…
Защо им отговарявм? Просто хейтърите не разбират от нравственост и смятат подминалите ги за слаби, а себе си виждат като герои. На простака трябва да му цъфнеш носа с юмрук, за да се дръпне и мирне. В случая е по-зле — хейтърите търсят скандали и аз — признавам си! — им услужвам, давайки храна на злобата им…Поради което смятам да не им обръщам внимание…
Що се отнася до „спор с читателите“ — предполагам всички са разбрали, че тия двамата ни са чели, нито искат да обсъждат написанотро.
Извинете, нормални читатели!
Моята любима годеница от Кристина Дод
Наистина приятно и леко четиво. Хареса ми.
В плен на страстта от Патриша Уилсън
Много сладко! Доказателство за това, че гърците са страстни хора. ;)
Ще те открия някой ден от Лайза Клейпас
Очаквах повече. Ако героинята беше толкова желязна, щеше да изхвърли бижутата. Слабо.
72 градуса под нулата от Владимир Санин
За първи път прочетох книгата преди 30тина години и страшно ме впечатли. Сега четейки я отново -виждам някои недостатъци на тема партийност , но те са само нюанси и продължавам да се прекланям пред силата и стоицизма на първопроходците….От поредицата съм чела и „В клопка“ и би било прекрасно ако и тя се качи в Читанка
Хей, генсек, нещата май не вървят по план, а? Май нефтът ще стане по 10 долара, а доларът — 100 рубли, преди фереджето да забули Европа.
Разбираемо е, че нервничиш.
Феноменът НЛО от Николай Александров
Според мен книгата се състои повече от примери от колкото от размисли това не ми харесва
Нито имам времето да ти обяснявам какво е спам и злоба, нито цялото време на вселената би ти стигнало да го разбереш. Живей си в твоя малък свят, спори с читателите си, поне си забавен. И ти бъди здрав, много книги още да напишеш.
Ангелско сърце от Уилям Хьортсбърг
Спойлери!!! Да не се чете, ако не сте прочели книгата.
Луи Сайфие (Луцифер) го наема да търси самият себе си. И да преспи с дъщеря си е част от наказанието за неизпълнените ангажименти към дявола. Гледайте филма с Мики Рурк и Робеърт Де Ниро — струва си.
Така е, дг. Но — ако искаш да създаваш нетленно. И можеш. Аз подобни претенции нямам…
Зарафис,
тук не е чат, ако не си разбрал. И нито имам време да ти обясня какво е реклама, нито цялото време на вселената би ти стигнало да разбереш. Що се отнася до „злобата“, май и тук не правиш разлика между критика и плюене. Факт — дразня те и ти атакуваш мен, написаното не те интересува. Хайде сопри се малце, а?
Намери си чат, пък хейтърствай на воля… Бъди здрав!
Вихър от мечове от Джордж Р. Р. Мартин
Добре е книгата. Само преводачът да не беше направил тъпия избор да използва думата „пачавра“ в обръщенията на Джейми (гледах сериала преди да чета книгата и предпочитам оригиналното произношение) към Бриен. Тъпо, неадекватно и грозно. Адски ме дразни. Този превод на „wench“ е жаргонен и дори не присъства в речниците, които не се занимават с жаргон. Трябвало е да има предвид средновековния контекст в разказа и да се води от следното в речниците:
wench
[wentʃ]
I. 1. шег. момиче, млада жена, ост. слугиня
Като се има предвид иронията, която Джейми влага, едно просто „моме“ щеше да си е съвсем на място. Тази ирония е насочена към пола й, докато „пачавра“ се отнася до определен тип поведение, което при нея очевидно го няма. Още повече, че тя е девица. Направо не мога да си обясня как е направен този избор за превод и къде е бил редактора, ако има такъв.
Звездите водят към дома от Луан Райс
Не знам защо, но четейки тази книга си представям кутия за бижута облицована с бежов сатен отвътре. Твърде много чувства и емоции има в нея.
Интересна книга. Би била много полезна за хора с болни деца. Променя ни.
Добре написана, приятни описания.
Забавлението е нужно, но изкуството не е само забавление, макар че често започва с него. Или според Цезар: „Има заешки удоволствия, има и лъвски“. Постигането на майсторство е от лъвските забавления, изисква концентрация и стремеж към изразяване на скритото. За разправии с нехаресващите време не остава, нетленното само ще се защити, тленното е по пътя си към гробищата.
Колелото на мрака от Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
Книгата е рзтърсваща.Както винаги напрежение до края и неочакван край.Препоръчвам я !
Отровният пръстен от Петър Бобев
Много интересна книжкa
Аз обичам Ню Йорк от Линдзи Келк
Много наивно от психологична гледна точка. Как така от обикновена жена героинята става магнит за мъже с различни вкусове. Как пройдоха със сто бройки се оказва романтик, а свестен мъж изведнъж става злобен. Не че не е възможно, но някак си е твърде „удобно“ за разказа, а не е особено логично. Иначе като цяло историята е хубава, само леко изкуствена на моменти
Делириум от Лорън Оливър
Книгата ми хареса,заслужава си четенето. Завладяваща история, Любов, прятелство, страх и предателство, както и една огромна саможертва……водовъртеж от емоции и чувства. Запомнящи се и добре изградени образи. Прочетох книгата на англйски и на български определено ми се иска и другите две части да прочета на родния си език. Финала е разстърсващ, тъжен, но и донякъде очакван.
Читателски коментари