Читателски коментари

Книгата е хубава, прилича на роман за деца . Приятна за четене , не е нещо разтърсващо , но си струва да се прочете — връща те към отминали , далеч по-простички времена.

Вълнуващ и завладяващ разказ за съдбата на едно еврейско дете през войната.

Благодаря за харесването и щедрата оценка!

Коментирах вече, но коментарът не излезе.

Сигурно не съм спазил някое изискване.

Писано е отдавна. Дано стихът е запазил

нещо от чувството, откраднато от времето…

На някой любител на пещери може и да му хареса. Любовната история хич я няма.

Благодаря не само за добрата оценка,

но преди всичко за сърдечния коментар!

Стиховете са писани в продължение на

повече от 50 години не за публикуване.

Затова са нещо като лиричен дневник…

Вкусове много! Аз не чета Куелю, пробвала съм, но не е моят автор. Това обаче не означава, че ще квалифицирам читателите му по някакъв начин. Смехотворно е да обясняваш, че само манекенки и домакини четат творбите му. Не липсва арогантност на много читатели, които си въобразяват, че само харесваните от тях автори не са за манекенки. Жалка работа!

Много емоционално четиво! Разнообразни герои и съдби! Не я подминавайте, прекрасна книга.

Ваня,

Понеже коментирате правописните грешки на други, добре ще е да обърнете внимание на собствената си пунктуация.

Ако само бяхте погледнала съобщението над полето, където сте написала собственото си съждение, бихте забелязала следното:

„Оставяйте интервал след препинателния знак, а не преди него!“

Това че Коелю е най-продаван (по вашите думи), показва че страшно много хора по този свят са достигнали онзи момент от своя живот, в който са осъзнали „истинското значение и дълбокия смисъл“.

Значи от една страна („Книгите на Паулу Куелю според мен не са за четиво за всеки“) само едно малко отбрано общество от читатели, достигнали проникновени нива на (себе)познание могат да оценят подобаващо и да се насладят на творчеството на автора, но от друга, по неизвестна причина той е „най-продаван“. Защо ли?

Дали пък работата не е както при всяка форма на шарлатанство: мошеникът да продава на лековерните хора с ниски критерии, ограничена култура, неразвит вкус и база за сравнение, едни големи претенции и усещането, че са избрани и специални; каканижейки им на ухо банални истини, с които би се съгласил всеки на средна възраст, подправени обилно с мелодрама и разказани от позицията на уж непреднамерена искреност.

Всъщност не съм сигурен дали Колелю е хитър и ловък шарлатанин, който използва умело желанията на съвременните домакини и ’манекенки’ да се виждат в огледалото като жени с богата ерудиция и философски наклонности, или самият той е просто олицетворението на едно ’най-малко общо кратно’, което по най-естествен начин свири на тази тънка струна и, както самата вие казвате, това го прави най-продаван автор на литература за избрани.

Изказаното от вас мнение ми се струва, че е логически противоречиво, неубедително, и предполага, че може би не сте запозната с творчеството на някои по-сериозни автори.

Прочетох и четирите книги на авторката. В заключение, много приятни, лирични истории с привкус на драматизъм с криминални елементи. Мислено е върху сюжетите, не са съчинени набързо.

Общото в книгите е начина на писане, на развиване на действието. Също така ирландската нишка, това възхваляване на всичко ирландско.

Честно казано тази книга напълно ме отегчи. Историята е банална, на моменти доста дразнеща, но реших да я дочета до карай. Не мога да не се съглася с коментара на Маргарита, че главните герои са почти еднотипни с останалите персонажи от другите книги на Аманда Куик, които има тук за четене.

Искам да кажа на критиците тук,че с тези правописни грешки е кощунство да си позволяват да коментират или критикуват един от най-продаваните автори.Да бяхте посещавали часовете по български език малко повече,защото грешките ви са смешни.

**** **** **** **** **** ****

Книгите на Паулу Куелю според мен не са за четиво за всеки.Ако някой очаква художествен роман дълбоко греши.

.Човек трябва да достигне някакъв етап от своя живот ,за да осъзнае истинското значение и дълбокия смисъл в действията на всеки един герой в романа.Толкова много поуки ,толкова много изводи може да си направи всеки за себе си ,че това едно малко богатство,което не всеки осъзнава и оценя.

Красиво, нежно и затрогващо!

Всичко, което прочетох от стихосбирката звучи истинско и спотаената болка, и възторга, и надеждата. Ще ми се аз да можех така да изразявам чувствата си.

Благодаря и за по-щедрата оценка!

Към казаното досега бих добавил, че

самото заглавие NETСРЕЩА показва,

че срещата е реална и нереална.

Зависи не толкова от монитора,

колкото от чувството, което изпълва

сърцето и душата ни в момента…

Благодаря за оценката и харесването!

Писано е преди повече от половин век.

Време на бурни младежки вълнения.

Дано вълнува с нещо и порасналите…

Благодаря за харесването и оценката!

Наистина всяка дума е част от живота ми.

Доста са горчивите поводи за спомняне,

но има и прекрасни, които оправдават

всяко наше съществуване под слънцето…

Успях да стигна до 7 глава — много блудкаво, не ми хареса.

Рядко теоретичната физика ожиява така пластично по съвременни преводи в България на тема физика. Книгата е интересна и за хора, които не работят в сферата на физиката, но имат желание да отправят поглед над ръба на чинията си.Не е най-добрата книга на темата, автора порескача насам-натам в темите, но е добро информативно начало.Физичните обеснения са разбираеми и за лаици.

Задължително е да прочетете поне публикуваният тук откъс с историята на Карлос.

Бъдете скептични!

Здравейте. Аз не съм чак такъв познавач,но мога да кажа когато една книга ми харесва и когато не. Тази определено не можах да оставя, докато не видях края и . Страшно увлекателна и динамична книга.

Пародийна фантастика, където пародията е толкова засилена, че почти не остава място за сюжет. Стилът на писане е хаотичен, като това може и да е търсен ефект. Действието се развива на паралелен свят, където живеят шепа хора, включително възрастен учител и две деца в пубертета. Хуморът се изразява в редуване на това авторът да се присмива на децата в своите разсъждения, като от време на време тази роля се приема от учителя, който откровено се гаври с тях, както и в това да изразява някои идеи, които го вълнуват, но нямат общо с творбата.

Авторът е пратил две все още оформящи се като психика и ценности младежи в свят с „учител“, който няма на какво да ги научи, не се и опитва. Все още съм на 1/3 от творбата, героите са толкова еднопластови, че чак стават скучни. Надявам се поне някой от тях да претърпи развитие до края. Иначе ще са просто запълване на редовете изразяващо негативното мнение на писателя (който е и учител) към подрастващите.

Но Ето и някои цитати от книгата:

"Херо Мил Итса не е с тях. Няма и как да бъде. За да стигне до пещерата, трябва да мине през Лабиринта на мисълта. Трасе, възможно за преодоляване само от мъже.

…

Дори знаменитото Звездно магаре на билкаря не е допуснато тук. То е мъжко и — теоретично — има място сред равните, обаче…Магаре на философска дискусия… "

„И, разбира се, прочутият хипермеч, който не спира да се върти — почти като езика на осмокласничка в час по математика…“

„— Хвани книгата — подаде му една Учителят — Не се бой! Не хапе…

Ник Кол Ай-ай със страх я пое и чак тогава усети, че Учителят си прави с него туй, дето в училището наричаха гаргара…“