Читателски коментари

Книжката е хубава, увлекателна и много нежна история за една голяма любов, не е нещо което да те грабне и остави без дъх, но си заслужава да се прочете! Оценка 5 от 6

Това е една от любимите ми книги. А Йеин М. Бенкс е любимият ми автор. Той има само още една книга, която е преведена на български до сега, тя е в различен стил и се казва „Фабрика за буболечки“. Не можете да си купите лесно книга на Бенкс в България. Не са го преиздавали и изобщо много малко внимание са му обърнали родните книгоиздатели. Жалко! Защото според мен авторът е гений.

„Играчът на играчите“ класирах на първо място в личната си класация за най-добра фантастика и не защото ми липсват впечатления от големите колоси във фантастиката. Обожавам Азимов, Стругацки, Оруел, Лем, Шекли, Кинг, Кларк, Корнуел, Зелазни, Вонегът и Адамс…, но нито един не може така да разкаже, както го прави Бенкс. Той ни повежда леко и неусетно из дебрите на своя свят и преди да се усетим, вече пътуваме с него на някое от големите УТС (универсално транспортно средство) със забавно име, сглобено сякаш от идиоти любители на главоблъсканиците.

Не искам да ви губя времето, само искам да изразя последно негодуванието си по два въпроса.

Първо — книгата е непростимо тънка. И второ — от цялата поредица на Бенкс, свързана с Културата и Империята, са превели само тази книга, която се явява номер две в цялата енеалогия (деветология).

Завиждам на всеки, който тепърва ще се запознава с героите на Бенкс.

Толкова грозен коментар отдавна не ми е попадал. И категорично не му е мястото тук. Където е обществото на хората с малко повече..от всичко. Много се надявам да бъде изтрит….

Много ми хареса, приключение безкрай и една голяма любов.

Преводачът и редакторът са искрено благодарни за подкрепата!

Без да искам да отвличам дискусията от „Непознатият“, под първият преведен разказ, „Последният ден…“, написах нещо като предговор, който вероятно отговаря на някои от поставените тук въпроси.

Не искам да го дублирам, затова ето линка още веднъж: http://chitanka.info/text/36071/comments

Проектът за превод на „Несъбраните“ разкази на Селинджър е изцяло личен.

Много приятна история — само за разтоварване. Препоръчвам книгата. Описанието на Далида дава точна представа :)

За съжаление не намирам на друг език освен на руски, а не бих се хванал да чета на него художествена литература…

Става въпрос за книгата Хроники инспектора Ротанова

И аз се присъединявам към благодарностите към екипа на " Моята библиотека" . Благодаря , че публикувате произведения на автори, които оставят ярка следа. Ако продължите с непубликуваните разкази на Селинджър , ще сме още по — щастливи. Успях да си купя " Три ранни разказа" на издателство " Бард" , но жаждата за още не пресъхва. А с Холдън и Сиймор вече се познаваме, но ако има още от групата- нека заповядат.

Интересна история, увлекателно написана. Заслужава си да се прочете.

Чудесна емоционална история. Много приятна за четене.

Първите три ми допаднаха, макар „Звездната вълна се надига“ да ми хареса най- много. Тази се опитвам в момента, но ми е много трудно, да я прочета. Може би, ако не липсваха 4 и 5тата част…а така ми е някак несвързано написана.

Невороятна е. Изключително лесна за четене и с много емоционален заряд. Изпитах истинско съжаление, че автора няма повече книиги до който да имам достъп.

Книгата наистина е хубава, но не успя да ме грабне. Може би заради начина по който се водеше повествуванието. Честно, главите ми дойдоха твърде много, а в края имах чувството, че трябва да има още една.

Малко съм предубедена към българските автори. Предполагам има твърде много от нашата реалност в техните произведения. Никога не съм била по-щастлива да разбера, че греша. Прекрасна е.

Това е една от първите книги от този жанр, които прочетох. Тя винаги ще има специално място в сърцето ми. Винаги,когато ми се налага да пътувам за по-дълго я нося с мен. Това е нещо, което ми е трудно да обясня. Но има нещо, което трябва да отбележа, някой трябва да причини силна болка на преводача и редактора. Когато прочетох книгата за пръв път имах усещането, че нещо не наред скрая. Да беше хубав, но нещо беше нередно. Когато имаш шанса, да си я купя в оригинал разбрах, че съм права. Прекрасен е. Но дори и така я препоръчвам.

Много харесвам книгите на тази авторка. Харесвам колко е честна тя. Самият жанр предполага да са по-напудрени, но са и много реални. Мисля, че единствено нещо което ме подразни бе, че краят ми беше прекалено щастлив. Дали има такова нещо? Препоръчвам.

Благодаря ви много за разказите!

Открай време имам един друг текст на Селинджър, който може и да не види бял свят!

Ако проявявате желание, може да го преведете!

http://www.goingwimax.com/wp-content/uploads/1.pdf

Третата приказка се казва „Лакомото мече“, а не „Медената пита“!

Този много тъжно-истински разказ за безнадеждността, скръбта, гнева ми напомни за моята дипломна работа върху стреса. Още по времето на Първата и Втората световна война лекарите са установили,че войниците в големите войни били по-склонни да се върнат на бойното поле, ако им се окаже психологическа подкрепа, непосредствено след битка, когато са настанени в болницата далеч от фронтовата линия. През 1994 година Линди развива концепция за травматичната мембрана. Тази психосоциална структура служи като защита от проникване на продължаващ стрес, но също така тя изолира травмирания и от усилията на другите да съдействат за неговото възстановяване. Същите мисли ме споходиха още като четях разказа „Непознатият“ и понеже и двата ми въздействаха по един и същи начин — да ти бръкнат без упойка с голи ръце и да ти извадят сърцето, та реших под въздействието на емоциите да споделя тези мои мисли.

Рядко оставям коментар и оценявам любовен роман с 6, но тук не мога да остана безразлична. Книгата е в топ 3 на любовните романи, които съм прочела, а те не са малко! Изключително затрогваща история, която всяка любителка на жанра трябва да прочете!