Читателски коментари

Изключителна книга! Дъхът ми спря на толкова моменти, че е неописуемо… В детайли изследвана болна психика и дълбоки травми, носещи болка и мъка не само на страдащия от тези проблеми, но и на напълно невинно и нищо неподозиращо момиче…

Колко от вас,които коментирате, действително живеете от години в Германия или Австрия и имате ежедневен контакт с местни немци и местни евреи. Едно е да посетиш за час-два Дахау, Аушвиц , Нойнгаме, Зоненщайн, Куулен (при Риклинг), Мителбау-Дора, Терезиенщадт, Захсенхаузен и да се хвалиш, колко си спец по въпросите на Холокост, друго е да живееш от години в Германия или Австрия и да следиш развитието на историческата тема от близо с буден, безпристрастен интерес. Колко от вас големите разбирачи и критикари на г-н Харууд,ходите по исторически изложби, музеи (дори синанагоги и еврейски музей в Германия и Австрия), документални сбирки, четения и изобщо водите активен културен живот в Германия в Австрия. Излязоха последните години доста нови неща по темата за ВСВ, нови интервюта, кореспонденции,документи, нови погледи, други очерци от очевидци,експертизи и т н. Просто поживейте на място, вземете дейно участие в културния живот, бъдете будни, посещавайте редовно исторически синагоги и еврейски музеи, сбирки, изложби и пак след 5– 10 г пишете, че много от твърденията в книгата не били вярни. Посетете и Израел, поговорете на място със стари хора, отделете време в Израел и пак пишете, че много от твърденията в книгата не били вярни. Няма смисъл да се инатим като магаре на мост. И че подкрепяме различни от статуквото варианти, не значи, че не сме човеколюбиви или не живеем заедно с евреи и германци и нямаме тесни приятелски контакти, едното не отрича другото. Но много от нас ги мързи да мислят, да са активни и търсят непрекъснато истината…Най-добре е да се критикува повърхностно, защото не може да излезем от рамките. Прочетете книгата, потърсете още актуална и документална информация, при интерес водете контакт с наследници на преживели или самите преживели,замислете се, мислете пак, попътувайте, поинтересувайте се от информацията в книгата дейно и тогава пак пишете. Имало е ВСВ и е имало концентрационни трудови лагери, това никой не отрича, те могат да се посетят и да се говори детайлно с доброволци очевидци и преживели деца. Около подробностите и действителните исторически факти може да се спори, но ежегодишно излизат нови неща на бял свят от колекции, или притежания, или архиви. Тази книга си струва да бъдете прочетена, защото ни кара да се замислим и излезем от рамките. Не е нужно да се приеме цялата информация изцяло, защото има нови неща излезли през годините, но това не означава, че произведението не е стойностно като се има предвид през кои години е писано и на какви борби е подложено. Не е нужно да се клони в едната или другата крайност, важно е човек да остане обективен. Една нова интересна книга по темата е „Ohne Haar und ohne Namen: Im Frauen-Konzentrationslager Ravensbrück“ на Сара Хелм. Кореспонденцията от книгата „Königskinder — Eine wahre Liebe“ на Райнхард Кайзер също е доста любопитна и информативна и ни сблъсква с нови факти по темата. В „Ein Baum blüht im November. Ein ergreifendes Zeugnis der Nächstenliebe und Menschlichkeit aus dem Zweiten Weltkrieg“ на Хилтгунт Цасенхаус също се намират интересни сведения на очевидци под повърхността на сюжетната линия и описанията. И сега мога да ви пожелая приятно четене.

Много приятно тийн-фентъзи романче.Прочетох и втората,но не знам има ли още?

Тази боза защо е в категория научнопопулярни книги? Наравно с ДНК на Уотсън и Бери, Тайната на живота на Атънбъро, Космос, а и другите книги на Сейгън, Кратка история на времето на Хокинг… За такива книги като „Богат татко, беден татко“ трябва да има категория „Световни глупости“.

Краят на романа най-много ми хареса.

Аз разбрах,че книгата е „шедьовър“ пореден от авторката.В този жанр.Не знам защо така класически се е възприела тази дума,а и не съм чувала да е ограничена за определен тип художествена литература.Още не съм я чела,но аз чета всичко,от световна класика до т.нареченият чиклит.Много ми хареса коментарът на някого по-нагоре,че този тип книги й действат разтоварващо на фона на къде по-серизони учения,подготовка за диплома или кариера.На „розов“ роман посягам много рядко,просто защото насред другите „по-стойностни“ книги не остава време за бозички.Но веднъж-два пъти в годината може и да прехвърля някоя лека подсладена вода.Не виждам нищо лошо.По-добре розов роман,отколкото телевизия и ракия или пък дори нищо!Книгата е безценна,като носител,като разказвач.Аз съм с две ръце за идеята човек да опитва да чете всичко,да отовори колкото може повече „прозорци“ и да диша от онази история,която най-много му харесва.Приятно четене.

И на мен ми хареса, макар че доста рано разбрах цялата работа каква е. Но въпреки това го изчетох с удоволствие.

Не, не :) Просто очаквах да разбера каква е загадката …

Втората книга от поредицата е за Беки и Шефа и в момента върви превода й. Всяка седмица поствам почти по една преведена глава във форума, в който се подвизава екипа ни — бг свят форум.

А за стила на авторката, и аз съм съгласна, макар че не в този аспект. Но трябва да кажа, че втората книга е много по-хубава, по-динамична. И феновете, които я следят, чакат с нетърпение почивните дни, когато пускам поредния преведен текст.

Има още една книга от същия автор заслужаваща внимание „Животът и необикновените приключения на войника Иван Чонкин“

Книгата не е лоша, сюжетът е интересен и малко по-различен от повечето романи, героите са доста симпатични. Не ме подразни нито военния жаргон, нито военната политика, доколкото се споменава в романа, но стилът на писателката ме подразни ужасно с непрекъснатите си цитати от песни или реплики от филми, които постоянно трябваше да чета под линия. Подразниха ме и многословните ѝ обяснения на ситуации и мисли на героите в опит да покаже чувството си за хумор. Да, ама не. Вместо да се смея, се дразнех и на места прескачах редове и обяснения. Ако този роман беше написан от някоя друга писателка като Нора Робъртс или Сандра Браун, щеше да е в пъти по-добър.

А дали случайно няма втора книга за Франк и Беки? Нещо ми подсказва, че има и ако е така, дали ще я видим някой ден в Читанката?

И да не забравя да благодаря за фен превода. Благодаря ви от все сърце за положения труд и възможността да четем неиздавани в България книги.

Интересна книга, която не задава повече въпроси, отколкото да отговаря.

Хубавото е, че е кратко и те кара да искаш още и още да четеш и да се интересуваш.

Стивън Хокинг ни разкрива още за света около нас, който толкова малко познаваме.

Трябва да изучаваме заобикалящия ни свят, въпреки всичко. Това ни носи много.

Но не бива религията да бъда замествана от науката, изкуството има тази цел.

Науката трябва да замества войната, а не да бъда неин катализатор.

А колкото до " Кои сме? Откъде идваме? Къде отиваме?" Пол Гоген е нарисувал картина:

https://en.wikipedia.org/wiki/Where_Do_We_Come_From%3F_What_Are_We%3F_Where_Are_We_Going%3F

Ужасен превод пълен с недомислици. Подкрепям критиката на предните преди мен нахокали човека заменил Джейсън с Язон, пирийци с пирянци, Темугин с Темучин и т.н.

Пълна скука! Нищо не се случва! Само безкрайни скучни разговори и никаква интрига.

Абсолютна загуба на време!

Една от любимите ми книги! Обожавам да я чета. Препоръчвам я.

Стивън Хокинг наистина ли е гений? Човекът като животно е ограничен във възприятията си от сетивата и разума си, което автоматично изключва възможността да получи универсално, метафизично познание за космоса. Нашата мъдрост се съдържа в опита ни; опита ни винаги е ЛИЧЕН или индивидуален-- ограничен(!) във време и пространство. Да се стремиш да обясниш вселената и механизмите чрез мозъка си е като да помолиш акула да рецитира монолог на Фауст.(Безсмислено сравнение знам; това илюстрирам с него) Следователно, гений ли е Хокинг? Бих казал, някой с въображение и воля. Теориите му днес ще се опровергаят утре (понякога от самия него), за да се преразгледат вдругиден и забравят впоследствие..

А междувременно единствените три въпроса, на които сме ЗАДЪЛЖЕНИ да отговорим, са последните три които ни занимават: Кои сме? Откъде идваме? Къде отиваме?

„Но кажи ми, братко, ако целта на човечеството липсва, не липсва ли самото то?“

След като прочетох всички коментари за книгата, единственото, което усещам е, че ще бъде страхотно преживяване прочитането на „Спасителят в ръжта“…

Само че, на хартиен носител ;)

Разказът няма нищо общо с времето след 9.9.44 г. Става дума за механизирането на тежкия селскостопански труд, за света през 20 век основно, в някои страни и по-рано, в други пък все още протича. Не става въпрос за комбайн, а за парен локомобил с вършачка. Главният герой се страхува не от от машината, а за да не загуби плода на тежкия си труд цяла година. Това може да изглежда странно на пръв поглед, но селяните в България често са ставали жертва на мошеници и все още стават за съжаление. За мен странно е, че вместо мошеничеството да предизвиква гняв и съжаление към жертвите, в България предизвиква смях към наивните жертви. Един пример е трагико-комичният филм „Господин за един ден“.

Страшна поредица! Помня, че първо започнах с история за Моли, сестрата на Фийб, и… нейния любим. Всяка една история от Чикаго Старс е уникална и вълнуваща. Филипс е една от любимите ми писателка. Сладки мечти — която не е качена тук, за съжаление — също е много добра! :)

Книгата ми хареса. Интересна, странна история, логична въпреки невероятните събития.