Читателски коментари

Слънчева книга

Чудесно разнообразие. Отдавна не бях чела съвременен български автор.

Всъщност последната книга от нов български автор беше запокитена в кофата за боклук с такава сила, че следа не остана. От тогава си рекох край, никога повече.

Но ето, че се зачетох и ми стана интересно. Стигнах до края и точно той ме разочарова. Някак да не повярва човек, че такива тривиални ежедневни проблеми са създали този велик човек. Е и аз съм живяла по това време и не съм имала кой знае какво.

Отплеснах се .

Има голям потенциал автора, само да внимава с лиричните, епични отклонения. Не помагат.

Рядко попадам на читави писатели, но тази немска мома е добра определено.

Има нещо вярно, за жалост…

Но не винаги.

Аз си направих съвсем скоро един малък ренесанс с „Черният обелиск“.

Всяка възраст дава по нещо ново в прочита. Не бих се отказал да препрочитам хубава книга само заради изминалото време.

Хубавата книга си е хубава.

Препоръчително е Ремарк да се чете преди достигането на 25 годишна възраст.

С отминаването на годините хората стават „по-дебелокожи“ и въздействието вече не е толкова смазващо.

Лично аз не смея да се върна към този автор.

Чета ги неговите книги тук подред и вярно е, че 98% от тях ги намирам за превъзходни, а неколцина , включително и тази тук, се вписват сред любимите ми!!!

Гениално приключение. Разсмива ме факта, че българо- руската сериализация на романа под въздействието на незнанието си представя населението на 37- мия паралел според представите си за североамериканските индианци.

Съжалявам, че не съм чел този писател по- рано! Великолепен, образователен, вдъхновителен материал.

Става за четене, предвидим финал.

Тази книга е филмирана. Хареса ми.

нелоша книжка, само на места ми беше леко глупава и нереална, но като цяло й се насладих

Не е лоша, но в началото ми беше трудно да чета за „хигиените“ навици на главния герой.

Когато си прочел „Марсиански хроники“ и н.ф.разкази на Рей Бредбъри ще останеш малко изненадан от тази книга. Тя е поетична,носталгична, криминална мистерия, повече поетична, по-малко криминална и в този смисъл малко ми напомня „Вино от глухарчета“. Единственото, което не е изненада е геният на писателя и ако съм дал оценка много добра, то е защото все пак смятам за истински шедьоври именно споменатите по-горе.

Интересен роман, Ричър разбира за себе си неща, които не са му били известни. Малко ми беше сложно за разбиране заради военните звания, но историята е увлекателна. И авторът си е спазил обещанието — включил е Слави Трифонов, като му е дал епизодична роля на заподозрян в убийство.

Любим автор, любим роман. Или обичаш Ремарк или не го обичаш. Който го обича, го изчита целия, аз в това число.

Съгласна съм, че е възможно произведението да се интерпретира твърде крайно, което унищожава ценността му, но това си е въпрос на възприятие. Аз лично не знам дали може да се смята, че Екзюпери обобщава всички хора, в образите на Царя, Пияницата и т.н., че това са образи, които могат да бъдат определяни като изцяло лоши. Дали не изразяват по-скоро явления — изчистени, типизирани форми, на определни явления, които виреят в човешкия свят и изглеждат безумни на малкия принц, защото той поглежда на него със съвършено чист поглед? Може би става объркано, ако решим да възприемаме образите изцяло натуралистично (да ги съпоставяме с действителните им прототипи), защото нищо не може да е само черно, нито само бяло. Възприех този тип формиране на явления и процеси като красив и същевременно ясен изказ това, което авторът желае да ми разкаже (покаже). Даде ми усещане за нещо леко и изчистено и същевременно вярно, беше ми приятно да чета. Творбата, обаче, може да бъде разбрана всякак, от всеки, и това си е факт. Така че моля всеки, който не харесва този начин на писане (на Екзюпери), но пък страхотно е схванал идеята, да пише. Да постигне нов връх в литературата, а ние да четем, да плачем, да се радваме, да пляскаме, да плащаме, разбира се, изобщо с кеф да си му кажем ,,Браво!".

П.С. Моля, извинете мен и преподавателите ми по български език за допуснатите правописни и пунктоационни грешки. При налично желание и търпение поправете ги.

Не е лош романа.Друго си е оригинала.Но все пак се е опитал да се приближи до стила на баща си.

Прекрасно си прекарах времето. Леко, интересно, непресолено и ненатрапчиво. От гледна точка на епохата през която е писано… иновативен шедьовър.

Страхотна книга, направо ме остави без дъх. Препоръчвам я, няма да съжалявате ако я прочетете.

Красиво написано. История за любовта, за която трябва да се борим, за трудния избор. „И колкото повече не исках да я зная, толкова повече се влюбвах в нея. Беше точно както ти казвах преди малко, като болест. Знаеш как става. Кихаш един път. Два пъти. Побиват те тръпки и готово. Вече е много късно.“