Читателски коментари

Хареса ми! Добре е човек да бъде верен на разбиранията си! Проблемът идва тогава когато те са пагубни, сещам се за т.нар камикадзета, които също натискайки бутона се взривяват в името на нещо си. А кой решава коя жертва е за добро? И кое е добро реално? Толкова въпросителни….

Едва сега забелязах, че коментарът ми, на който си отговорила,, Wallküre , е изтрит.. Явно, за някого от модераторите съжденията ми за принципната тъждественост между комунизма и нацизма се квалифицира като „обидни и груби нападки към другите“. Или пък разголването на манипулативната същност на „Добрия ученик“ се смята, че не е „в контекста на произведението“.? Нейсе… Все пак ще си позволя да приведа отново коментара ми от преди близо две години.

* * *

Прекрасно стихотворение, няма що…

„Добрият ученик“ е манипулативен текст, блестящо илюстриращ пропагандните принципи на Гьобелс по отношение на „промиването на мозъци“ на децата и в резултат на идеологическата зомбификация — превръщането им в слепи „камикадзета на революцията“: така, както Гьобелс и Хитлер пратиха десетки хиляди фанатично индоктринирани деца през пролетта на 1945 г. да умрат с оръжие в ръка за фюрера и Партията (националСОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА).

Комунягите винаги са изпитвали възхита от „постиженията“ и методите на нацистите в тяхната „технология на злото“. Но иначе врещят срещу уж „настъпващия фашизъм“ и НАТО като оправдание за омразата им към демокрацията.

А никмеймът ми — това е ироничен цитат — стар рефрен от някогашно руско (сАвеЦко) филмче — „Марусина карусель“. Ама комунягите такива сюжети не могат да смелят — друго си е да четеш истории за „добри ученици“ като Павлик Морозов. :D „Ученик за пример“, „Способен ученик“, както назовава Стивън Кинг известната си новела за стария нацист и неговия млад ученик…

Книгата е много лека и интересна за четене, препоръчвам я на всички които харесват книгите на Сандра Браун.

Извинявам се, чак сега забелязах тези коментари.

Прави сте. Само че това не е краят.

Просто краят на историята е в продължението — „Звезден легионер“. Би било хубаво Читанка да включи и нея, но не знам как стават тия неща. Във всеки случай имат разрешението ми.

В момента чета „Ще те открия някой ден“ ииии действието се развива през 1827г. ииии Лоугън главния герой в „Диви нощи“ също участва и първата. Тук гледам че в началото на книгата пише 1883г. Което леко ме озадачава :х. Никой ли не забеляза тази малка подробност. Предполагам, че става въпрос за 1833г.

Хубава история, прочетох я с удоволствие.

това всъщност… криминален роман ли е????

Много, много сладка книжка, романтична, чувствена и с чувство за хумор! Единствено бях разочарована, че беше кратичка, едва започнах да я чета и тя вече свърши, щеше ми се да е по-дълга историята, не можах да се насладя до край!

Това е една от любимите ми книги! Героите са със силни характери, решени не само да оцелеят, но и да започнат живота си отначало и да го направят пълноценен. Книга — паметник за първите заселници на Австралия, за силата на човешкия дух и невероятна борбеност!

това все едно съм го чел в друг живот …

една от най — добрите на Чейс

Отначало не ми хареса, но после много ми хареса, страхотна книга.

На пръв поглед динамична книжка , но тромаво написана. Историята е интересна.

На мен пък ми хареса дори се смях на глас този Гриф е голям сладур .

Атанас, не бъдете така не разумни да смятате, че липсата на изписан текст под един шедьовър, на един велик български просветител, е липса на признателност. Борбата се заражда в българските души и сърца все по-силно и по-силно. Силата на огъня, която гори във всяка българска гръд, става по-ярка и вярваща във своята сила и светлина. Иде края на примирението и скоро никой не ще търпи „някой“ да бесней над бащино му огнище. Атанас вие смятате, че скоро няма да се чуе. Не братко скоро няма да е, а ще е кого му време дошло. И към това да се вика „хляб или свинец“ ще добавя „Свобода или смърт“.

Прекрасна е пореидцете мно го увлекателна и образователна, чета я с удовоствие и горещо препоръчвам!

Поредицата е невероятна. Има хубав сюжет и магичното винаги е на лице а ако отсъства после те удря в лицето. Историята не омръзва и въпреки че не набляга толкова на житейски въпроси е и много смислена. Почти няма места, където да ти се прище да пропуснеш описанието или някой монолог. Не винаги може да се долови свръхестествената част но ако се замислиш и имаш желание можеш да я откриеш дори в запетайките.Героите са ми много присърце особено някои (~.^). Ако търсите действие,магия и любов това е книгата. Има и препратки към митологията която за мен е важна част от всяка хубава книга. Дали гръцка или измислена като в случая с пратчет. Но отдалечих се … Пточетете я и ще ви хареса

Огромно Благодаря на преводачите!!!Книгата е страхотна,ще прочета цялата поредица ,очаквам и другите книги.

Забавна и много интерестна книжка смях се на глас .Бих я препрочела многократно без да ми омръзне.

Говоря за цялата вълна като цяло, която експлоатира подобен формат. Едгар Бъроуз мога да дам за пример. И при Тарзан и при Боговете на Марс протича подобна напрегната атмосфера на очакване и нови изненадващи случки в подобен формат. Заигравката с клишета силна за съжаление.

Пророчество;

Пост Апокалиптичен свят, който е отново разделен на царства и кралства с прилежащите им благородници;

Главните герой са толкова много, че е трудно да се разбере, какво се случа изобщо. Това е нов похват, който уви лично аз не харесвам, защото в старите книги най — често действието се развива от едно лице и няма дълги залитания.

Както и да е. Нямам намерение да влизам в спор и да критикувам. Благодаря за книгата, ако не съм оценил правилно може би е защото е в една част засега.