Читателски коментари

Сатанинската библия от Антон Шандор Ла Вей

Краси (12 юни 2016 в 17:27)

Фракс е прав, този автор първо избива комплексите си, второ, печели, и трето подкопава Римокатолическата църква, и в частност християнството. Разбира се, през Средновековието на Запад е имало много злоупотреби от страна на духовни служители, но отделният служител не е Църквата, Християнството е свобода, но не тази, която е на Запад.

Крамър срещу Крамър от Ейвъри Кормън

pepinkat (12 юни 2016 в 16:26), оценка: 6 от 6

Завладяваща книга. Много лесно се чете.

Кралят на орхидеите от Мерил Сойър

galia (12 юни 2016 в 15:27)

Много хубава книга, много ми хареса, интересен сюжет който ме държа в емоционално напрежение до края! Заплетена история която не те оставя равнодушен докато четеш, финалът беше страхотен, препоръчвам ви я!

Играта на Ендър от Орсън Скот Кард

Мостич Ариеца (12 юни 2016 в 14:06)

Филмът „Играта на Ендър“ е отлично стъкмен блокбастър съобразно необходимите за кратковременен успех холивудски клишета. За съжаление обаче, именно поради холивудските канони, филмът е лишен от дълбочината и многопластовостта на посланието, каквото има романът.. Историята на обучението е претупана и идеята за съзряването на Ендър е дадена като нещо подразбиращо се. Самият образ на Ендър е даден елементарно, без психологическата мотивировка на действията му, без вътрешните му дилеми, колебания, морални кризи. В резултата от което не се проследява как укрепва характерът му и как разрешава проблема за иманентната му склонност към насилие.

Пропуснати са сюжетни линии от романа, които биха придали плътност, триизмерност на иначе плоската и твърде камерна сама по себе си история на Ендър. На първо място това е историята с брата и сестрата: братът Питър (тъмното алтерего на Ендър) и сестрата Мери — и свързаната с тях политологическа тема за скритата власт и манипулативната мощ на социалните мрежи като властови инструмент. На второ място — липсващият геополитически бекграунд в сюжета на филма — като съюзи, пактове, скрити и явни форми на съперничество и интриги, отлично разгърнати в романа.

Също така във филма несправедливо са ощетени като образи и характери героите от обкръжението на Ендър — всеки от тях в романа е даден като оригинален и точно на мястото си със своето присъствие и роля в сюжета. А пък тривиалната любовна история между Ендър и Петра във филма (разбираемо неразработена в романа) — не си заслужава да се коментира… А би могло да се представи психологическият срив на Петра при финалните битки с бъгерите….

По отношение на актьорите — за възрастните не само че нямам забележки, но дори съм възхитен. Не ми хареса обаче това, че децата във филма са вече навлизащи в пубертета, а не от 6–8 до 9–11 годишна възраст, както е заложено в романа. Това определено влиза в противоречие с концепцията защо именно се избират малки деца да спечелят войната срещу бъгерите като на игра. Все пак признавам, че ми допадна момчето в ролята на Бонсо Мадрид.

Има и още… Най-вече санираният и дори заметен проблем за отношението към другопланетни цивилизации, за ксеноцида — дали е геройство, или престъпление, за изнамирането на такива критерии за хуманизъм, които да се отнасят за всеки разумен вид във вселената.

Но и това, което написах, е предостатъчно.

Та… Ако на някого му е харесал повече филмът, отколкото романът, по-добре е изобщо да не се захваща с продължението „Говорителят на мъртвите“ — гарантирам, че ще му бъде скучно и тъпо. Тази книга е за хора с други настройки на интелекта.

За феновете, търсещи преди всичко екшъна, след „Играта на Ендър“ препоръчвам „Сянката на Ендър“.

Играта на Ендър от Орсън Скот Кард

Aty888 (12 юни 2016 в 13:25), оценка: 6 от 6

Първо бях гледала филма. Страхотен е. По-стегнат и целенасочен от книгата и без излишните сюжетни линии за брата и сестрата, респ. Лок и Демостен. Книгата е гениална и си заслужава, но доста подробности прекалено се повтарят. Комбинацията филм-книга е много успешна. Ще си дам почивка, преди да пристъпя съм Говорителя. Авторът вероятно вижда в бъдещето, като например Жул Верн. Голям ум, огромен мащаб!

В плен на моите желания от Джоана Линдзи

MissDreamy (12 юни 2016 в 12:09)

Бях малко скептична, но всъщност е една от любимите ми книги от поредицата. Толкова пък страст и химия да струеше през книгата! Много ми хареса цялата ситуация около открадването на кораба и първо Дрю като пленник, а после и смяната на ролите. А първата им нощ заедно, която започна като сън за Габи — беше просто удар в 10-ката. Страхотна история, едни от любимите ми герои!

Другите две книги от поредицата, които много харесах са 5 — за Дерек, именно защото беше толкова нежен и грижовен. Страхотна нежност струеше от книгата. Също и 7 — за Джереми, любимия ми развратник.

Като цяло май харесвам младите Малори, повече от дъртите. Въпреки, че Антъни и Джеймс са по-популярните.

Гняв и прошка от Аджан Брам

Калоян (12 юни 2016 в 09:31)

Много мъдра книга, написана от много мъдър човек. Аз съм я чел 11 пъти и още продължавам да я чета. В тази малка книжка има отговорите на повечето проблеми в днешния свят.

Ад и рай от Джудит Макнот

slawkow (12 юни 2016 в 08:55), оценка: 1 от 6

Хора Вие можете ли да четете ? И като четете замисляте ли се изобщо ? Страхотен роман и така нататък . Дрън-дрън ! ! ! Поредната сладникава глупост пълна с лигавщини . Горкото 19 годишно дете толкова обедняло , че имало само 19 / деветнадесет / човека прислуга . Къса ми се сърцето !

Троен шанс от Барбара Бозуел

Vili (12 юни 2016 в 00:41)

Прекрасен роман.

Отвличането от Барбара Бозуел

Vili (11 юни 2016 в 19:09)

Горе, долу бива но прекаления инат на Челси ми дойде в повече.

Вампирът, който ме обичаше от Тереза Медейрос

Немо (11 юни 2016 в 16:45)

Много хубаво написана книга. Описателна, неочаквани обрати, много романтика. Заслужава да се прочете.

Ад и рай от Джудит Макнот

Тери (11 юни 2016 в 15:10)

В началото си помислих, че това е поредния банален сладникав любовен роман. Е, признавам, че за мен книгата беше странната комбинация от лека предсказуемост, наивност, чувство за хумор и същевременно увлекателност. Не ми се е случвало да попадам на книга с подобна комбинация. Когато прочетох книгата съжалявах, че съм я прочела. И не за друго, а защото беше толкова увлекателна и приятна и не исках да свършва. Мисля, че ще допадне на всеки, който харесва такъв жанр книги. Много съм доволна от тази книга. Може би ще прочета и други книги на авторката, надявайки се, че и те ще са също толкова добри.

Господаря на вълците от Хедър Греъм

desy_des (11 юни 2016 в 14:24)

Пфффф още с пролога ме отказа. Все пак реших да прочета поне първа глава, но не можах да стигна и до средата. Абсолютно идентична с предишната помия от поредицата.

Робинята на викинга от Хедър Греъм

desy_des (10 юни 2016 в 18:04)

Не видях голяма разлика с предходния боклук. На главния герой първата любима я убиват, главната героиня я женят насила за него и уж е много борбена и горда, а само като й изръмжи и тича да му робува.

Авторката просто е сменила имената иначе е същата лигавщина. Дори някои сцени са си направо почти еднакви с първата книга.

Самотникът от Лас Смол


Ай, сиктир, машалах бабоУ, аферим. Каква дълбочина, какъв ескиз, какво чудо..Искам да Омръ, плийз

Доводите на разума от Джейн Остин

Milky Way (10 юни 2016 в 13:06), оценка: 6 от 6

Любимата ми от книгите на Остин! Вълнуваща и истинска история, препоръчвам я горещо!

Събуждане за мъртвеца от Джон льо Каре

Malone (10 юни 2016 в 10:45)

Ако това е коригирано произведение… не знам каква е грамотността на коректорите. На определени места дори се губи смисълън на написаното, неразбираемо е.

Само глава 15 прочетете, след средата…

Самотникът от Лас Смол

Vili (10 юни 2016 в 08:30)

Клейтън Мастърсън предпочита да бъде сам в планинската пустош .Но когато горските пожари се развилняват в околността,той се включва в битката с огнения ад.Ще успее ли този див на пръв поглед мъж,да запали огъня на любовта в сърцето на непристъпнатата Шели Адамс…

Петдесет нюанса сиво от Е. Л. Джеймс

Danail Tanev (10 юни 2016 в 08:05)

50 нюанса сиво — моето мнение

https://www.youtube.com/watch?v=uxO1LohMtRs

Магията на островния камък от Нанси Мартин

Vili (10 юни 2016 в 07:52)

Много забавна книга ,особено края много ми хареса,когато казаха на героинята,че ще има дванадесет сина.