Читателски коментари

Лунните градини от Стивън Ериксън

Малеев (14 юни 2016 в 13:51)

Започвам да я препрочитам за 4-ти път…

За тези, които тепърва ще я почват — поемете дълбоко дъх и скачайте в дълбокото. Поредицата изисква съсредоточаване и пълно отдаване. Не става да прочетете 1-вата и после да почнете втората след 2 месеца — всичко трябва да е едно след друго и да няма големи паузи. След 10-тата няма да искате да виждате фентъзи поредица поне 3 месеца :P

Черният орден от Джеймс Ролинс

Reo (14 юни 2016 в 13:27), оценка: 5 от 6

Това е наистина една от добрите книги на Ролинс. Действието е динамично и интересно. Кара те да искаш да я прочетеш на един дъх,

Беки Б. и аферата с чантата от Софи Кинсела

ДД (14 юни 2016 в 10:43), оценка: 4 от 6

Малко досадна ми беше.Много наивитет от иначе интелигентна героиня.

Силата на страстта от Нанси Мартин

Vili (13 юни 2016 в 22:51)

Много приятно четиво,пълно с любов и много забавни моменти.Да си призная дори се смях се на глас.

Падналият ангел от Катрин Харт


Това също е един от любимите ми романи… И него го имам в книжен вариант. Няколко пъти съм го препрочитала през годините. Чете се на един дъх. :) Приятно четиво…

Изкушение от Катрин Харт


Това е една от любимите ми книги. Имам я в книжен носител :) и съм чела няколко пъти през изминалите години.

Принцът на огъня от Даниъл Силва

Stas Kirov (13 юни 2016 в 18:24), оценка: 4 от 6

До тука поредицата е на много високо ниво:

— има исторически събития, разказани достоверно

— няма твърде много, или поне не твърде натрапваща се пропаганда

— събужда интерес и търсене на допълнителна информация за описваните случки

— демонстрира завидно познание на теми като изкуство, археология, реставрация и не на последно място на определени служби за сигурност, което я прави много интересна.

— доближава се до стила на писане на Лъдлъм и Кланси

За любителите на този вид литература — препоръчвам !

Благодаря на Читанката за предоставената възможност !

Приятно четене!

Алисия от Джуд Деверо


Оффффф тая се на*ра с тоя нейния клан! Аз съм водачка на клана, та аз съм водачка на клана! Всички разбрахме, че си водачка на клана! Егати дразнещата книга! Направо съжалявам, че я почнах и не мисля да я довършвам.

Живот на заем от Ерих Мария Ремарк


Ерих Мария Ремарк е един от любимите ми писатели. А „Живот назаем“ е един от любимите ми романи!

Покорителят от Джоана Линдзи


На мен ми се видя леко елементарна, а пък края малко изсмукан…но това май се очаква от жанра.Исках да прочета един разстърсващ любовен роман, защото такова ми е настроението в момента, обаче останах разочарована, в класиката май съм се впечатлявала повече..

Граф Монте Кристо от Александър Дюма


Книгата е невероятно интересна. Прочетох я за първи път на 25 г. И сега отново на 27 г. Знам, че има само 2 г. между първия и втория прочит, но намерих голяма разлика в начина, по който ми въздейства. Това се дължи на събития, които настъпиха в живота ми. А представям си какво ще е ако я бях прочела още в училище. Много съжалявам, че тогава не я прочетох. Нищо, сега поправих грешката. Това е книга за всички поколения. Дядо ми и до ден днешен я препрочита. Когато имам деца и ако те обичат книгите, ще им я препоръчам, и ще се запозная с тяхните впечатления.

Внимавай какво си пожелаваш от Александра Потър

pantera78 (13 юни 2016 в 11:20), оценка: 6 от 6

Три пъти я чета и след всяко четене остава онзи сладък вкус в устата от нещо приятно преживяно :) Прекрасна книга

Извън закона от Елизабет Лоуел

galia (13 юни 2016 в 09:23)

Не беше кой знае какво, става за един прочит, но не можа да ме впечатли с нищо, типична любовна историйка без почти никакъв сюжет! Оценка 4 от 6

Ледената принцеса от Камила Лекберг

Глори (13 юни 2016 в 05:06)

Няма какво да се разгадава. Гришам не пише криминалета. Аз лично се наслаждавам на стила на поднасяне на историята в една книга, а когато такъв няма, си е просто еднодневка. Това че някой харесва талаш не го прави хляб нали?

Ледената принцеса от Камила Лекберг

lora201 (13 юни 2016 в 02:24), оценка: 5 от 6

Аз пък не харесвам Гришам! На Камила съм чела „Немското дете“ и " Русалката" и бяха много добри криминалена с типичната скандинавска атмосфера. Има го човъркането да разгадаеш историята, при Гришам последно четох " Сянката на чинара" и не видях нищо за разгадаване, а историята беше без грам съспенс, така предвидима и остаряла за нашето време. Та въпрос вкус! Благодаря на екипа за качената книга, ще дам отзив и за нея като я прочета.

Артас: Възходът на Крал-лич от Кристи Голдън

st0rmfury (13 юни 2016 в 00:59), оценка: 6 от 6

Най-накрая! Следя я от толкова месеци в ателието! Чел съм я на английски, невероятна книга е за феновете на Уаркрафт света. Започвам я наново, на български този път

Сатанинската библия от Антон Шандор Ла Вей

Анастасия (12 юни 2016 в 21:17)

Относно правенето на магии и ритуали не съм съгласна с автора. Първо в природата всяко действие има противодействие и трябва да се отбележи че когато правиш магия тя винаги рекушира върху теб. Второ за да промениш нещо трябва да дадеш нещо за да бъде балансът възстановен и ако ти кълнеш някого например и него го сполети нещо то ще ти се върне и на теб.

Относно сатанизма нямам представа колко е така, но относно магията нищо вярно….

Ледената принцеса от Камила Лекберг

Глори (12 юни 2016 в 18:33)

Прочетох книгата заради коментара за нея. Абсолютно не съм съгласна със суперлативите. Наивна, елементарна и посредствена. Полицай, който се изразява като жена- "Имам чувството че…, " води разпити под формата на женско клюкарене на кафе. Съветвам момичето което е така очаровано от нея, да прочете Гришам.

Вихрената годеница от Айрис Йохансен

Герда (12 юни 2016 в 18:17)

Дейсъвително персонажите нямат нищо общо с обикновено появяващите се в този тип романи, като стъписващото в конкретния случай е, че в огромна степен е представила психологическа причина зад постъпките и възприятията им.

И, само да добавя, за втори път второстепенният герой се случва да е в пъти по-интересен от главния.

Алисия от Джуд Деверо

анн (12 юни 2016 в 17:53)

Не мога да разбера защо главния герой винаги е груб, комплексиран изнасилвач, който на всичкото отгоре посяга на жена си и не приема „не“ за отгоеор? И все повтаря, че тя е негова собственост и трябва да му се подчинява безпрекословно, и не я оставя да каже една дума!

Във всяка една книга от този жанр е така. Не казвам, че главните герои трябва да са съвършени, но все пак нали са положителни персонажи.

„Почтения рицар“ я насилва, отнася се с нея като с парцал и т.н. В същото време „Злодея“ уж я желае неистово, но я чака да свикне със ситуацията и така и не се стига до насилие.

Това ли са критериите за герой и антигерой?

А иначе книгата е наистина много досадна и почти идентична с предходната.