Читателски коментари

Почти не ми се е случвало да не прочета книга, която съм започнала…. е с тази се случи точно това… :)

Много ми хареса! Чувството за хумор в диалозите беше приятно свежо, имаше момент на „тайна“, героите също бяха на ниво. Бих я препоръчала с две ръце!

Изглежда за теб важи напълно Бръснача на Окам (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%80%D1%8A%D1%81%D0%BD%D0%B0%D1%87_%D0%BD%D0%B0_%D0%9E%D0%BA%D0%B0%D0%BC) — най-простото за теб лично обяснение е вярно. Има 2 основни (според мен) вида фантастика (sci fi) — такива които се опитват да направят фантастичното на база на „доказуеми“ актуални факти които знаем за нещата като цяло, и такива които се опитват да покажат фантастичното чрез фантазия (fantasy) — абсолютно не задължително „доказуеми“ актуални факти които знаем, разчита се на читателят просто да приеме описаните факти като такива без да има нужда да бъдат доказани чрез актуални знания. Имайки предвид, че Карл Сейгън е в „сферата“ на фантастиката от първия вид, е нормално да се опита да опише колкото се може по-„научно-доказуемо“ идеята си със сложни (и в случая засъжаление не разбрани) научни факти които са не много над средното ниво на общоприетото знание което всеки би трябвало да има за съществутането ни (подкрепено от „строги“ факти). Идеята ми е, че според мен няма нищо общо с философията. Опитай да прочетеш до края — няма да останеш разочарован/а ;)

ПП.: извинявам се ако имам някоя грешчица тук-там, все още пия кафе в момента докато пиша.

Здравейте, книгата наистина е много хубава, както и всички останали романи от тази авторка. Препоръчвам Ви я, както и „Сърце за продан“!

Интересна, много еротика и малко повечко вулгарна на места, но сюжета е хубав има и емоции и любов! Хареса ми трилогията!

И аз така мисля. Чела съм я преди около 25 години. Не се забравя.

За съжаление не съм чела Гробище за домашни любимци :( Почитателка съм на Кунц , но напоследък май взех да го пренебрегвам и да посягам все повече на Стивън Кинг , който ме печели със всеки изминал ден :)

Приказка за лека нощ.

Книгата ми е един от фаворитите от жанра. Помня, че когато я прочетох за първи път преди десетина години пътувах във влака и я бях взела като неангажиращо четиво, за да „убия“ времето. Купето беше пълно, а аз се наложи да спра да чета и да прибера книгата, защото на моменти ми беше толкова смешно, че се смеех на глас и хората ме гледаха странно… Наистина не разбирам онези, които търсят дълбочина и се оплакват, че книгата била плоска. Ако ви се чете задълбочена литература, минете на Ал. Дюма или някой друг от класиците в задълбочените любовни истории… Това просто не е вашият жанр.

Много приятно книжле. Лека, отпускаща. Историята ми хареса.

Историята беше приятно лека и неангажираща. Чела съм книгата два пъти и, ако трябва да съм честна, втория път ми трябваше известно време, за да се сетя, че вече съм я чела. Чете ле лесно, няма дразнещи интриги и има само три секс сцени (което за някой, всъщност, би могло и да е недостатък…).

Прекрасна история!Достави ми истинско удоволствие да я прочета!

Чудесна книга за Златки!Черни,руси и т.н.

Романът " Антон и Точица" ми хареса .Основните герои бяха:Антон, Точица и Пифке. Романът е чудесен , със 16 глави и е лесен за четене .

Всъщност, тази книга е втората от поредицата, а не първата.

Това беше най-скучния роман който съм чела едвам я завърших.

Ако търсите поредната блудкава боза в която главната героиня загубва ума си от любов по неотразимия красавец — не четете тази книга. Ще останете разочаровани.

Книгата е тежка и същевременно е история за вярата, за надеждата, за това какво е любовта, за радостта от простите неща — тук и сега.

Книга, която наистина може да те разплаче, но и да те извади от емоционална дупка и да ти покаже смисъла, да те накара да погледнеш на живота от друг ъгъл.

За съжаление не е :D Кинг надмина себе си още с Гробище за домашни любимци в миналото. Но е страхотно че толкова години по-късно той все още е в топ форма като автор.

Светът НЕ Е черен и бял. Светът е сив. Няма добро, няма зло. Има само гледни точки. За цялата си поредица Мартин се е вдъхновявал от исторически събития — миналото е било кърваво и гадно, не приказно като във Властелина — Властелинът е еквивалент на древен, красив мит. Песен за огън и лед е огледален образ на кървавата действителност. И в най-голямото зло има добро. И най-голямото добро има зло. Хората не искат да взимат страна, страхуват се да се определят. И да, всяко извращение е било приемливо в миналото — и дори сега, някъде, се случват неприятни неща. Това е истината, без розовите очила. И именно затова тъмното фентъзи на Мартин, Джо Абъркромби и останалите, които пишат подобно, е по-популярно отвсякога сега, за сметка на приказното на Толкин.

Бях убедена, че не си струва гледането, за четенето не знам. Обикновено чета и после гледам. Филмът е едно брутално извращение. Останах омърсена и огорчена в края на краищата. Изобщо не бих сравнявала „това“ с Властелина. Толкин е естет и красноречието му те задължава да четеш и най-дългото описание, защото си струва.Неговите герои и истории те вдъхновяват. Толкин не те оставя с чувство на тъпота след края. А в света нещата са черни и бели. Нюансите са извинение да не искаш да вземеш страна, да те е страх да се определиш. Целият труд на Мартин е точно това- нюанси, защото видимо и той така живее, всяко извращение е приемливо…Чак не искам да продължавам.