Читателски коментари

Г-н Иванов лично аз не смятам че вашата книга е добра, но за бога има много хора на който им харесва. Виште аз не съм известен критик или нешто от този род нито разбирам много от писане на произведения, имам само малък опит в този бранш(около 25 приказки и разкази за деца), но поне разбирам от Хари Потър. Ако искате може да се свържете с мен като оставите коментар тук , за да направим приличен опит да направим една нова книга с различни имена от тези. Имам много идей по този случей и наидтина ще ми бъде много приятно ако искате да работим заедно.

Това един вид е дългата версия на „Плановете на подводницата“. Историите са еднакви с различни имена на героите. Името на френската прислужница даже е същото! Тази е написана първа, но не разбирам защо авторката след това пише същата история но по-съкратена и с различно заглавие? Иначе е много добре замислена.

Хубава история, но се повтаря. „Невероятната кражба“ е абсолютно същата история само имената и плановете са променени. Дори името на прислужницата е едно и също! Не знам защо авторката е напрарила две еднакви истории с различно заглавие.

Това изглежда като откъс от нещо по голямо.

Беше удоволствие да я прочета! Книгата е интересна с много емоции. Препоръчвам я горещо!

Страхотна книга! Колкото пъти да я чета, винаги ще я изживявам така, както първия!!!!

Втората част на Айша /Тя/ също е много интересна и увлекателна.

Същото забелязах и аз:) вероятно печатна грешка..:) иначе и двете книги от поредицата са хубави, въпреки че сезони на любовта са ми фаворит за сега.

Наличен е и въпросният друг превод.

https://chitanka.info/text/2796-antigona

Аз имам малко по друг превод но и този си го бива

забравих кой бе преводачът, на версията която съм чел, но репликите бяха от типа

" Креон — Градът ли ще диктува моята заповед?

-хемон — Говориш като много млад — не виждаш ли? Не може град да бъде да един човек!

Креон — не трябва ли аз тук да бъда властникът?

Хемон — прекрасно би царувал над пустинята……"

Моето мнение е абсолютно същото. Просто са ме изпреварили с написването на коментара.

Не знам защо се напъват с написването на продължения, от които няма нужда.

Кннигата много ми хареса. Образът на Мариса също много ми допадна, силна и смела жена. Четете :)

Много, много ми хареса. Препоръчвам горещо! Смяла съм се с глас на някои моменти от книгата. Определено трябва да се прочете.

Не можах да я дочета. Много изкуствено ми дойдоха отношенияъа им.

Не съм съгласна с другите коментари!

Тази книга от поредицата е не

по-малко завладяваща от другите.

Както и в останалите книги и тази ме накара да се смея и плача.

Поредицата е чудесна и заслужава да се прочете!

П.П " Не заблавяй цетенцата!"

Най-накрая и аз я прочетох. Хареса ми! Очаквах малко по-друга развръзка, но като цяло съм удовлетворена от прочетеното.

Още от заглавието трябва да е ясно на всеки — …(откъс) — очевидно е че има продължение :)

На мен лично не ми звучи изобщо достоверно. В началото — да но след това много детски взеха да стават нещата, Единия поръчва на кило едва ли не всички останали босове, а главния герой ги води всички за носа с месеци и никой не се досеща, че ги работи.

Има изпуснат текст — част от 26-та глава. Дали е само тук — не се знае.На мен така и не ми стана ясна развръзката: какво значение имаше този албатрос?!?

Прилагам липсващото на английски :

CHAPTER 26

A party of noisy people spilled into the train at Bishop’s Stortford. Some were wearing morning

suits with carnations looking a little battered by a day’s festivity. The women of the party were in smart dresses and hats, chattering excitedly about how pretty Julia had looked in all that silk taffeta, how Ralph still looked like a smug oaf even done up in all his finery, and generally giving the whole thing about two weeks.

One of the men stuck his head out of the window and hailed a passing railway employee just to check that this was the right train and was stopping at Cambridge. The porter confirmed that of course it bloody was. The young man said that they didn’t all want to find they were going off in the wrong direction, did they, and made a sound a little like that of a fish barking, as if to indicate that this was a pricelessly funny remark, and then pulled his head back in, banging it on the way.

The alcohol content of the atmosphere in the carriage rose sharply.

There seemed to be a general feeling in the air that the best way of getting themselves in the right mood for the post-wedding reception party that evening was to make a foray to the bar so that any members of the party who were not already completely drunk could finish the task. Rowdy shouts of acclamation greeted this notion, the train restarted with a jolt and a lot of those still standing fell over. Three young men dropped into the three empty seats round one table, of which the fourth was already taken by a sleekly overweight man in an old-fashioned suit. He had a lugubrious face and his large, wet, cowlike eyes gazed into some unknown distance.

Very slowly his eyes began to refocus all the way from infinity and gradually to home in on his more immediate surroundings, his new and intrusive companions. There was a need he felt, as he had felt before.

The three men were discussing loudly whether they would all go to the bar, whether some of them would go to the bar and bring back drinks for the others, whether the ones who went to the bar would get so excited by all the drinks there that they would stay put and forget to bring any back for the others who would be sitting here anxiously awaiting their return, and whether even if they did remember to come back immediately with the drinks they would actually be capable of carrying them and wouldn’t simply throw them all over the carriage on the way back, incommoding other passengers.

Some sort of consensus seemed to be reached, but almost immediately none of them could remember what it was. Two of them got up, then sat down again as the third one got up. Then he sat down. The two other ones stood up again, expressing the idea that it might be simpler if they just bought the entire bar.

The third was about to get up again and follow them, when slowly, but with unstoppable purpose, the cow-eyed man sitting opposite him leant across, and gripped him firmly by the forearm. The young man in his morning suit looked up as sharply as his somewhat bubbly brain would allow and, startled, said, ‘What do you want?’

Michael Wenton-Weakes gazed into his eyes with terrible intensity, and said, in a low voice, ‘I was on a ship…’

‘What?’

‘A ship…’ said Michael.

‘What ship, what are you talking about? Get off me. Let go!’

‘We came,’ continued Michael, in a quiet, almost inaudible, but compelling voice, ‘a monstrous distance. We came to build a paradise. A paradise. Here.’

His eyes swam briefly round the carriage, and then gazed briefly out through the spattered windows at the gathering gloom of a drizzly East Anglian evening. He gazed with evident loathing. His grip on the other’s forearm tightened.

‘Look, I’m going for a drink,’ said the wedding guest, though feebly, because he clearly wasn’t.

‘We left behind those who would destroy themselves with war,’ murmured Michael. ‘Ours was to be a world of peace, of music, of art, of enlightenment. All that was petty, all that was mundane, all that was contemptible would have no place in our world…’

Дори не я дочетох. Едва стигнах 8 глава. Много разточителни описания на мислите и чувствата, повтарящи се многократно.