Читателски коментари

Страхотна книга! Изчетох я на един дъх — увлекателна, жива, постоянно се случваше нещо, което да не те накара да скучаеш. Препоръчвам я горещо за разпускане! :)

Много готин роман.Хареса ми на 100%.

Доста тъпа!

Обожавам романите на Луиз Бегшоу. В тях винаги има момичета, които започват от под нулата и се издигат над върха. Красиви, борбени и успяващи. Неуспешни връзки и падения, след това идва големият успех и голямата любов. В последните книги на Бегшоу се проследява и криминален сюжет, наред с любовния. Романите са написани с лекота и се четат на един дъх. Действат като бягство на кокетно островче, в което можеш да поемеш глътка бодрост, да подразнят сетивата ти и да вкусиш усещане за любов и оптимизъм. Четеш, четеш и нямаш търпение да прелистиш и следващата страница до самия край, а когато свърши се чувстваш пренаситен, замислен и търсиш следващия неин роман.

Още едно прекрасно допълнение към поредицата! Колкото по-близо стигам до края й, толкова повече осъзнавам, че ще ми липсват прекараните моменти в четене за това лудо семейство Малъри!

Чудесна поредица, много ми хареса, препоръчвам на всички любители на фентъзи.

Книгата е чудесна — цялата. Но епилога — е направо върховен! Препоръчвам от все сърце на почитателите на романтичните четива и завиждам, на тези които ще прочетат тази история за първи път.

Не разбирам защо са дадени толкова ниски оценки за тази книга. Според мен е страхотна — много силна, емоционална и завладяваща. Доста е дълга и ми отне много време да я прочета, но със сигурност си заслужава. По принцип обичам повече книги, които отразяват настоящето, затова в началото бях скептична, защото тук действието се развива през 70-те и 80-те. Но всъщност в тази книга времевия отрязък е само блед фон — усещаш го в липсата на компютри и мобилни телефони, както и в описанията на облеклото, но това не дразни. Основното, което те грабва, са чувствата. Такива, каквито са били тогава, такива, каквито са и днес.

Не знам защо това е най-харесваната книга на този автор. Изчетох всичките на един дъх и мога да кажа, че в тази липсват специфичното му чувство за ирония и даже на места политическа сатира, намигване към читателя, което е толкова забавно в предишните книги. Може би защото не съм почитател на добре транжираните трупове, но определено смятам предните му книги за по-многопластови. И все пак — майстор на жанра.

Не се случва често да бъда истински впечатлена от любовен роман, тъй като ги чета основно за приспиване вечер. Е, тази книга ме държа будна до сутринта! Макар да е твърде далеч от реалността, всяка дума, всяко чувство са описани така опияняващо, че те карат да мечтаеш и да ги преживяваш.

Страшно забавна история, на няколко пъти наистина се смях от сърце! Много хумор, романтика и забавни диалози има в тази книжка, невероятно добре написана, хареса ми много!

Лали, Лали; коментара ти е разкъртваш… Я виж кога е писана книгата и прочети малко история…

Една грешка само? Толкова сте и вие грамотен.

Започнах книгата с големи очаквания поради популярното и широко тиражирано заглавие…. Още първите страници ме озадачиха със слабия си стил и изключителната пристрастност (а по-правилно е да се каже: агресивност) към всичко царско и руско и твърде накъртваща милозливост към другите персонажи…. След като направих справка и разбрах, че името на автора е всъщност псевдоним на немско-полски евреин поден през 1861 г. ми стана ясно на какво се дължи тази изкривяваща историческата истина агресивност….

Когато добър и одухотворен човек е и сладкодумец с чувство за хумор …ммм, удоволствието от книгата е гарантирано! Благодаря отново!

Милата,чети си тогава розовите книжки и не се напрягай,да не ти гръмне бушончето.И току виж от мола си купила Книга,а не прашки

Аз също бях скептична, но ми хареса не по-малко от другите части! Имаше много забавни моменти, както и пълни със страст.

За съжаление очаквах повече от книгата. Автора не се е постарал да си напише домашната по отношение на фундамента на света. Още на първите страници, прави лошо впечатление с постсъветските комплекси, но по нататък впечатлението се задълбочава и показва непознаване на фундаменталните принципи по които се развива света. В едно постапокалиптично общество в което всички се познават няма как да има комунизъм, фашизъм, бюрократична демокрация и тнт. Всички тези системи са измислени за управление на големи маси от хора. Малки групи с численост от по 100–200 човека (средната популация на една станция в романа) могат да работят само на принципа на опростени отношения от типа на консенсусната демокрация, в която всеки индивид е важен. Няма кой да се занимава с бюрократични глупости като паспорти. А това заема една значима част от сюжета на романа. На практика цялата популация на цялата метромрежа би била сравнима с населението на едно по-голямо село. При всички трудности и фрагментиране, всеки жител има възможността да познава лично всеки друг. Социалната динамика в такива общества е основана на лични отношения, а не на бюрокрация и администрация.

Друг сериозен пропуск идва от дълбоките липси на познание в автора относно физическите основи на съвременния живот. Не разполага с елементарни познания относно хранителната верига. А роман за постапокалиптично общество не може да стане без задълбочени познания за това от къде ще идва храната на хората. А тя грубо казано идва от растенията, нужен е непрекъснат приток на свежа биомаса от повръхността и съответно значителни площи отделени за отглеждане на храна. От които автора не е описал и един квадратен метър.

За мен лично обаче най-дразнеща си остана една сцена в която автора описва глутница хищници мутанти, склонна да изгуби над 50% от състава си в преследването на една единствена плячка… Което ще ме извините, но е рядка глупост.

Като цяло авторския стил също търпи известни критики, читателя трудно визуализира обстановката в която се извършва действието, но това е дребен проблем споделян от много автори. Ако не беше пустото ми любопитство, за това как се развива действието до края, не бих продължал да я чета. Определено няма да отворя продължението.

Мила, Александра

За някои хора е не практично да казваш „аз не разбирам“ или „скучна е“ и затова връхлитат. Надявам се да си я разбрала има хора които са я обяснили добре!

Наистина книгата е великолепна! На мен това ми е любимото произведение на Алеко Константинов!

Запомнете всеки има право на мнение!!!

Интересна книга.Почти няма нищо общо със доста идиотския филм сътворен от Кевин Костнър.Приятно ме изненада романа.