Читателски коментари

Взимай си хапчетата против логорея. Казах ти го още оня ден.

Провинциализма си и липсата на информираност, начетеност и интелект няма как да ги покриеш със завеса от думи.

Културният марксисъм, Cultural Marxism, е свързан т.нар. Frankfurter Schule — изглежда дори не си чувал. Животът само в България и любимия ти соц. лагер, за съжаление, стеснява много гръгозора и не дава възможност за ясна представа какви процеси протичат на Запад; откъде са тръгнали и какви са тенденциите.

Следя българските медии и често виждам линкове към статии на руски, които също понякога чета. Знам добре какво преживяш.

Нямам рубли, така че няма нужда да вървиш подире ми. Най-много да получиш шут в муцуната.

Баба ми, на такива като тебе, казваше: „Чиба!“

Накратко: книгата е прекрасна.

Ох, милия той! От 4 абзаца в отговора му — 3 със спуснатите опорни точки и само един — по същество. Много са ви вдигнали нормата от „Козяк“, не ги ли е срам?!?

Сега — по темата. Значи според теб с разпадането на социалистическия лагер преди четвърт век марксизмът взе, че се превърна в доминираща идеология на западните общества? И как стана тая работа, след като уж при демокрацията народът решаваше всичко? Умишлено изпускам прилагателното „културен“ пред „марксизъм“, защото да наричаш глобалното следене на гражданите от правителствата им „културен феномен“ е като да обявиш педофилията, браковете между близки роднини и убийствата на пенсионери за „етнически културни особености на малцинствата“.

Ако още не си разбрал — просто се забавлявам с теб, карайки те да съпоставяш неоспорими факти с очевидни заблуди. А ти си принуден да доказваш, че черното е бяло, защото в противен случай трябва да признаеш неудобната за работодателите ти истина. А именно — че демокрацията като форма на управление е съществувала единствено в древна Елада, при това за кратко. Докато капитализъмт е не по-малко тоталитарна система от социализма. Единствената разлика е, че социализмът поне си го признаваше, докато капитализма създава у гражданите илюзия, че нещо реално зависи от тях. Така че „1984“ не е критика на даден строй, а на формираната в края на XIX-ти век и съществуваща до момента форма на управление и контрол на масите, която най-точно може да бъде дефинирана като „чифутокрация“.

Една от любимите ми детски книги.

Книгата е хубава. Комбинация от добро криминале и любовна история. Препоръчвам.

Честно казано на мен ’’Онази нощ" ми хареса в пъти повече от тази книга и засега оглавява класацията ми за най-добър роман на Линда Хауърд. Казвам го, защото видях, че масово правят сравнение именно между тези две книги. А относно "Сенки в мрака’’ мога да кажа, че тези сватби между втори братовчеди и секса между татко и дъщеря ми дойдоха малко в повече… не че в реалния живот не се случват подобни извращения (визирам най-вече втория случай). И споделям мнението на част от коментиращите, че главната героиня Роанда на моменти дразни с липсата си на гордост и любовта си към Уеб. Ясно е, че е травмирана и околните са правили всичко възможно да стъпчат самочувствието й още от ранна възраст, но все пак… Иначе, ако изключим тези малки подробности, книгата е добра като замисъл, а стилът на Линда е доста лек и приятен за четене. Категорично не съжалявам, че я прочетох, но определено няма да влезе в графата ми ’’най-любими’’ :)

Приятен роман.

Но моля да поправите всички правописни грешки, защото те развалят удоволствието от четенето.

На мен също ми допадна, макар че предпочитам по-заплетените романи на Нора Робъртс.

Сравнението между Кинг и Райли е смешно. Пълният цитат е: „Ще ми се, докато четете разказ, да ви накарам да се смеете или да плачете… или и двете едновременно. С други думи — желая сърцата ви. Ако пък целта ви е да научите нещо, запишете се я на курс, я в училище.“ Кинг е добър психолог, умее да въздейства върху емоциите и е истински майстор в това да забравиш, че четеш книга и героите не са реални личности, докато книгите на Матю Райли са напълно посредствени и не мога да се освободя от чувството, че се е надявал да бъдат филмирани и да вземе едни големи кинти, и затова е написал нещо твърде подобно на сценарий за хора, „изключващи мозъците си“.

Книгата е страхотна! Изпълнена с толкова много романтика, тайни и динамика. С нетърпение чакам да прочета и продължението „Изгубеният светец“.

Много вълнуваща! Обожавам стила на авторката, досега не ме е разочаровала.

Рублите за теб са като просо за кокошка — само да се разсипе малко и пристигаш да кълвеш.

Културният марксизъм пък е доминиращата на Запад идеология от около 25–30 години, която унищожава ценностите на Западните общества и ги превръща в модернизирани подобия на съветското, вдъхновило Оруел да напише великата си книга.

Ако още нещо не ти е ясно, троле, ще трябва да учиш английски и да търсиш информация от източници различни от RT и стандартните левичарски медии.

Взимай си също хапчетата против логорея.

БРАВО!!! Това е най- малкото с което може да се опише таланта на Балдачи. А той безспорно е факт. Имах щастието да завърша и втората книга от поредицата за Уйл Роби. Тук я няма качена, но любителите на този автор няма да сбъркат ако си я потърсят. След поредицата за КЛУБ „КЕМЪЛ“ , Балдачи се превърна в автора който влиза в графата — Най- най любими.

Което всъщност е и целта. Освен това определението „тъп“ лично аз използвам само и единствено за руските и българските филмови напъни, на американските филми им няма нищо, предпочитам да изгледам десет американски филма пред един български. Но това е друга тема, където имат общо и пристрастията ми към американската култура и изкуство изобщо. Така че да се върнем към книгите

Самият Райли е австралиец, но обожава Холивудските филми (като мен) и винаги е казвал, че целта му е да направи книгите си по този начин — чист екшън доколкото е възможно, без да се интересува от правдоподобността и другото. Идеята е да се ЗАБАВЛЯВАШ докато четеш и да изключиш мозъка си — както самият Кинг казва (и няма да се уморя да го повтарям, защото в основата си това важи за всички произведения) — „Ако искате да научите нещо, запишете се я на курс, я в училище.“

Но, естествено, особено в нашата „прелестна“ българия (малката буква е умишлена) има твърде много претенциозни хорица.

Един от любимите ми автори, една от любимите ми книги!

Пълна загуба на време. Книгата е като сценарий на тъп американски екшън.

Преди няколко месеца Самсунг официално обяви, че в стая, в която присъства техен телевизор не е желателно да се споделят на глас неща, които не бихме желали да станат известни за нас, тъй като уредите им записват и анализират автоматично всичко, казано в обхвата на вградените им микрофони и след това тази информация се продава на всякакви заинтересовани лица.

В лицензионното споразумение при инсталиране на Windows 10 се съгласяваш, че всичко, което кажеш или напишеш в коя да е програма ще бъде записано и обработвано по начин, за който нямаш право да задаваш въпроси. Съгласяваш се също така да дадеш на Microsoft неограничен достъп до всичките си лични данни, до всички файлове, записани в компютъра ти, както и че им позволяваш да проверяват по всяко време какъв друг софтуер е инсталиран на компютъра ти и без предупреждение да трият това, което сметнат, че нямаш право да ползваш.

За iOS, Android, Viber и дори Pokemon Go да не говорим. Интересно ми е обаче къде и как са намесени тук марксизма и рублите? ;)

Щеше да е по-добре, ако „диляна“ не беше издала почти целия сюжет! Още не съм чела книгата, но честно казано вече нямам много желание след като знам приблизително какво се е случило. Благодаря, диляна!

Трол, ще ти отговоря:

Защото не всички са малоумни, неморални, рублояди, марксисти, тъпи, недоносени или дебили.

Затова.

Колкото и да се напъваш, дори и да искаш, никога няма да го разбереш.

Обикновено четиво.Защо се прехласвате толкова ?