1984 от Джордж Оруел
Мечо, навряха те в кучи гъз. Опять.
Божествени и прокълнати от Бри Диспейн
Диляна просто е постнала анотацията — https://www.helikon.bg/books/61/-%D0%91%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BA%D1%8A%D0%BB%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B8-%D0%9A%D0%BD.1_152915.html#book_info
Няма нужда да мрънкате за глупости.
Изгубеният светец от Бри Диспейн
Жалко за Даниъл! Иначе книгата беше невероятна. Дано двамата с Грейс най-после бъдат щастливи.
Отрова от Нора Робъртс
Много интересен сюжет, малко объркващо се сменяха сцените в книгата, беще доста постно от към любов и романтика,но самата история бе доста интересна задържа вниманието ми до края, препоръчвам!
Въртележка на любовта от Нора Робъртс
Великолепна!
Чете се просто на един дъх!
Сласт и чувства, хумор и забава. Ах, тези италианци :)
Препоръчвам най-горещо.
Няма по-добра от Нора!!!!!
д г, и ти също като оня путинофил обичаш да ходиш след мен. Но ти се грижиш за моралното ми издигане.
Гледам също, обичаш и shaming tactics да ползваш.
Ако и когато имаш да кажеш нещо по същество, си говори по своя инициатива — сайта си има администрация — а самоделната си философия си я дръж в панталоните.
д г, ДГД
Женени до сутринта от Лайза Клейпас
Прочетох я на един дъх!
Главната героиня малко ме раздразни, но като цяло не можах да оставя книгата докато не я свърша!
Четете и се наслаждавайте :)
Приятно развлечение е тази книжка.
Незабравима разходка от Никълъс Спаркс
Не е лоша книгата, но в сравнение с филма, ми се стори повърхностна и без детайлна. Определено филма е доста по-добър.Всъщност повечето от детайлите във филма (които според мен го правят по-хубав и емоционален) въобще не присъстват в книгата. Мога да кажа -„Браво на сценаристите“
Сонети от Уилям Шекспир
Поезията е това, което се губи в превода. А вие си спорете, приятна ви вечер.
Седемте смъртоносни чудеса от Матю Райли
Страхотна поредица, със сигурност пак ще я прочета!
Знойни сънища от Сюзън Елизабет Филипс
Книгата е лека и приятна за четене и ми достави удоволствие да се запозная със сюжета.
Единствения минус за мен беше, че като че ли главната героиня е претърпяла една лека деградация преди началото на сюжета. Според мен книгата щеше да е много по-интересна, ако Рейчъл беше останала вярна на вярата и принципите си. Но все пак е вярно, че накрая двамата с Гейб са се излекували взаимно и така самата история, която Филипс разказва, придобива повече смисъл.
Който е харесал тази история, непременно ще хареса и историята на Джейн и Кал.
Оруел, както и други големи писатели, едва ли визира случващото се само през 20-ти век, Хитлер, Сталин и т. н. За жалост, такива качества, като стремежа към власт и злоупотребата с нея, методите на постигане, са характерни за целия човешки род, даже и за животните /вж Фермата/. Също четиво по темата е „Владетелят“ на Макиавели, от преди 5 века/няма да проверявам/. Опасенията на Оруел в известна степен са свързани и с възможностите, които предлага техническият прогрес, и те са вече надминати. Всичко е възможно да се постига по много по-лесен и незабелязан начин. Засега пълен контрол „по Оруел“ няма, но и анархията е заплаха, така че не се знае.
Коментар на Фракс — казва и ценни неща, но и характерни за социалистическото образование /каквото съм имал донякъде и аз/ заблуди — обществените строеве вървят един след друг като кренвирши — феодализъм — капитализъм — социализъм/комунизъм- по-висш строй/. Що е то капитализъм — да видим и какво казва Карл Маркс? Учил съм и икономика, пазарна икономика. Къде е съвършената конкуренция — основния механизъм при капитализма? Къде е демокрацията? Значи говорим за съвременната американска държава, с глобалните корпорации, 2-те партии, методите за манипулиране на масите и т. н. Това не е капитализъм по дефиницията на класиците /където влиза и Маркс/
Коментар на такива, които говорят за хапчета няма да правя. Във форум за читатели.
Изобщо в момента е много трудно човек да намери истина, на която да вярва. Струва ми се, че няма достатъчно съвременни авторитети, такива като Оруел, които да бъдат всеобщо достояние. Значи влизат си двама в различни сайтове, четат си истините, позовават се и на факти, и накрая — коренно различни тези.
Изток, запад, юг — методите са едни и същи. Религията остава фактор, който създава разлика. А индивида /Уинстън/ е единица, която все по-трудно би повлияла на обществото.
Порочен милиардер от Мегън Марч
Дъхът ми пря само това ще кажа бих я чела пак и пак!
Е, ти като оплю „българите“ (чунким ти си французин), почувства ли се „извисен“?
Ребята, давайте жить дружно!
https://www.youtube.com/watch?v=bBZAccgvp8M
Пържени зелени домати от Фани Флаг
Не само удоволствие, а и истинска наслада е да се прочете този роман! Горещо го препоръчвам!
Скитащи театри от Йордан Радичков
Това не е текстът на разказа „Скитащи тетатри“. Текстът, който е публикуван е под заглавие „Руска станица“. Следователно липсва разказът „Скитащи театри“ тук.
Не се поддавайте на омразата, нито на силната любов и преклонението пред авторитета, пък бил той е най-възвишен и наречен както е модно, например навремето е бил божествен. Това е посланието на Оруел. Омразата опростява толкова много мисленето, че и умния става скучен и най-вече предсказуем. Четете коментариите си ако не ви е достатъчен романа. Аналогично любовта опростява чувствата, преклонението опростява смисъла на живота. Простотата не е благословение, тя е бягство от тежестта на мисленето, което е и дар и наказание за човека. Тя води до опити за принизяване на другия за да се почувстваш извисен, както ментално така и материално. За съжаление българите правят лесно това по отношение на поредния Вуте, чужбината не им помага да се освободят от капаните на психиката им, затова там често се избягват едни други. Образовайте се и по отношение на себе си, книжките не могат да направят това за вас.
Ах, тези италианци! Толкова страстни и умели в прелъстяването!
Читателски коментари