Читателски коментари

Като се замисля за нашите класици в литературата и как по нищо не отстъпват произведенията им

на такива като това, направо тръпки ме побиват.

Един Елин Пелин, например и неговата „Ян Бибиян — нероятните приключения на едно хлапе“ —

абсолютна класика, която е много по-добра от „Вино от глухарчета“ в доста отношения, като композиция — да не говорим.

А тази книга е определено една от най-надценените на Бредбъри.

„Детство мое, реално и вълшебно, детство мое, така си ми потребно“… Ах, Пионкио, Пипи и Карлсон…първите ми книжни, още предучилищни любови, и за цял живот :-)

Задължително четиво!

„Ако в съвременното общество има нещо, което ме отвращава повече от клошарите, това са т.нар. поп-културни феномени. Тези социални сензации ни заразяват като оръжие за масово затъпяване, а ние им се радваме, само и само да не изоставаме от модата. 2012 година бе предвидена за Края на Дните, но Апокалипсисът ни пропусна. Дали наистина? Дали всъщност тогава не започна Началото на Края? Защото през 2012 година се случи Феноменът «50 нюанса сиво». Никому неизвестната Ерика Мичъл, женица в пре-критическа възраст, издаде трилогия, която нагря световните страсти до най-горещите нюанси на червеното. Пълна с правописни грешки и написана в елементарен стил, но за сметка на това претъпкана с порнографски сцени, които биха изчервили дори Наталия Кобилкина, «50 нюанса сиво» се превърна във второто най-четено нещо от американските домакини, след упътването за вибратора им.

Успехът на книгата се случи изневиделица, доказвайки за сетен път, че Америка е страната на неограничените възможности и ограничените интелекти. Ако си мислите, че BDSM и романтика не могат да вървят ръка за ръка, то значи сте бая изостанали от актуалните тенденции. Десетки милиони отчаяни съпруги разгръщаха страниците в екстаз, четейки как секси извратеняк бие младо момиче, но го прави с много любов и топли чувства. А щом мокрите мечти на граматически сакат девиант се превръщат в социално явление от исторически калибър, човек започва да си задава уместните въпроси в какъв свят живеем и дали Бин Ладен не е бил на прав път?

Ще приключа с това, че преди години Стивън Кинг написа романа «Играта на Джералд», където една жена е оставена вързана за леглото, след като нейният «г-н Грей» получава инфаркт. Споменавам това не само, защото е много по-реалистичен поглед върху «тъмната страна» на BDSM-а, но и понеже за около триста страници в «Играта на Джералд» не се случва абсолютно нищо и пак е в пъти по-добре написана от ученическите въжделения на Е. Л. Джеймс.“

Това ревю е по-скоро за филма, но съм напълно съгласна с написаното и за това си позволявам да цитирам части от него.

Разтоварваща розова книжка. Написана с чувство за хумор, служи за разсейване от ежедневието

Да, ама на Гуглето му липсва въображение да направи такъв „свободен“ превод.

Хе… ДОРИ гугъл преводача (който се слави с особено отвратния си превод от английски към български) превежда „zeroth law“ като „нулевият закон“, не като „закон на Зерот“! :D

Хаха! Разсмяхте ме, колеги. Не стреляйте по преводача — той толкова може.

Но иначе предложението е интересно — по аналогия всички закони да се преименуват:

0. Закон на Зерот.

1. Закон на Фирст.

2. Закон на Секонд.

3. Закон на Тирд.

Страхотна книга! Историята е уникална!

Не знам кой идиот е правил превода, но… отвратителен е! Само пример — откъде е измислил този „закон НА Зерот“?!? Явно 1. не е много добре с английския и 2. не си е направил труда да се запознае поне бегло с поредицата, да знае какво и за какво се говори. Типична работа на полуграмотен тийнейджър, или на лаик, заради парите само.

Нестандартна: нестандартен стил на писане, объркваща, задълбочена, богата книга, предизвикваща любопитството, предизвикваща към размисъл. Заслужава си! Препоръчвам я на по-философско настроените читатели. Приятно четене!

Книгата като цяло е от най- простите от жанра. Никакво развитие на героите, противен мъжки персонаж с никакви компенсиращи качества освен външния му вид.. И уж е много интелигентен, но трябваше да му тръснат четири деца, та чак след като ги гледа да осъзнае че може би да имаш шест деца не е шега работа. Аз лично не понасям такива патриархални възгледи и едвам я изтърпях до край. Ако нямате нищо друго в списъка си с книги, става колкото да изгубите няколко часа; в противен случай не си заслужава особено, тъй като в този жанр има стотици произведения.

Култов разказ.Кеф за хората и победата над демоните в главата им.

Много странен разказ.Напомня ми колектвното съзнание на мравките.

Чел съм го преди 15 години.Доста посредствено четиво

Много слаб превод и тотална липса на някои пасажи като например когато Люк споделя с дядо си и баща си за убийството на Ханк, след което дядото казва нещо от рода на ".. so he killed the boy and left with the girl? Man oh man!! "

Както и да е, четете Гришам на Английски, когато се преведе става едно нищо.. :(

Не знам дали и други хора го имат този проблем, но аз романи от този жанр трудно чета, тъй като повечето ми идват твърде сладникави, твърде предвидими, а някои са с откровено слаб сюжет, направо „изсмукан от пръстите“, както се казва. Именно поради тази причина този роман доста ме изненада. Защото няма нищо общо с това, което изброих по-горе. Няма нищо сладникаво, историята се развива в дълбочина и при това доста реалистично. Героите са силни характери, всеки от тях в своята собствена борба (понякога и със самия себе си), всеки — със своите амбиции. И макар че някъде по средата на книгата заподозрях какъв ще бъде краят, беше страхотно удоволствие да я дочета. Защото това са истински, пълнокръвни хора, с характерните за човека чувства, слабости, вълнения. Няма нищо пресилено, нищо излишно в образа им. А това, в добавка със сюжета, който (както споменах) не е повърхностен и всъщност отразява самия живот и някои от проблемите в него, с които всички малко или много се сблъскваме, макар и под друга форма, ми е напълно достатъчно, за да ви препоръчам тази книга. Заслужава си, особено за любителите на жанра, а и не само.

Радвам се, че всички писали дотук оценяват високо книгата. И според мен тя поставя Дилов в компанията на най-добрите фантасти по света, и най-добрите български писатели изобщо. Дано повече младежи се запознаят с него, защото знаем колко ставаме склонни към чуждопоклонство, и не от най- добрите образци.

Четенето на романа е отлично преживяване! Преди години съм чел доста от Бредбъри, но и сега си е доста въздействащ. Признавам си, че книги от този тип понякога са ми минавали през ръцете, без да ги прочета, но това се обяснява с липсата на време и търпение. Всички класически писатели встъпват в историята с много описателност — за да предадат атмосферата си — в случая носталгията и самотата, познати и в доста кътчета на България, които губят поминък и население. След първите 30–50 страници в книгата, вече не можеш да спреш. Силата е не в самия сюжет и загадка, а в споделените впечатления и изграждането на образите. Струва ми се, че е и доста автобиографична. Името на главния герой не се споменава, но личността е на самия Рей.

Не мога да критикувам нищо по историята. Престъпления почти няма, а само злодейство. И това е относително — например прибирането на бездомния луд за някого е полезно!? За да има ред в града.

Не разбирам какво не харесва във финала предишната изказала се читателка. Какво иска — още по-главоломни обрати ли? И какви са тези оценки — ние, обикновените хора, да поставяме четворка на един талантлив, интелигентен хуманист, преминал с творбите си границите на страните и времето.

Това е едно от неговите стихотворения, което помня от 35 години насам.