Читателски коментари

Прочетох книгата след настойчива препоръка от приятелка. Била „най-добрият роман за секса“. Е, не мисля. Посланията на Паулу в тази връзка са точно две: 1. Оргазмът на жената в огромен брой от случаите не става по „традиционния начин“, а чрез точно определена част от тялото ѝ; 2. Сексът без любов не може да се сравнява със секса с любов. Тези „истини“ ги узнах още в ученическа възраст от един популярен тогава младежки вестник:) Предполагам, че ако бях на 13–14 години, „Единадесет минути“ щеше да ми се стори върховна. Сега, не бих казала. Към сюжета не подходих с големи очаквания, затова не се разочаровах. В обобщение: всеизвестни неща, монтирани в съвсем банален сюжет, стилът нищо особено.

Много приятна!

Уникален е! Препоръчвам го, както и всичките разкази на автора му. Приятно четене.

В тази книга са обединени три несвързани творби: Момчета-ловци или Приключения в търсене на бял бизон/ изд. 1853г./ — тук "Белият бизон " , „Плантаторът-пират:Сувенир от Мисисипи“ — първо издание 1868г. , второ издание през 1879г. под заглавието „Страната на пиратите или Лигата на Дяволският остров“ , тук Дяволският остров и „Ловци в океана или Преследване на Левиатан“ изд.1881г. , тук Ловци на китове. При желание бих написал заглавията и на оригиналния език. Преводите са различни и за съжаление не на едно и също ниво! Истинският Майн Рид е само в превода на „Ловци на Китове“. На другите две книги съм чел руските преводи,които са по-качествени и показват качеството и на оригинала.Затова и не съм дал най високата оценка на така оформената книга.

Според мен именно Шекли е авторът, от когото Кинг е най-повлиян

Изключителна проницателност за един от основните проблеми — Обезличаването, което се налага чрез конформизма и лицемерието в обществото и прави хората неуверени, безхарактерни и изгубени.

Много интересно!

Историята много ми хареса! През цялото време се смях. Края ми се искаше да бъде по-подробен но и така съм очарована от книгата :)

Пълна простотия е тази книга, успях да я докарам до половината първа глава. Скука, садо/мазо историйка дето се е кльопала през 50-те в Париж вероятно. От литературна гледна точка, пълна нула.

Забавно книжлето. Хареса ми повече от първата книга.

Много добра книга, една от най-добрите в поредицата за Вор.

Но — както обикновено при ИК „Бард“ — ужасен превод. „Бард“ са ужасно недоразумение, унищожители на десетки SF текстове. Колко жалко, че те пуснаха на български език толкова класики в жанра. Препоръчвам да намерите оригиналните книги на Бюджолд за Вор; има ги в нета. Стилът и езикът й са много, много добри.

Накрая да споделя най-големия бисер от превода на „Игрите на Вор“.

Оригинален текст: „Not to mention the Cetagandans. Miles considered the historical three-legged-race between weapons development and tactics.“

Превод: „Да не говорим за сетагандците. Майлс разгледа проблемите, свързани с историческата трикрака раса на Сетаганда между развитието на въоръжението и тактическите въпроси.“

Заради тази простотия години наред, до прочитането на „Сетаганда“, мислех за сетагандците като за някакви трикраки извънземни.

Страхотна книга ! Кога да очакваме и останалите книги?

Култова книга."Корабите" на Чони Чонев използва много от информацията от книгата.

От „Втора част — Момиче от друга среда“, половината 4 и целия 5.

Много ми хареса книгата! Различна от повечето книги на Линдзи. Имах очаквания за края но пак ме изненада, че завърших четенето със сълзи на очи и голяма усмивка :)

Недей, не ми говори за нашите „класици“, че от българска и руска литература тръпки ме побиват.

И не, Елин Пелин НЕ Е по-добър от Бредбъри. Не е лош (той и Йовков примерно са от шепата добри бг-автори от едно време), но в „Ян-Бибиян“ примерно не стъпва на малкото пръстче на „Вино“-то или на което и да било произведение на Бредбъри.

Но по принцип нито чета, нито се занимавам с българска литература (освен ако не е жанрова, макар е и там имаме само шепа истински добри автори), руска не поглеждам, освен рядко и на подбрани автори (Лукяненко основно).

Та цялата ми идея е, че това не е най-надценената на Бредбъри — напротив, най-добре оценената е, защото и до днес това е истинският му шедьовър.

Не мога да повярвам, че една авторка може да напише две еднакви книги! Тази и " Жена от класа " са толкова едни и същи, че едва ли не авторката е сменила само имената на главните герои. Издателски бизнес, жени златотърсачи и отмъстителки, всичко еднакво. Още в началото на книгата припознах историята, но любопитството ме накара да я дочета. И все едно тичах докато четях книгата. Набързо разказана история, препускаща във времето. Поради тези причини давам слаба оценка на книгата и знайте, че прочетете ли едната, все едно сте прочели и другата :-)

Много ми хареса историята! Не спрях докато не я прочетох

прочетох всички от поредицата, без втората и осмата. Каменоделецът ме грабна най-много, а само Немското дете ми доскучаваше на моменти.

Книгата е оценена, а не надценена, но не е от теб. Въпреки, че не е за всеки. Прочете ли я цялата?

По отношение на нашите шедьоври, малкия пазар си казва думата. Един писател първо трябва да натрупа определена популярност, после да го преведат, а и самата роля на преводача е много важна. Аз оценявам високо Любен Дилов, най-много разказите му и „Пътят на Икар“, но вече малко ги четат дори у нас. Дори най-добрата руска фантастика е много популярна в Европа, но не и на запад.