Читателски коментари

Похвално и патриотично е това което пише проф..Димитров ,но след смъртта на Петър и изчезването на Българщината държавата се управлява без ясна концепция/само понякога има приемственост/ и така до днес.

Ако очаквате поредния криминален роман с прецизно изграден сюжет и неподозиран убиец, ви очаква изненада. Този роман е по-скоро любовно-приключенски, гарниран с известна доза английски хумор. Приятна за четене, може би неубедителна от психологическа гледна точка, но това не пречи на забавлението. Чудя се какво ли е накарало Агата Кристи да напише такъв роман?

Към бъдещите коректори. Моля, коригирайте това Нане на Нанс. Вече 22 глави ме изтезават с това.

Книгата е сравнително елементарна, еднопланова и доста повърхностна. На едно ниво с произведенията на Абрахам Мерит. Причината да я прочета е филмът, създаден по нея. По мое скромно мнение това е най-добрият филм, създаван изобщо някога в историята на кинематографията. Разбира се, не е предназначен за средностатистическия зрител, който не е в състояние да забележи и оцени дори силогизма в заглавието. Интересното в случая е как сценаристът е успял да преработи едно плоско и невзрачно произведение в шедьовър с отворен край, съчетаващ дискусията върху философските, теологични и етически проблеми с увлекателен сценарий и перфектен баланс в представянето на различните гледни точки. Подобно съвършено съчетание на съдържание и форма (разглеждани като диалектически категории) се срещат в разказите на Селинджър, в романите на Тери Пратчет и Дъллас Адамс, но „Адвокат на дявола“ е може би единственият филм, успял да го постигне.

Ако броим всички книги свързани с тези герои книгите са дори повече от 10:

Пърси Джаксън и боговете на Олимп — Похитителя на мълнии

Пърси Джаксън и боговете на Олимп — Морето на чудовищата

Пърси Джаксън и боговете на Олимп — Проклятието на титана

Пърси Джаксън и боговете на Олимп — Битката за Лабиринта

Пърси Джаксън и боговете на Олимп — Последния Олимпиец

Героите на Олимп Изчезналият герой

Героите на Олимп Синът на Нептун

Героите на Олимп Знакът на Атина

Героите на Олимп Домът на Хадес

Героите на Олимп Кръвта на Олимп

Точно 10 и то без да броим тези:

Гръцките герои на Пърси Джаксън

Гръцките богове на Пърси Джаксън

Дневниците на героя

Досиетата на героя

Определено не най-добрия роман от поредицата !

Май от издателство БАРД няма да превеждат следващите книги от поредицата.

Книгата е чудесна. Филмът, направен по книгата- също. Едновременно тъжна и жизнеутвърждаваща и много човешка история. Вероятна, за жалост.

Още една книжка от „Стадион“ и от времето, когато тепърва се чудех за какво ми е даден живота. Препрочетох я след 30 години и останах удивен колко много ми е повлияла: в избора на професия, в изграждането на ценностната ми система, в настроя към живота въобще. Новото в този прочит беше само моята позиция — по-голям съм точно с 15 години от симпатичния обикновен инженер Съчов, същия — волен стрелец с лък.

Вече знам, че доказателствата, които той обеща да потърси, съществуват, че правилно Одисей е заминал пред стените на Троя. Сякаш съм протегнал ръка през времето и съм потупал по рамото 18-годишния Асен. „Върви по този път. Верен е.“

Много добра книга.

Мен не ме грабна, може и да не съм я разбрала както трябва, но все очаквах нещо да се случи, а вместо това се повтаряше едно и също, както и разговорите между двамата герои. Съжалям за отрицателното ми мнение, сигурна е добра, но просто не и за мен.

Хареса ми книгата, прочетох я на един дъх. Аз не се разплаках, но признавам, че ми се насълзиха очите. Много лесна и приятна за четене.

Разтърсваща! Толкова много сила, мъка и любов! Изключително въздействащо книга.

Едно огромно благодаря!

Много се колебаех дали пък да не прочета книгата. Е, вече ми стига. От както чух една позната да казва „тази книга промени живота ми — прочетете я“ имах едно такова неприятно чувство в устата. Последно време около мен пак се превъзнасят около книгите. От немай къде изгледах филма — честно казано отдавна не се бях смяла така, но откакто го гледах все с тъга си спомням и направо ми се плаче — чудя се какво точно се случва с хората днес, щом това е супер популярен филм, претендиращ за какво ли не. Което явно се говори и за книгата.

Хубаво, че прочетох коментарите преди да тегля книгите.

Е може би, ако някой ден съм много тъжна и наистина нямам какво да правя може и да се върна тук. И да прочета отново коментарите!

Тази книга съм адски щастлива, че я открих след повече от 35 години търсене. Тогава бях прочела само първата част, за съжаление през годините по грешка я търсех между произведенията на Братя Стругацки…

,,Виена беше за мен най-тежката, но най-солидната школа на живота. Пристигнах за пръв път в този град почти юноша и го напуснах с тежки мисли като напълно оформен зрял човек. Виена изгради основите на мирогледа ми. Тя ме научи да намирам правилния политически подход към ежедневните въпроси. За в бъдеще ми остана само да разширявам и допълвам мирогледа си, да се отказвам от основите му — не ми се наложи.,,

Не бих казала, че Д.Л. е от любимите ми автори, но това е наистина супер. На ниво по-никакво, но също приятно е Сърцето на тримата. БЕЛИЯТ ЗЪБ си е класика.

Прекрасна!

Прочетох я и не останах особено впечатлена. По мое лично мнение, не е нищо особено.

Как с малко думи

ни бе разказана цяла история.

Хвала!