Читателски коментари

Четох книгата лятото и си казах, че задължително трябва да намеря останалите книги. Хареса ми без значение, че не е първата и се надявам да не съм пропуснала много.

Чета, чета, чета… Благодаря на екипа на „Читанка“ за предоставената ми възможност. Тръпки ме побиват.

Но се питам — каква е тази загадка на „руската душа“, по чиято сила авторът на това колосално произведение в залеза на дните си прегърна великоруския шовинизъм и в инвалидна количка отиде да целува ръка на Путин? Та това е все едно да си плюеш в лицето… „Все едно“ е излишно, но няма по-пряк израз.

Де да имаше в българската литератува повече такива примери на „примитивни романи“ с „купища лъжи несръчно прикрити под формата на роман“, които да са толкова майсторски написани и с такова дълбоко виждане на вечните български проблеми. Няма обаче, има хиляди плитки еднодневки, на които единствено компютрите помнят имената и кои са авторите им. Нито идеологиите им помагат или пречат, нито времето в което са написани им е дало или взело нещо специално, просто бездарността и конформизма на авторите са достатъчни за да изчезнат сякаш никога не ги е имало.

Прекрасна книга, невероятна разходка…както винаги

Другарю Петър, прочетох отново бележката ви и съм принуден да допълня своя отговор. Служил съм две години в БНА като редник. Освен това произхождам от семейство на потомствени тютюноработници, така че доста съм се наслушал за условията на труд в тютюневите складове, за манипулациите на тютюна, за квалификационните степени на работниците. Същественото обаче е, че за вас едно различно мнение е НЕТЪРПИМО. Това показва манталитета ви и тавана на убогото ви мислене. Но всъщност „Тютюн“ е написан за хора като вас.

Уважаеми другарю Петър, сигурно по-добре познавам от вас и общественото устройство по онова време, и мястото на тютюневата промишленост в българското стопанство. Въпросът е, че романът „Тютюн“ е лъжливо произведение. От друга страна, ясно е, че Димов не е могъл да публикува нищо по-различно по онова време. Но купищата лъжи, несръчно прикрити под формата на романа, затварят пътя за що-годе правдиво изобразяване на драматтичната епоха през 30-те — 40-те години. Властващата идеология го превръща в еталон, с който трябва да се съобразява всяко представяне по-нататък на партизани, Партия, буржоазия и т.н. В този смисъл съдбата на Д. Димов е трагична, защото е принуден да лъже и е удобен да бъде манипулиран. Така периодът, в който се развива действието на романа, остава неосветлен в българскат литература. В романа има успешни моменти — както в отделни психологически анализи, така и в описанието на природните картини. Сюжетът също е увлекателен, макар да следва постулатите на историческия материализъм. Но да се твърди, че това е голям български роман е направо кощунствено. Той бележи отвратителен провал на художническата съвест. Ако се интересувате от други добри български романи, прочетте „Иван Кондарев“ от Емилиян Станев. Той също описва противоречива, идеологизирана епоха, но изразява безкомпромисно духа на изобразеното време. Прочетете „Времето на героя“ от Васил Попов, „Хайка за вълци“ от Ивайло Петров. Мога да ви посоча още няколко заглавия на по-честни и по убедителни в художествено отношение книги.

Книгата не е лоша, чувството за хумор беше много свеж. Отегчи ме наивността и абсурда в някои ситуации…. на моменти дори простееше. Все пак не съм очаквала кой знае колко за чиклит :)

В един момент ти става ясно как ще свърши всичко, но все пак, една от най-добрите книги на Арчибалд Кронин.

Четох я с интерес.

Доста посредствена книга на Кронин, далече от добрите му произведения, посветени на минните лекари в Уелс.

Можеше да развие повече историята на д-р Мъри след като слезе от кораба в Калкута, да хвърли повече светлина върху брака му с Дороти Холбрук, а в крайна сметка, ако толко е имал угризения, можеше да се обеси много по-рано.

Кети, като такова чисто, неоптенено и набожно момиче едва ли би могло да съществува в годините след Втората световна, то все едно са я извадили от Викторианската епоха.

Нова гледна точка за вампири и върколаци, бързо и динамично развитие. Определено ми хареса. Благодаря.

Пълна ама пълна боза…..Аз съм фен на вампирските романи но този не ме грабна …..

Господи, какво разочарование.

Първата книга беше страхотна. Вярно, сюжетът отне известно време, докато влезе в скорост, но беше върхът. Тая обаче… първо, един определен PoV персонаж, когото много, много трудно изтърпях (заради отношението ѝ към по-интересните (и по-заслужили от нея) хора и стокхолмския ѝ синдром), и второ — напълно безцелната сюжетна линия, на която са посветени картите в началото на книгата. Няма никакъв смисъл от каквито и да било събития, ако се случи това, независимо колко добре са описани. А това, че проклетият идиот Дюикър не си направи труда да попита пехотинката за името ѝ — и то цял поход! — ме подразни почти колкото госпожица Ф. П., описана по-горе.

Да не говорим, че в книгата НЕ присъстваха: капитан Паран, Татърсейл, Дужек, Уискиджак, Аномандър Рейк, Каладан Бруд, Круппе. Уви.

Слава Богу, вече съм на „Спомени от Лед“, и за момента книгата започва обещаващо.

Не ме разбирайте погрешно, „Deadhouse Gates“ не беше лоша. Просто беше много под нивото на „Лунните Градини“.

Лично на мен книгата ми допадна, хубав сюжет. Разтоварваща.

А коя е живата идеология? Тази на м-р Доналд например? Такова отричане на историята, от типа на „Левски е терорист“, от хора, които не са преживели нищо, може дори да не са ходили в казарма, и си натрапват мнението, е нетърпимо. Това е характерно за днешното време — липсата на идеология, поради това че някои идеологии са се доказали като грешни, чрез делата на масата от участниците. Но все пак, ако човек не е работил в тогавашна тютюнева фабрика, може поне да прочете непредубедено някои неща и да се опита да ги разбере. Авторът е изобразил различни герои, според вижданията си и познанията си по това време. В нашата литература почти не се сещам за по-добър опит. Много харесвам Талев, но той е сравним с възрожденските писатели, докато Димов е съвременен, също както добрите американски писатели след голямата депресия, изключвайки това, че сега няма идеология.

Не твърдя, че всичко разбирам в романа, добрите книги от онова време в соц-лагера трябва да се четат и между редовете, заради голямото око с по-малко мозък зад него. Възможно е някой образ нарочно да е схематичен, нереален.

Типично за Балдачи в книгата напрежението започва още от самото начало и не спира до края. Не е от най- силните му книги, но си заслужава да се прочете.

А кои са другите книги, извинете, защото тук май има само една?

Много наивна книга, любов от пръв поглед, никаква интрига, доста скучно и елементарно като в приказка от хиляда и една нощ, харесвам книги за индиянци, но тази ме разочарова!

Много увлекателна книга. Изчитам ги на един дъх! Нямам думи, да опиша всяка една от тях. Напълно си заслужава отделеното време.

Примитивен роман. Един от поредните митове в българската литература. „Тютюн“ е преди всичко пропагандно-агитационен текст, осветляващ всичко от една мъртва, тенденциозна комунистическа гледна точка. Употребени са най-елементарни похвати, като дори вътрешните монолози на героите, напр. на болния Борис в Кавала, на Варвара в партизанския отряд и пр., са всъщност идеологически тиради от най-тясна комунистическа гледна точка. Поради това романът е фалшив до мозъка на костите. Той изопачава както историята, така и човешките характери от онзи период. В идейно отношение ни най-малко не надвишава известното навремето пособие „Наръчник на агитатора“, предназначен да промива мозъците на глупаците. А тия, които се възхищават от „Тютюн“, са или тъпи, или невежи.

След прекрасният анализ на ув. Фракс (R) оттеглям думите си:

..За съжаление всички други нейни творби са пълни бози.

Съжалявам, че си загубих времето с тях…

Вместо тях да се чете Прекрасен автор.