Читателски коментари

Страхотна история. Накрая дори ме просълзи :-)

Вярно е, че Димитър Димов е подложен на брутален натиск. Веднага след излизането на „Тютюн“ върху романа се излива поток от злостна критика практически в целия печат. Обвиненията са идеологически и много тежки за онова време, 1951 г. Главните от тях са, че писателят се занимава главно с буржоазния свят, че не е изобразил подобаващо работническата класа и нейния авангард — комунистическата партия. Нещо повече, Съюзът на писателите организира обсъждане на книгата, като целта е авторът да бъде заклеймен, окалян — ако може, да бъде изхвърлен от литературата. Както и става. На събранието върху писателя и „Тютюн“ се излива гнусна словесна помия в продължение на много часове. Димитър Димов е имал благоразумието да покани със себе си един негов колега от Ветеринарния факултет, образцов стенограф. Благодарение на тази стенограма днес може да се убедим кой от присъстващите „писатели“ какви ругатни е отправил, какви нелепи обвинения са изречени, какви подлости са се кроели. Димитър Димов отговаря сдържано, не приема повечето обидни квалификации, но изразява готовност да помисли и допълни романа с нови образи на работници и комунистически функционери. Стенограмата е публикувана и всеки, който иска, може да я прочете.

Неразбираемо е защо писателската общност се нахвърля върху Димитър Димов за неща, които очевидно присъстват в романа му. Отговорът може да е само един: черната българска завист и безпросветният фанатизъм. Дразнила ги е самата личност на Димитър Димов — признат и успешен учен, високоинтелигентен, пътувал из Европа, възпитан, деликатен и пр. Не по-малко важно е, че той добре е познавал, движел се е из „презряния буржоазен свят“, макар че го отрича по най-краен начин. А този свят е бил напълно недостъпен за повечето присъстващи на събранието, единственото, което те могат да заявят за него, е своята омраза. Само това е било достатъчно, за да събуди у невежествените „пролетарски писатели“ тяхната черна завист.

Димитър Димов обаче не си оставя магарето в калта. Пише писмо до Вълко Червенков, тогава първи секретар на БКП, от когото зависи всичко в държавата. Писмото не е угодническо, писателят запазва достойнството си, само обяснява какво е целял да напише и колко несправедливи са отправените му критики. Също и да допълни романа си,както е заявил на писателското събрание. Писмото е публикувано, а дубликат, написан собственоръчно от писателя, се пази в музея „Димитър Димов“ в София. Вълко Червенков му отговаря с кратко насърчително писмо, но много скоро във в. „Работническо дело“ излиза статията „За романа «Тютюн» и неговите злополучни критици“. Статията не е подписана, което по тогавашните стандарти означава, че това е мнението на най-върховната инстанция, на ЦК на БКП. Има всички основания да се смята, че е написана лично от Вълко Червенков. Статията категорично защитава Димитър Димов и „Тютюн“, отхвърля злонамерените обвинения на „злополучните критици“ като Пантелей Зарев и Розалия Ликова, но също така подкрепя възможността писателят да допълни романа си с нови образи на работници и комунисти.

Излишно е да се казва, че в Съюза на писателите мненията се обръщат на сто и осемдесет градуса. Смешно е да се коментира, че на Димитър Димов е определен помощник в писането, в контролирането. Не кой да е, а горкият Яко Молхов, който по-късно се подвизаваше като кинокритик. Резултатът от всичко това е втората редакция на „Тютюн“, която всъщност разширява и уплътнява пропагандно-агитационния патос на първата. Има още любопитни детайли около тази история, но стига толкова.

Много ми хареса.Препоръчвам за почитателите на жанра.

Повестта на Иван Вазов е много интересна и аз я чета с голям интерес. За мен Вазов е страхотен писател. Той има много хубави творби като"Под игото","Една българка","Немили-недраги" и др.

Много забавна и много правдива книжка :) ! Препоръчвам да се прочете от всички родители с болни амбиции .

Димитър Димов е от малцината български писатели, които звучат универсално. Романът е уникално добър.

Що се отнася до комунистическата линия, всеки който се е ровил малко знае ,че Д.Димов е бил подложен на чудовищен натиск от партията и Съюзът на българските писатели, повечето от които самодоволно са се изживяваи като корифеи на социалистическия реализъм , а и са му завиждали: известно е, че първата версия на романа е била хит на времето и се е четяла масово, разпитайте по-възрастни четящи хора.

Онези, които не са живели в годините на соца не знаят какво правеха другарчетата с хората, как мачкаха душите и достойнството им, съсипваха бъдещето им. Нямало е как да се противопостави Димов, а и самият той е бил член на БКП, за което вероятно впоследствие горчиво е съжалявал.

Но талантливият човек е талантлив. Всички персоннажи от наложената на автора комунистическа сюжетна линия са схематични фанатизирани образи. Нужно е да се чете между редовете, за да се долови колко фино авторът се е надсмял над своите „ментори“ .

Анотация може ли някой да напише :)

Любима детска книга.

Мен ме подтикна да споделям мнение това предходното „примитивен роман“, директно оплюване, което не знам от какво е продиктувано, и затова предположих, че е от недостатъчно запознат човек, в духа на други оплювания и пренаписвания на историята. То не че по-старата история е вярна, но колкото повече време минава, толкова повече се увеличава съчинителството. Извинявам се, че не говоря повече за романа „Тютюн“, защото съм го чел отдавна и е необходимо да го препрочета. Помня основните линии и впечатлението си, че ми е харесал. Относно Димов смятам, че е бил достоен човек и е бил искрен в идеите си. Също така след намесата на цензурата е дописвано, а не рязано, така че могат да се правят изводи.

Г-н Стоименов, другар не съм, тъй като съм стигал само до пионерска връзка, а след това учителките станаха госпожи. В армията съм служил малко, но и докато бях там прочетох доста книги. Не съм членувал никога в никаква партия. Впечатления от минали времена имам от близките си, като майка ми е виждала Димов на живо и е чела първото издание на романа. Не знам колко е вярно за „потомствените тютюноработници“, но явно имате идеологически различия с автора. Моите предубеждения са по-малко и затова ще взема предвид препоръките. „Хайка за вълци“ е хубава, „Иван Кондарев“ я имам, но не съм я чел, а за другата книга от Васил Попов не знам нищо. Даже мислех, че „Кондарев“ се счита за по-комунистическа книга от „Тютюн“.

Само едно уточнение — евнусите в султанския харем, макар и да са нямали топки, все пак са имали п*шки1 способни на ерекция, и са изпитвали удоволствието от секса. Единствено не са можели да забременяват жените, с които го правят. Та евнусите са правели секс с жените на господаря си, дори това в известна степен се е толерирало., А благодарение на интимните си връзки някои от тях в определени периоди са били "Сиви кардинали" упражняването на скрито влияние в политиката. Така че евнусите не са адекватен пример за сравнение.

Браво, точно казано

Доста обикновена на фона на шедьоври като Не е за старци тук и Кървавият меридиан. Втората я няма преведена на български език. Кормак ще се чете след време така, както четем днес старите майстори. Не споменавам имена, за да не правя излишни асоциации.

Лявата ръка на мрака и Освободеният също са много стойностни книги. Втората най-вече заради обърнатата парадигма — тоталитарната планета беше по-свободна от капиталистическия свят. А първата прилича на Магьосника, защото главният герой е като дете, попаднало в света на възрастните.

Горещо ви препоръчвам тази книга, ако харесвате старите исторически любовни романи.

(Ако сте гледали филма, от 1951-ва година, то знайте, че този филм е пълен боклук, и няма нищо общо с многопластовото произведение на Ричард Блакмор.

— Ще останете приятно изненадани от книгата! :) )

Нямам търпение да прочета и следващите книги от поредицата! За пръв път вампирите са пресъздадени от подобна гледна точка. Благодаря за добрия превод и труда!

Добро трилърче. Дори съм на мнение, че любовната история е леко излишна.

Много хубава книга ,чете се на един дъх ,завладяваща и интересна от начало до край .

Хареса ми……. различна гледна точка. Но….. кога ще прочем следващите?

Лас Вегас и Холивуд една и съща книга ли е? Книгата е хубава ,въпрос на лично мнение и разбиране.

Това беше най-долнопробната,лишена от богат изказ,посредствена книга,която съм чела.Никога повече няма да се докосна до Луиз Бегшоу.