Читателски коментари

Така и не разбрах какво й е невероятното на тази история. От това, което съм чела, авторката може повече.

Аз съм една от милионите фенки на книгите на Джоан Роулинг, което не ми пречи да харесвам тази уникална творба! Много ми хареса и това, че не е продължена ми кара фантазията да започва да се развива все по-напред. Знам, че много фенки на поредицата за „Хари Потър“ не са съгласни с мен, само защото има едни и същи герои. И какво от това… аз обожавам „Хари Потър“ имам почти цялата колекция и пак ми харесва. И само това, че това ми е една от любимите книги, ме кара да харесвам и тази творба — един вид аз ги равнопоставям!

Хубава история, романтична и написана малко като приказка доста описателно и подробно и разбира се накрая „и заживели щастливо“!

Въпросният френски филм на български екран излезе под заглавие „Награда за опасността“ (ориг. Le Prix du danger) и е екранизация на разказа на Шекли „Цената на риска“ (има го в Читанка). „Бягащият човек“ е вариация върху „Цената на риска“ — текст от студентските години на Кинг, публикуван едва през 80-те.

Да, идеята е доста подобна, но романът на Кинг е по-добър. През втората половина на 80-те (бяхме още малки) бяха пуснали един френски филм по кината — заглавието беше нещо като ’’Игра на смърт’’, ’’Игра със смъртта’’, нещо такова.

Разказваше се за един млад автомобилен състезател ако не се лъжа, претърпял злополука. Не помня по какви причини беше решил да участва в някакво риалити, като условието беше да бъде преследван от главорези (май си бяха нормални хора в обикновения живот) и да успее да остане жив — тогава печели голяма сума, в противен случай умира. Нашият човек май успя накрая, но не му признаха успеха и го вкараха в психиатрия.

Доста се мъчих да го намеря за да го изгледам като зрял човек, но не успях.

Много добра книга! Потресаваща, тъжна и доста реалистична……

Историята е сладка и романтична, хареса ми.

Развлекателен разказ, неангажиращ, за отмора и убиване на времето.

Не съм сигурна как точно да го опиша, но след прочитането на книгата ти остава едно много приятно и умиротворяващо чувство.

Интересно, и звучи достоверно, ще чаакам следващото.

Страхотнааа!!!

Весела, сега съм 12ти клас и се опитвам да чета книгата и наистина успявам да вникна в нейната цялост и правота, в нейната трагедия и красота. И мисля, че наистина ще бъде уместно „Време разделно“ да се изучава от учениците, но това трябва да стане в горен дял на обучението и защо не да се включи като матуритетно произведение или ако не, то поне да бъде включено в материала за кандидатстудентския изпит за СУ.

Да е жива и здрава Александра Маринова и дълги години щедра авторка за читателите си,които я обожават , за неподражаемия й стил !

Много наивна книжка, чак ме издразни! Много се обичат но, гордостта не им позволява да си го признаят, дрън, дрън то бива наивност, ама чак толкова!

Книгата ми заприлича по-скоро на разказ. Автора някак си минава набързо през важни моменти от сюжета. Много бързо се чете-на един дъх.

Не ми хареса книгата, прочетох я насила. Започна добре, но след това стана прекалено отекгчителна. Прекалено захаросана любовна история, едни и същи моменти се повтаряха много пъти. Нетипично поведение на героите, спрямо ролите, които им беше отредила авторката.

Интересна и определено различна книга. Прочетох я с удоволствие и ще прочета и другата, която е публикувана тук.

Интересно, и звучи достоверно, ще чаакам следващото

Роман за съдби и за историческа съдба. В Тютюн има уникални пасажи и страници. Несъмнено горните коментари съдържат моменти от коректната оценка и не си правя илюзии, че казвам някаква Истина. Водех си бележки и свалях цитати с блестящи описания и приемливи за психологическия реализъм анализи на вътрешни състояния, дори несъзнати от самите герои. Като цяло — голям роман, но развален от идеологията и претрупан психологически. Последната една трета е трудно поносим поради натрапливи повторения на еднообразни мисли и „анализи“, изцяло измислени в духа на комунистическата идеология. А това се оказва фатално за съдбата и на героите. Майсторът си остава майстор, но ако можех, щях да съкратя това издание, да не говорим за разширеното, за да спася художествените постижения, които са налице. Навсякъде в последната четвърт или трета на книгата където авторът иска да защити идеологията, се натрапват изкуствени схеми и еднообразни негативни оценки и самооценки на героите. Просто удивително как са допуснати от опитно перо, освен да ги отдадем на страх от цензурата.

Да, времето на 50-те и 60-те е много опасно, но поведението на Съюза на писателите е несравнимо по-жестоко от това на Първия — Червенков.

Отделно, че този психологически реализъм е минал етап в литературата.

Доколкото помня Иван Кондарев, е по-добър, отмерен и умерен. И по-нови автори като Владимир Зарев с мащабни романи и трилогия обхващаща цял век, са далеч по-балансирани, макар и все в тази традиция на социален и психологически реализъм.

Благодаря момчета!