Читателски коментари

Илия Дочкин предчувства, сякаш по себе си, какво й е на болната кобила и я завежда там, където има зелено поле, където са нейната майка и другите коне, с които се е чувствала свободна и изпълнена с живот, и така той й помага.

Сбъркал сте произведението. Отворете „Прикован към ада“ („The hellbound heart“), по него е филмът.

Правилното изписване е „видиотека“

Цел на заниманието: видиотяване

Тук ме доведе филмът Хелрейзър ,не знаех че направен по книга.

Ще почна да чета ,понеже тези филми като малък много ги вземах от видеотеката :)

de-humanizer и М. Кода,

Искам да ви предложа едно обяснение, което би ви освободило от нуждата да саркастничите, а и от искреното учудване на грамотния пред космическата безграничност на глупостта:

Из читанка се разхожда чат бот, който поства коментари под различни произведения, с цел да поддържа впечатление за читателска активност.

Ботските мнения са почти смислени и почти по темата. В повечето случаи могат да минат за написани от полу-грамотна овца с претенции.

Слушайте си метъла със здраве и не се ловете на тия кукички.

Денят на шарана за тази година отмина.

Хубава история, интересен сюжет, края беше набързо претупан но все пак е интересна книжката, заслужава да се прочете поне веднъж!

Май нещо не сте разбрали. Не е абстракция, а абстракТция. \m/

Да помогна?

Абстрактираш са се … са се абстрактираш (сега ще се абстрахираш!?). Сленг вероятно. Турско-цигански. Кавър-версия на Издислав. Ай ай ай, Издислав, ай ай. Днес сутринта му се чудех кой е. Стоплих с помощта на гугъля. После един час с Килмистър, Адамс и Дикинсън, та да ми се изчисти мозайката от Издислав. Кофти.

„А дали пък не е той този, който е пристрастия?“

Предположение — А дали пък не е той този, който е пристрастНия?

Ако все пак не ви поканят там, предлагам ви алтернатива = паралелният свят на Издислав. Пригответе си все пак обезболяващо. Помага всичко от траш метъла и нагоре. Успех! \m/

пп

Is This Love на Whitesnake няма нищо общо с Издислав. ;)) Но и нея можете да си я вмъкнете сред обезболяващите.

пп2

Иначе точно този роман на Азимов не е сред прочетените от мен и тъй като много се заинтригувах от въпросното абстракТиране, смятам да си го дръпна на четеца. Кой знае, може и да чатна кой е Пристраст(н?)ия?

Книгата е много добра, но има няколко грешки в превода на термините:

„Елерони“ са контролните повърхности за управлението на самолета по крен, т.е. колко да се наклони към лявото или дясното полукрило. Намират са на всяко от полукрилата, и се отклоняват диференциално- ако левият е на горе, то десния е надолу- при това положение самолета се наклонява (накренява) на ляво. В обратната конфигурация- левият на долу, а десният на горе- наклона е към дясното крило.

1. В този превод термина се използва неправилно. Верният термин е „задкрилки“ или „клапи“ (на английски: flaps). Това са вид плоскости, част от механизацията на крилата. При излитане и кацане те се изваждат зад всяко от полукрилата, и за различните самолети имат няколко степени (колко са подадени, под какъв ъгъл). По този начин се променя площта и формата на крилото, респ. се увеличава подемната сила, което е важно в етапите на излитане и кацане, когато пътната скорост е ниска.

2. На места става дума и за т.нар „предкрилки“- подобно на задкрилките, но както подсказва названието им, се намират пред предния ръб на всяко от крилата. И те, както и задкрилките служат за подобряване на аеродинамичните характеристики на крилото, и обикновено се ползват при кацане (зависи от типа на самолета).

Има и други дреболии, които не са толкова фрапантни.

„…абстрактираш и са се пренесеш в чудния му свят. А дали пък не е той този, който е пристрастия?“

Моля, поканете ме при вашата абстракция и пристрастия. Отдавна мечтая да се включа в тези процедури, ако е възможно в ролята на абстрактен. Ако последната е заета, ще се задоволя и с пренасяне в чуден свят като пристрастен.

За съжаление има много хитри хора, а на такава измама и аз бих се хванал.

Наистина с интерес чета всички книги за Бош.Уникални са.

Лошо написана книга, от един станал много по-добър в последсвие писател. Толкова ми беше досадна, че с голяма мъка си наложих да я дочета, особено последните 400 страници.

Идеята за мозъчни вампири не е особено оригинална и тук за съжаление е развита нескопосано и бездарно. Героите също не ми допаднаха. Както и да е, оставам верен фен на Хиперионите и Ужас.

Обожавам да чета този автор, харесва ми всичко което той е написал. Но за най-голямо съжаление, не мога да кажа същото и за Звезди като прах. Книгата като цяло ми харесва, но краят е едно много голямо разочарование за мен. Може и да е така щото съм пристрастна към неща от съвременния живот( пристрастна или по-скоро отегчена), а като се чете Азимов трябва да се абстрактираш и са се пренесеш в чудния му свят. А дали пък не е той този, който е пристрастия?!

Хубава книга не натоварваша, леко четиво интересна история. Беше ми смешно големи свирепи мъже а ги е страх от магии :) Заслужава си да се прочете! :)

Книгата е много силна и като съдържание, но най-вече като послание — това смъртоносно безумие не трябва да продължава! Не мога да коментирам доколко са достоверни нещата, защото по принцип не се интересувам много от политика, но дори и една трета от историите да са истински, пак е ужасяващо доколко животът на обикновения човек не струва абсолютно нищо в битката за власт на силните.

Тази книга е от тези, които докато ги четеш все едно не се случва нищо. Но в момента в който я оставиш и асимилираш напълно всичко което си чел и искаш да вземеш книгата отново.

Книга за самотата, за детство без родители и последиците за цял живот от нещастното детство. Много хубава книга!

Жестока книга !

Страхотна книжка, давам 6 не защото има толкова непредсказуем сюжет, напровтив -обратното, а защото е истинската, красива романтична история…за която всеки мечтае. Струва си да я прочетете. На един дъх се чете :)

Докато си затваряме очите пред несправедливото обществено мнение ," Ангелите" ще са в калта, а момчетата ще са в затвора, защото се държат като мъже преди да имат право,но по дълг да сърцето.

Много хубав разказ на Маестрото, като допълнение към „Стоманените пещери“ и „Голото слънце“ и писан преди „Роботите на зората“ и „Роботите и империята“, ако не се лъжа. Познатите герои и старата тръпка. Браво, оценка 6.

Само за пореден път „прекръстваме“ Бейли, но какво да се прави:)) Тук е Илайа. С малко чувство за хумор да си припомним, че той бе последователно Илия, Илайджа, Елайджа и сега Илайа…:))