Читателски коментари

Магьосницата от Нора Робъртс

ganiva (31 декември 2016 в 01:21)

Да, това е първата книга от поредицата, а втора е „В плен на магията“. Явно екипът на Читанка погрешка е разменил местата на двете книги.

Сърцата полудяват от Шели Такър

galia (30 декември 2016 в 22:05)

Много хубава, трогателна и драматична история, завладяваща с горещи емоции, страст, приключения и напрегнат сюжет спиращ дъха! Горещо препоръчвам!

Седемте смъртоносни чудеса от Матю Райли

MetalHead (30 декември 2016 в 20:30), оценка: 1 от 6

Еха, не знаех, че има толкова големи фенове на този „велик“ разказвач на тъпи екшъни. Няма нужда да се пишат реплики за неща, които са си факт — тази книга изглажда мозъчни гънки…, така че независимо дали съм от претенциозните хорица или не, аз продължавам да твърдя, че книгата си е пълна загуба на време.

Дума Ки от Стивън Кинг

юля (30 декември 2016 в 13:11)

Според мен не е от най-силните произведения на Ст. Кинг. Към края вече четях „по диагонал“. Нито е от най-ужасяващите и стряскащите… Интересно се развиваше до средата, след това… някакси се удави. В собствените си измишльотини. Това е първото му произведение, което не харесвам. Оценка 4 от 6. Благодарности на екипа на Читанка, обаче, изказвам, за възможността да четем тук!

Хотел „При загиналия алпинист“ от Аркадий Стругацки, Борис Стругацки

Muidar (30 декември 2016 в 12:14), оценка: 6 от 6

Тук май са размествани коментари. Не знам. Както и да е.

Този коментар е към старото издание на „хотела“ — https://chitanka.info/text/15594-hotelyt-pri-zaginalija-alpinist

Степното цвете от Сюзън Джонсън

Daisy (29 декември 2016 в 23:13)

Малко е прекалила с унижението на главната героиня. Представена е като мекотело. Отвратих се честно казано. Книгата е доста слаба. Не знам на какво залага авторката — нищо забележително…

Средиземноморският храст от Клайв Къслър


Къслър е един от любимите ми автори, но не съм чела първите му книги досега. Или стилът му се е променил, или вкусът на читателите му, а може и героите да са израснали — Пит и Джордино са по груби някак си, по отмъстителни и вулгарни донякъде, не така спокойни както в по късните книги от поредицата. Иначе сюжета е интересен както винаги :)

Домът на Хадес от Рик Риърдън

Читател (29 декември 2016 в 20:48)

Само да кажа, че книгата е невероятна и ще научите нещо неочаквано в 36 глава, но ви съветвам да не търсите в интернет за да не се изчезне учудването от това.

Гласът на острието от Джо Абъркромби

Хайнц (29 декември 2016 в 19:45)

Stas Kirov, както добре си забелязал, при Абъркромби няма изцяло добри и/или лоши — всички са и добри, и лоши едноврменно. Относно приликите с Дюма или Толкин, не е съвсем точно — Абъркромби иронизира изградените стереотипи, всичко става ясно с края на трилогията. И постига доста добра многопластовост на сюжета и героите, нещо непостижимо за много „класици“.

Блез Уиндъм от Бъртрис Смол

Leontina (29 декември 2016 в 18:43), оценка: 5 от 6

Исторически забележително достоверна, предвид факта, че авторката е американка.

Гласът на острието от Джо Абъркромби

Stas Kirov (29 декември 2016 в 16:40), оценка: 4 от 6

Благодаря тцЪ !

Прав си за " светоизграждането".

Ей сега довършвам нещо друго и скачам в следващите!

Съжалявам ако съм бил твърде краен в коментарите!

Човек винаги има какво ново да научи и прочете!

Непознат в огледалото от Сидни Шелдън

mim_jolly (29 декември 2016 в 16:37), оценка: 6 от 6

Потресаваща книга, през цялото време те държи в напрежение. Жесток е този Сидни Шелдън !

Ако утрото настъпи от Сидни Шелдън

mim_jolly (29 декември 2016 в 16:27), оценка: 6 от 6

УНИКАЛНА КНИГА !!! Не мога друго да кажа …

Гласът на острието от Джо Абъркромби

тцЪ (29 декември 2016 в 11:23)

Като фен на Абъркромби искам да изясня нещо… Той НЕ е силен в светоизгражднето. Силата му е в изграждането на персонажите си и то по начин, който преобръща представите на читателя за „герои“. В тази му трилогия най-силно си личи при Глокта и Джезал, а пък Баяз е отделна вселена.

Също така за „нещата, ставащи в книгата“ — нещата доста загрубяват в другите две книги от трилогията, докато тази действително е бедна откъм събития.

А иначе, горещо препоръчвам „Герои“.

Гласът на острието от Джо Абъркромби

Stas Kirov (28 декември 2016 в 22:56), оценка: 4 от 6

summer-knight,

Все пак ще продължа. Нищо чудно до края да ми хареса?!!

Може би съм преситен от подобен тип книги на последък или пък имах твърде големи очаквания?!?

Ще сменя малко жанра и пак ще се върна.

Още не съм почнал Ериксън, но само да ми се отвори малко време и скачам!

Благодаря за диалога,съвета и търпението!

Гласът на острието от Джо Абъркромби


Деконструкция в литературата е да вземеш познати елементи (инквизиция, кардинали, дуели) и да ги извъртиш по нов начин (като народните приказки във Вещерът).

Трилогията е пълна с изненади и често се подиграва на фентъзи клишетата, но ако не ти е интересна, не се мъчи. Монца и Герои са самостоятелни истории, пробвай ги и първо тях и може да се окаже, че Джо просто не е твоят автор. А фентъзи авторите с голяма доза оригиналност се броят на пръсти: Бакър и Ериксън.

Човекът без сянка от Кайл Милс

leovar (28 декември 2016 в 21:24)

OTBRAT!!!

Гласът на острието от Джо Абъркромби

Stas Kirov (28 декември 2016 в 19:58), оценка: 4 от 6

summer-knight ,съжалявам ако коментарът ми е прозвучал като заяждане. Просто бях разочарован.

Ето къде виждам прилики с Толкин:

— събира се разнородна дружина водена от маг с неясна за другите цел

— злото, в лицето на няколко императори, повежда война срещу тези, които живеят на топло, веселят се и си пият биричката

— някога някой е създал това-онова(кули, забранени изкуства и тн.), което вече е забравено, не се знае как и за какво служи, и всички си живеят в блаженство и неведение поне до един момент…

Що се отнася за препратки от книгите на Дюма:

— весела инквизиция, весели методи на убеждение и " кардинал ", дето прави всичко уж в името на краля

— дворцови интриги, пиянство, дуели,затъпяла аристокрация и някои, разбира се от простолюдието, които имат реален поглед върху нещата и ще спасят всички.

Тук уж всички са зли, ама не съвсем:

— черната бивша робиня има нещо добро в себе си според „дрънкащият с гривни“

— кървавият девет и той не е съвсем лош ,просто е бил принуден. Иначе е домошар човек…

— инквизиторът с хроничните болки има и той нещо скрито вътре според баш магуса ,и му трепва нещо, разбирайки че приятелят му все пак е идвал да го види, но майка му е гад, и не го е пуснала…

Ще прочета другите книги и дано историята просто е разделена в няколко, с едни или други цели?!!

Иначе обичам книгите на Сапковски, Салваторе, Кош, Лукяненко, Паолини, Ървайн и Толкин разбира се.

Приятно четене!

Гласът на острието от Джо Абъркромби

Stas Kirov (28 декември 2016 в 18:53), оценка: 4 от 6

Хайнц:

" … какви са ти представете за случване на нещо" ?

Представите ми за това са много добре изразени в книгите на Сапковски, Салваторе, Лукяненко, Кош, Ървайн, Паолини и най — вече Толкин…

Все пак ще прочета и следващите. Току виж се оказало, че това е просто една история разделена в няколко книги ?!?

Без следа от Нора Робъртс

galia (28 декември 2016 в 13:21)

Много напрегната екшън история, динамична и завладяваща! Определено ми хареса, обаче всичко хубаво свършва бързо, тоест кратичка ми се видя, но си заслужава препоръчвам!