Лунен дворец от Пол Остър
На мен лично ми хареса, кара те да се замислиш за младостта, живота, децата и парите.
Пристанище за мъже от Нора Робъртс
Абсолютно съм съгласна с криска. Нора Робъртс е една от любимите ми авторки, но тук ме разочарова. Даже си помислих, че липсва част от превода. Историята остава някак наполовина.
Да, двамата главни герои се събират, но:
Какво става със Сет?
Печелят ли братята пълното попечителство?
Майката на Сет — Глория, само е споменават, там също липсва развитие?
А застраховката? Разследването? Самоубийство има или няма?
Все важни въпроси, на които не получихме отговор!
Иначе диалозите са интересни.
Обещаващо тръгна, но накрая ме разочарова
Много е тъпа, не можах да я дочета. Супер плоска история, без завръзка, без развръзка, все си мислиш, че това не може да е всичко, че трябва да се случи нещо интересно но така и не се случва. Иначе диалозите са доста остроумни, това го признавам.
Диво сърце от Джоана Линдзи
Много завладяваща и емоционална история която ме разтърси в началото и ме очарова по- нататък, силни страсти и горди и твърди характери на двамата герои! Невероятно силна и на моменти толкова нежна, особено това мило обращение: Коте, котенце…което е супер сладурско!
Тъй като светът не е, какъвто ни се иска от Александър Хрусанов
Заглавието на предговора в граматическо отношение е правилно — недоизказано, но допустимо. Вие предлагате граматически и реторически по-издържан вариант — това обаче е въпрос на авторски избор или редакторска намеса.
По този за вас проблемен момент, както и за забелязаната фактологическа грешка е редно да се обърнете към автора.
Заглавието трябва да е: " Тъй като светът не е ТАКЪВ, какъвто ни се иска" — граматически правилно…
И още една грешка — няма как Айзък Азимов да е получил награда за „Самите богове“ през 1963, романът е написан през 1972.
Да убиеш присмехулник от Харпър Ли
Ах, чувствителна Снежинке,
Внимавай да не се стопиш от дОсега с таз мерзка и дребнава жлъч!
—
За тебе — само Тоблерон.
Изпращам ти го във кашон!
А Твен горкия — философът провален
във сянката на колоса Ли се налива с джин?
Цигара май запалва, почесва се сломен:
„Какъв гамЕн, какъв гамЕн
е този Хъкълбери Фин!“
В тъмните гори от Ричард Леймън
Много слаба книга! Не знам изобщо как я дочетох.
Тайната на сътворението от Том Нокс
Чете се на един дъх. Увлекателно, бързо, неангажиращо четиво. Дълбоко мислещите критикари, сами да хванат перото и творят.
И на мен ми загорча от обидната реплика на този бай Снобар, и то в читателски форум. Не мога да го разбера. Дали се е почувствал щастлив, след като си е изплюл публично дребнавата жлъч?…
Билбо Бегинс или дотам и обратно от Джон Р. Р. Толкин
Чел съм я като малък, наскоро пак я препрочетох. Не мисля, че е загубила чара си. :)
Изключително посредствен роман. Невероятно елементарна турбо-чалга сред трилърите. Присъединявам се към критичните мнения. Абсолютно некомпетентно нахвърляни исторически „факти“, принизяване на археологията като наука до обикновено копаене в пясъка. Смешните и нелогичните съждения и още по-нелогичните им обосновки, превръщат книгата в статия от Сън, Билд или който там таблоид си харесате.
Самата идея, макар и интересна, не е нова. Срещала съм подобна разработка за произхода на човека и в други романи. На прима виста се сещам за „Хънтър“ на Дж. Хъгинс. Има го в Читанка. В пъти по-експресивен и интересен от това тук. И ако в „Хънтър“ се говори за генетичен експеримент и последиците му, тук имаме някаква малоумна интерпретация на Индиана Джоунс в писмен вариант, инспирирана от анадолски археологически находки и тайнствени религиозни секти. През цялото време се усеща липсата на стилистично умение на автора да предаде мислите и идеите си по начин, който да закове читателя пред книгата и да не му остави време да се отърси от вцепенението. Получава се впечатление, че това е някаква чернова на вероятен филмов сценарий. Елементарно написан — елементарно изопачен. Е поне Дан Браун, когото досега смятах за смешника сред трилър-авторите от последните години, може да си отдъхне. Вече си има конкурент в глупотевините.
Прокрадва се като че ли и един друг момент, а именно — напоследък по един или друг повод срещам опити за „омаловажаване“ на огромните цивилизационни и културни постижения на ранните народи в Близкия изток. Това разбира се е твърде нелепо, дори смешно, но във време, когато някакви културни дегенерати с ленински плам унищожават древни артефакти като статуите на Буда в Бамян, градовете Хатра, Палмира, Нимруд и още… редно е човек наистина да се замисли кой и какъв интерес има от това. Мисля, че тази книга обслужва такъв интерес, както и идеята да се създаде увереност в съвременния човек, че е потомък на кръвожадни племена, избивали се помежду си, вероятно за да може някак да се приеме, че състоянието на война е обичайно и естествено, а не жестоко и антихуманно. И за капак, че е едва ли не нормално безценни археологически находки да бъдат погребани под тонове пръст или залети с вода, само защото били „срамни“?!?! С това съждение авторът напомня единствено за онези обесници по джапанки, дето млатят с чукове статуи на по 5000 и повече години. Именно същите тия дето ако ги накараш да млатят със същия тоя чук в някоя мина, поне да са полезни на себе си и света, веднага ще ти нарипат на джихад.
На мен лично тези глупости ми дойдоха в повече, защото са и много неграмотно поднесени. То не става с няколко клика през гугъл-търсачката да накълцаш йезидите (хайде холан, че тук са йезидити) като най-обикновени сатанисти, да изпраскаш месеца за пост Рамадан две-три седмици след Хаджа и Курбан Байрама и да очакваш, че някой ще се впечатли от фантазиите ти. Смешните интерпретации за Авраам и жертвоприношението на сина му (Исаак или Исмаил, а де?Едва ли авторът е в час, че две от трите т.нар. монотеистични религии нямат единство по въпроса), набъркването на шумери, асирийци, акади (сам авторът не знае какви и кои) в покрайнините на Диарбекир!?!?…спокойно си съперничи с погребаната нейде под Лувъра Мария Магдалена — съпруга(?!ооох) на Исус. Изобщо — пълна загуба на време и енергия за една идея, вече позната и поднасяна на читателите, но уви тук безкрайно отегчително и некомпетентно представена.
Целият този коментар мислех да си го спестя, но ме хвана яд на откровената подигравка с читателите през последните години — да се пишат книги на кило, пълни с неграмотност, с нелогични разсъждения и изопачавани факти, както и отчайващо ниво на образованост и информираност. Сигурно си имат читателска аудитория, ама…обидно е някак, дори за посредствени субекти на късното тоталитарно образование като мен. :(
И най-вече филосоВията.
Нал’ тъй, ЕваБуук?!
Аман от снобарско безграмотие)
„Да убиеш присмехулник“ на издателство „Отечество“ е в моята библиотека от десетилетия…но като дете ме отблъскваше да я прочета страшното лице на корицата…и по-добре! Сега, когато съм в зряла възраст и дори познавам живота в Америка, най-после прочетох книгата — повод за това стана новината за смъртта на авторката…Честно да си кажа, бях скептична към творбата й, и дори когато започнах да я чета, елементарния стил и къс изказ на писане не ме грабнаха, но лека-полека…историята така ме увлече, че за 3 нощи я прочетох!
Със сигурност има защо книгата да е в класиката не само на американската литература, но и на световната!
Стила на писане е простичък, но пък за сметка на това лесно се „храносмила“, без излишни философствания…
Бих я сравнила с „Приключенията на Том Сойер“ от Марк Твен. Безспорно Марк Твен е много по-талантлив писател, но Харпър Ли дискутира много по-остри въпроси на обществото…
Филосовията на книгата на Харпър Ли е много по-дълбока и общочовешка!
Бу Редли е наказан от баща си, който с деспотичния си характер е превърнал сина си в доброволен затворник до такава степен, че след 25 години затворен в къщата, Бу вече няма друга алтернатива на живот…да стои невидим и отшелник в къщата си, за него това е единственият начин да живее…
Брон от Лорън Донър
Здравейте, прочетох всички преведени до момента книги и ми харесаха много, но ги няма останалите. Знаете ли кога, ще се качат и станалите?
Интриги от Хедър Греъм
Прочетох половината книга и не мога повече. Досега всички „любовни“ сцени са изнасилване. Във връзката между героите няма никаква дълбочина, само физическо привличане; досега са имали само един по-свестен разговор, но вече са влюбени… Тъжна работа… Ако искате приличен любовен роман, препоръчвам Джули Гарууд „Венчило с Дявола/Варварина“ или поредицата Средновековие на Елизабет Лоуел… Там поне описанията и (в повечето случаи) сюжета са на ниво. Освен това нямам усещането че чета за изнасилване всеки път когато има интимен момент.
Среднощна дъга от Линда Хауърд
Много ми хареса ! Грабна ме !
Двойни убийства от Патриша Корнуел
За мен е удоволствие, че мога да се докосна до ръкописите на авторката. Едно голямо- БРАВО!!!
А последните страници направиха така, че аз самият се развълнувах, и не успях да сдържа сълзите си.
Поредицата е супер, и поднесена по превъзходен начин. Четете, и няма да съжалявате!!!
Да си го кажем направо: мъжете са задници от Джоузеф Рок, Бари Дънкан
Според мен някой много болен човек е писал тази книга. Не знам каква е целта и но не бих казал, че има нещо общо с раздел психология. По-скоро прилича на изрезки от жълтите вестници с елементарни разсъждения върху тях.
Знахар от Тадеуш Доленга-Мостович
Невероятна книга. Горещо препоръчвам.
Последната история за тази година с неочаквано добър край.
Читателски коментари