Читателски коментари

Прекрасен роман! Не можеш да се откъснеш от него до последната дума. Заслужава си да се прочете. Като всичко писано от Джон Стайнбек!

Невероятна!!

Геройски прочетох три глави, повече не мога. Твърде много ненужни описания, мудно действие, излишни подробности за маловажни персонажи…

Може би една от най-силните, ожесточени, абсурдни любови в литературата е тази между Катрин и Хийтклийф. Тя оправдава и оневинява Хийтклийф.

Неуместно е сравнението с романите на Джейн Остин — обожавам ги, а авторката е умел разказвач и сатирик, но…нейните герои са по-семпли, докато длетото на Емили Бронте дълбае до най-тъмните кътчета на човешката душа и същевременно опустошава и душите на читателите си.

„Брулени хълмове“ е великолепна книга, която с удоволствие препрочитам.

Първата книга, която чета от Гришам, оперделено няма да е последната. Държи те в неведение, напрежение, усещах се как чета със затаен дъх :)

„Козела“ е наш популярен политик с мафиотско минало, по-известен в последно време като „Тиквата“ и „Бай Хуй“.

Приятна книга, накрая ти се иска да има втора част:-)

Отговор на № 7:

Повечето от споменатите имена на „герои“ в тази книга са псевдоними на реални хора,които не са вече между живите.Има и реални имена на реални"герои",които са живи и днес.Ето някои от имената и от двата вида:

1. „Чомб“ е псевдонима на Иван Кочев.

2."Барона" е Боян Петракиев.

3."Дебелия" или " Пентхауз", „Пентхауз“ впрочем е името на корпорация,основана 1947 г.,която има вериги от сгради с апартаменти под наем, ресторанти,клубове и дори и секс списание от рода на „Плейбой“, е Андрей Луканов,бивш министър председател на България,застрелян на 2/10/1996 г.

4."Япончик" е псевдонима на единственния,( по ген ) до днес, руски милиардер Вячеслав Иванков.Застрелян на 2/10/ 2009 г.

5."Крушата" е Стефан Мирославов .Той е третата нефициална „жертва“ на започналите преди 24 години преразпределения от първите ОПГ за завладяване на ресорси и територии.Разстрелян от снайперист на 4/9/1993 г. .

6."Маргините" и двата брия Големия и Малкия са всеизвестните братята.

7.Атанас Комшев е известният олимпийски шампион по борба,загинал 1994 г.

8."Мечката" е Георги Николов,убит на 10/6/1995 г.

9."Крокодила" са наричали магистралния и енергийния „експерт“ Емил Кирилов. Убит на 1/2/1995.

За понататъшни информации,просто наберете името,което ви интересува в интернет.

http://wanderandwonder1.blogspot.bg/2017/01/blog-post_22.html

След като вече е поместен оригиналният превод на книгата в читанка, не виждам защо този аматьорски лош превод трябва да стои тук и да обърква хората. Ще си помислят, че това е оригиналът и ще се разочароват. Не само че са объркани основни понятия, а и някои елементарни неща не са разбрани и са преведени така, че да няма никакъв смисъл. Читанка, не си разваляйте хубавото име с това ужасно нещо, оставете си само оригинала.

Правилно сте забелязали, защото този вариант на книгата е превод от аматьор, вижте в началото пише, че преводачът е неизвестен — това не е официалният превод и съм съгласна, че е ужасен. Оригиналът тук ще намерите с изображението на хартиената книга, под което вече пише, че Емилия Масларова е преводач и има запазени авторски права. Дватаварианта изобщо не могат да бъдат сравнянвани.

Преводът е отвратителен!

Кой ли неграмотник е вкарал това Де Моне в книгата… Не е преводачът надявам се. Става дума за Des Moins и се произнася горе-долу Де Мойн.

Иначе книжката не е лоша. В процес на изчитане на почти всичко тук от Филип К. Дик съм и откривам, че не е чак толкова велик, колкото съм смятала и колкото е смятан. Разочарована съм от прогностичните му и повествователните му способности. Но, понеже чета книгите хронологично, се забелязва подобрение с времето. „Трите стигми…“ и „Юбик“ са по-добри от „Човекът във високия замък“ и „Играчите от Титан“.

Първата книга от поредицата ми хареса, а и други книги на писателката. Затова много бях разочарована от тази…. Нищо общо с описаните с чувство за хумор интересни ситуации. Още от началото не ме увлече, не останах убедена и от влюбването на героите… Уж поредицата е за братя, а връзка между тях почти няма. Някак си студени ми се сториха взаимоотношенията между персонажите като цяло… Изчетах я просто защото не обичам да оставям започната вече книга… Много лош навик :)

Велик!!!

Чете се бързо и леко!

Интересна история, но за мен всичко беше предвидимо и с много излишни повторения.

С риск да ме охулите,

или да ми препоръчате да чета Достоевски,но какъв е този вид патрони за които автора споменава в 7-ма глава ???Там пише че някакъв е стоял с автомат зареден с „фалос патрон“ ?!? Ако не е техническа грешка,да не съм пропуснал някава техно новина в оръжейния бизнес и да са започнали да прроизвеждат патрони тип"фалос".А може би става дума за Халосни патрони не за фалосни патрони:-).

Другата техническа ,според мен грешка е ,че автора упорито употребява думата „торпедо“,вместо къде -къде по-правилната дума двигател.Басирам се ,че е намал никаква техническа грамотност,лека му пръст на човека.В автомобилната техника съществува думата турбо- двигател.Но до сега не съм видял или чул за торпедов автонибилния бранш.Виж в подводничакския може да се говори за торпеда.И трета дребнава забележка.Става дума за калниците и капака на „торпедото“ които ужким били изляти от чисто злато.Което също е една огромна техно-физическа глупост.Защото няма как да стане това.Чистото злато е меко,почти колкото оловото и няма как да стане да се изливат и монтират калници или капаци на „торпедата“ и да се запазят изправени,ако са от 24 каратово злато.Това си една химера,писана на 4–5 двойни водки със „сода“и то на гладно…..

Книгата е приятна за четене. Далеч не е най-доброто от авторите, но като цяло ми допадна.

Тази книга е върхът! Много е забавна, затова я харесвам толкова много. Всичко е истинско- за училището, живота… Струва си да я прочетете

една приятна за четене книга