Читателски коментари

Летящите чинии на Илюминатите от Владимир Терзийски

Боян (22 февруари 2017 в 22:01)

Аха инквизицията е жива! Не е истина колко „нормални“ умници се изказват ехидно, без да вникнат и най-малко в материята на книгата. За вас Земята още е плоска и естествено се върти около точно вашите глави. Глави пълни със закостенели постулати, че вече няма нищо, което да не ви е ясно. Ако и Галилей, Айнщайн, Тесла и всички преди тях, чиито „откачени“ знания сега използвате във всекидневието си не бяха такива хаховци да мислят извън пределите на познатото, то щяхте да сте амеби. Щастливи, ограничени и безмозъчни.

Авторът ако не друго е внесъл много сериозни теми, върху които хората могат да тренират умовете си. Да намерят мотивация за експерименти, нови открития и гениални хрумвания. Да бъдат част от развитието на човешката цивилизация. Поздравления за това!

Престъпление и наказание от Фьодор Достоевски

Соня (22 февруари 2017 в 16:31)

Опитах да я прочета няколкократно през тийнеиджърството си и не ме увлече — днес на 30 я прочетох за 24 часа. Въздействаща!

Пламъци от Сандра Браун

dorakoteva (22 февруари 2017 в 14:27), оценка: 6 от 6

Страхотна е. Заслужава си да я прочетете.

Само един поглед от Харлан Коубън

Марина_Г (21 февруари 2017 в 22:41), оценка: 6 от 6

Уау! Последната част ме изненада тотално!

Добрият от Дийн Кунц

Явор (21 февруари 2017 в 22:11)

Интересна и динамична книга . С преплитащ се политически-криминален сюжет, малко в стил Форсайт.

Магьосник от Реймънд Фийст

viki12 (21 февруари 2017 в 21:27), оценка: 6 от 6

Завладяваща поредица, откакто я прочетох преди години следя всичо от Реймънд Фийст. И продължавам да я препрочитам!

Книга за джунглата от Ръдиард Киплинг

елеонора василева (21 февруари 2017 в 21:12)

страхотна книга

Под игото от Иван Вазов

ния (21 февруари 2017 в 18:10)

Ох госпожо,на тези години пишете с много грешки.Поне граматиката да бяхте научили и после да изказвате „компетентно“ мнение.Не знам какво сте знаели някога,но днес се справяте доста зле.

Целувка в полунощ от Елоиза Джеймс

loco tribal (21 февруари 2017 в 17:26), оценка: 6 от 6

Да си призная, не очаквах много още повече като се има предвид Пепеляшката колко пъти е предъвквана… Обаче книгата се оказа истинско удоволствие, смяла съм се на глас и я прочетох на един дъх без да се отегча и за миг. Стилът на авторката е много добър и остроумен и историята е предадена доста изтънчено за този жанр, според мен. Действието е събрано, динамично, без излишнш глупости и лиготии. Това фен превод ли е?! Професионалните преводачи не могат да се справят така. Комплименти!

Белегът на Мегън от Лора Лей

Leontina (21 февруари 2017 в 17:23), оценка: 4 от 6

Цялата поредица си е просто един готов за филмиране екшън ,не е никакъв роман, още по- малко любовен. Но за жанра си никак не е лошо

Марс плюс от Фредерик Пол, Томас Т. Томас

Matthew (21 февруари 2017 в 16:46)

Който има намерение да чете книгата, да знае, че споменатият в книгата „силикон“ е „силиций“.

Има и други грешки на преводача, но тази е повсеместна.

Среднощна алея от Рейчъл Кейн

Вили Георгиева (21 февруари 2017 в 15:13)

Книгите от поредицата,,Вампирете от Морганвил’’ ми харесаха,но за съжаление са качени само 3 книги и поредицата остава с отворен край.Оценка 5!

Благословията от Джуд Деверо

galia (21 февруари 2017 в 14:44)

Хубава е книжката, не бих казала от най-добрите на авторката, но замисълът е интересен, малко преразказан като приказка, но става за един прочит!

Под игото от Иван Вазов

Elentari (21 февруари 2017 в 13:56)

Ето и моите пет стотинки по темата…

Моето лично мнение е, че романът не е литературен шедьовър, но той притежава познавателна и емоционална стойност. Следователно, хубаво е да бъде прочетен, за да имаме още отправни точки към епохата и хората, нашите предшественици. Някои глави са по-добри от други, определено. Като изключим задъжителната „Пиянството на един народ“, кажете честно, не сте ли се смели и умилявали, четейки „“Представлението"? Или моментите с хаджи Ровоама?

Някои герои са доста „дървени“, но някои са обрисувани така, че остават в паметта ни. Има и много революционна романтика, разбира се, има и много протяжни и не съвсем успешни описания. Предпочитам „Чичовци“ пред " Под игото" все пак, без Вазов да ми е любим писател.

Не мисля, че която и да било книга е редно да се определя като „боклук“ или „отврат“.(Може би ще направя изключение за нюансите сиво:), без да съм пуританка). Но знаете ли, не са виновни читателите, които си служат с подобни епитети. Вината е в учебните планове и програми. повечето от изучаваните по литература произведения и автори би трябвало да се изучават в горните класове, когато — предполага се — учениците са понатрупали житейски, читателски и емоционален опит, а и знания от различни области, все неща, които помагат много за възприемането и тълкуването на дадено литературно произведение. Има много друго какво да се прави в час по литература — хубави детски стихове и разкази, приказки…както и да е, за съжаление нас никой не ни пита.

Но аз се отклоних…накратко " Под игото" си има своите достойнства и недостатъци. Хубаво е всеки българин да познава романа, но ако не- не е беда. Важното е да не зачеркваме с лека ръка създаденото, все пак става дума за не особено богатата ни литературна история. Ето, има и други погледи към онова време — „Възвишение“ на Милен Русков, например, изключителен роман по мое скромно мнение.

Попи от Лайза Клейпас

notman (21 февруари 2017 в 12:50)

Не позволявайте читанкаджиите да се гаврят с Вас, Ели! От най-близката книжарница си купете всички книги на Лайза Клейпас и дайте ясно да се разбере кой е шефът!

Госпожа Мафия от Стивън Ледър

Нора (20 февруари 2017 в 23:42)

Книгата е много интересна и завладяваща. Държи напрежение. Скоро не съм попадала на четиво, което да ми хареса толкова.

Попи от Лайза Клейпас

Ели (20 февруари 2017 в 21:58)

Защо е спряна поредицата …… Моля ви пуснете я …. Това е гавра с читателите ……

Под игото от Иван Вазов

notman (20 февруари 2017 в 14:50)

Уважаема госпожо Николова,

Не Ви ли е срам да плещите такива глупости?

М?

Пръстенът на София от Сузана Киърсли


Книгата много ми хареса — преплитането на историите, героите, любовта. Въпреки щастливия финал ми стана тъжно, че не намериха начин да си вземат детето и чужди хора са го отгледали. Как двама души създават щастливо семейство, като знаят, че детето им е далеч от тях.

Изкуството на заблудата от Ридли Пиърсън

Марина_Г (20 февруари 2017 в 13:29), оценка: 6 от 6

По мое мнение една от най-хубавите книги от поредицата.