Читателски коментари

Наистина интересна и увлекателна история.

А мен още на заглавието.

Много странен и шантав роман..но по един много френски начин. Препоръчвам го на всеки, който си пада по типичния за французите шеговито-иронично-страстен начин на усещането и изказването на нещата — дребните и ежедневните неща

Чудесна поредица,само немога да разбера дали има и четвърта книга?

Здравейте,

ако се интересувате от общо мнение за книгата и търсите вдъхновение, ви предлагам да прегледате този сайт. Сигурна съм, че ще ви допадпе.

https://milavasileva1997.wixsite.com/thesimplicity/single-post/2017/03/03/%D0%AF%D0%B6-%D0%BC%D0%BE%D0%BB%D0%B8-%D1%81%D0%B5-%D0%B8-%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%87%D0%B0%D0%B9

Книгата е много добра.

Приятно четиво! Щеше ми се обаче да разберем какво се е случило с Мики и Съни :(

Много хубава книга — трогна ме, въпреки че се чете бавно и трябваше да си почивам след всяка глава. Този мотив много ми харесва — добър и смел човек, който е прокълнат и прави злини не по своя воля.

А краят е много добър (въпреки че не бих искала да ми се случи на мен).

Любимата ми книга от детството! Чела съм я над 20 пъти, дори и на сина си, когато беше малък.

И защо ви е тази реалност, кажете ми??? За да ви даде реална представа за света, нали? Да, ама прави ли ви по-добър, по-достоен човек? Според мен по-важни са посланието и морала на книгата, а не толкова дали е реална. Пък и няма защо да четем за реалността — достатъчно я виждаме всеки ден. Нали замисълът на книгите е да ти покажат нови светове, а не „суровата истина“? Това е.

Благодаря, аз също така мисля, но досега не можех да го формулирам.

„Свободата на прерията, ревът на говедата, самотните, безсънни часове под необятното звездно небе — всичко това превзема съзнанието на мъжа, докато той не осъзнае, че няма нищо по-хубаво от това да бъдеш каубой… освен любовта на една истинска жена.

Хана — със златисто руси коси и сини очи, тя е достатъчно красива, за да накара всеки един мъж да забрави миналото си. Всеки друг, но не и Бък Хобсън. И въпреки че Хана се е превърнала в красавицата, която той някога бе видял в онова четиринадесет годишно момиче, Бък винаги ще се връща назад във времето, когато бе онова беззащитно и малтретирано момче, върху което баща и изливаше гнева на камшика си.

Е, той вече не е безпомощен и сега ще получи своето отмъщение като отнеме ранчото на стареца и го направи свое. Единственото, което не предвижда, е любовта му към Хана, чиято нежна доброта може да излекува опустошеното му сърце. Но само ако той й позволи.“

С една дума — УНИКАЛНА!

Жана, аз пък съм потресена от заблудата ти, че харесваме книгата защото е класика. В класика се превръща нещо, което е с доказана художествена стойност, чиято стойност притежава качества, които са практически вечни. И — критериите за тези качества са определят от също толкова стойностни капацитети, които създават литература, а не от кисели псевдо критици. Какво ще кажеш ти, ако някой писател който смяташ за невероятно добър е определил книгата като шедьовър.? С какви доводи ще го обориш? Ще имаме мнението на капацитет по твоите стандарти и твоето скромно мнение хаа.

По-добре пишете — Не ми беше интересна, не създаде емоция в мен. Това би било разбираемо и никой няма как да го оспори, НО

НЕ ИЗКАЗВАЙТЕ ВИСОКОПАРНИ МНЕНИЯ !

Разочаровах се. Очаквах да ми въздейства като „Булеварда но залеза“, но книгата ми остави привкус на булеварден роман. Толкова наивитет. Нещата не стават така в реалния живот.

Само едно не мога да си обясня, как толкова ми хареса тази книта , останалите на същия автор не. Все едно са писани от различни хора. Какво е вашето мнение за другите и романи?

Взехте ми думите ит устата;-) тази книга винаги ми напомня за лятото…

Вечери в Антимовския хан от Йордан Йовков

Познато клише е, че има книги, които всеки българин трябва да прочете. Йовков има само такива книги!

Два от разказите, По жицата и Другоселец съм чел още като ученик, преди трйсетина години, но сега ме докоснаха и трогнаха много повече — малки сме били и не сме разбирали, какво нещо е мъката човешка. И че надеждата е нещо наистина голямо, стига да я има.

За таланта на Йовков е писно много, разказите в този сборник са силни и e явно, как драстично са се променили живота и обичаите на българите за няма и сто години. Но неговите свидетелства ще запазят историите и духа на времето.

Задължително трябва да се препрочита Йовков, сладкодумен и справедлив разказвач е и чистото удоволствие е гарантирано!

.

Поредицата „Реликвите на смъртните“ определено е най — увлекателната за мен

Да, ама авторката е историчка и специалността и е Северна Америка. От тази книга научих много интересни неща, дето в Уикипедия ги няма.