Читателски коментари

Аз съм я чел преди няколко години, не се оценява като най-добрата книга на Достоевски, но въпросите които поставя ги няма в другите му творби /за социалисти, революционери и т. н./. Така че си струва да се прочете. За тези от читателите, които са по-млади, ако тепърва се запознават с Достоевски, бих препоръчал да започнат като мен с „Бели нощи“ и „Неточка Незванова“, преди да навлязат в дълбоките води, ако им харесва. На мен той ми е от любимите писатели, изчетох го като студент /освен тук-там нещо пропуснато/.

Наскоро попаднах на критика на Набоков за руските класически писатели и останах шокиран от мнението му за Достоевски /плюе здраво/. Не мога да се съглася, и не мога да си обясня такова високомерие от такива, каквито подобни книги не са написали. Имаше например нещо, че много от героите са с психически заболявания /като се включва и епилепсията/, а Набоков с коя книга е известен?/Лолита/

Три на един дъх! Леле! Яко вдигаш летвата!

Та това е по 1/3 дъх на книга!

Не съм я чела… Любимата ми е „Братя Карамазови“, но всичко друго, което съм чела, няма нужда да коментирам. Само ще споделя, че на „Идиот“ се разболях заедно с него. Затресе ме треска, някакъв емоционален вихър, емпатичен на героя и направо не дочетох края, защото героят вече беше рухнал и не исках да потъвам, заедно с него. Вкусовете са много различни, да, но класиката си е класика.

Защо по дяволите е забранена за четене! Прочетох първите три на един дъх, а сега не мога да започна четвъртата. Миналите коментари само наливат масло в огъня.

Хубава книга…

Но по нея Иван Андонов прави един страхотен филм, с невероятен актьорски състав и незабравимата музика на Кирил Маричков.

Покъртителни картини на бунт, сила, любов и приятелство, в иначе съвсем обикновената история !

Ако я нямаше книгата обаче, нямаше да се роди и филмът…

Приятно четене.

Благодаря за труда на хората, добавили я в Читанката!

Еха, колко ли тъпа трябва да е една жена, която е красива и освен това има три дракона?

Околните сигурно направо и забраняват да мисли и да се развива… :)

Забележителна теория.

Различни хора сме.На едни харесва , на други,не.

Дааа, чувала съм нещо такова… Но спокойно, МРАЗЯ гримове, присадени кичури коса и флиртове. Гледам на младостта и красотата като допълнителна притурка, която не е толкова важна. Обичам да се самоусъвършенствам. Иначе и аз забелязах, че тук съм писала незрели неща и ме разкрихте за седмица, ама… ще спра дотук — хората гледат :-)

Уважаема, глупачките обикновено не са мили. Само се правят на такива, докато си мислят че околните ги смятат за умни. В мига в който осъзнаят че околните не мислят така, тогава се разкрива и тази липса на ’милост’ :)

Сарказмът ви е неуместен и като цяло постингът ви е илюстрация точно за това, за което искрено се опитах да предупредя детето.

Първо, няма нищо лошо в това да се засегнат нечии чувства, ако истината е неприятна за засегнатия.

Второ има разлика между мъжката и женската глупост.

Мъжката е като цяло генетична и там нещата са напълно безнадеждни по начало.

Женската, може да бъде също генетична, но в случая когато става дума за неразвит интелектуален потенциал, поради постоянна снизходителност и окуражаване от страна на околните, е социално проявление на сексуалната еволюция и модерния свят.

Ако можете за миг да допуснете, че не ви нападам и не ви обиждам, нито лично, нито като жена, може би ще се замислите над думите ми.

Книгите нямат нищо общо с филма. (Имам предвид всичките книги от поредицата) Те са дори още по-страхотни.

Само ще отбележа принципно, че и тук, и по други форуми се случва да се появяват незрели коментари, чиито автори са както жени и момичета, така и мъже и момчета. Толкова.

Сега по темата. Любителка съм на жанра фентъзи в различните му проявления, но тази поредица не е сред любимите ми. Четох чинно първите три книги и се отказах. Боя се, че Мартин е подходил с голям размах, вкарал е много герои и сюжетни линии и сега се чуди как да организира собственото си повествование. Да не говорим, че му липсва творческа дисциплина. Редовно пише много дълги постове на различни теми в блога си на ЖЖ и в не-блога си и т.н. , но дали пише,онова, за което копнеят феновете му, не е много ясно.

Поредицата имаше изключителен потенциал, ако и да не е моята любимка, но авторът не го овладя. Имам проблеми и със стила му, твърде семпъл ми идва за такава мащабна история. Вповече ми идват натурализмът на някои сцени и бруталността. Нужна е някаква мярка. Но Мартин е много добър автор за мен, имайки предвид „Смъртта на светлината“ — препоръчвам на всички тази книга, тя е НФ, но не от твърдия тип.

Не бих сравнявала две значими произведения като Песента и Властелинът в посока кое е по-добро. Те са различни. Злото в Песента е сочено директно, то е открито и брутално, докато във Властелина злото действа по друг начин. Няма спор ,че Врага Мелкор и Саурон са въплъщения на абсолютно, изначално зло. Но тук интригата е в друго според мен, тя е в досега със злото и кой как се противопоставя. Фродо, който бе най-дълго в непосредствен досег със злото, въплътено в Пръстена, накрая поддаде и нищо чудно… и всеки може да се направи изводите. Естествено, по-голям фен съм на Властелина — светът на Толкин е невероятно изграден, плътен, почти реален, мога да се идентифицирам с доста от героите, и въобще историята винаги предизвиква някакво пречистване у мен, често я препрочитам.

Що се отнася до Песента, за моя изненада, харесах сериала:), въпреки че последният сезон не беше най-добрият по мое скромно мнение.

Дано не съм засегнала нечии чувства.

Хубав ден на всички. Аз отивам да си развивам логическото мислене, че току виж някой мъж появил снизхождение към мен, и ще взема да си остана мила глупачка.

Радвам се, че приехте забележката ми така спокойно!

Точно заради това ще си позволя да ви кажа още нещо, което би могло да ви бъде от полза и което вероятно едва ли някой би ви споменал в днешно време.

За жените е значително по-голямо предизвикателство да развият логическото си мислене и възможността да водят аргументиран спор без да се ядосват и без да се поддават на чувства.

Причината е, че докато са млади и красиви, в реалния живот, околните са склонни да им прощават всевъзможни глупости и неадекватности. Една усмивка и поглед от красива млада жена е достатъчна да накара почти всеки опонент да се откаже от аргументите си и да приеме глупавото ѝ мнение за ’очарователна екстравагантност’.

Тази реалност създава изкривена представа у младите жени са тяхната собствена интелигентност, информираност и ’умност’ и те нямат стимул да развиват логическото си мислене, нито да натрупват знания (гримът, коса, изрусена на кичури и къса пола се оказват по-лесно достъпни и по-ефикасни). Това е един биологически капан, в който момичетата не са длъжни да попадат, но ако искат да го избегнат трябва да положат големи усилия да не се поддават на това изкушение да влизат в спорове въоръжени само със силата на чувствата и интуицията си, подкрепени от младостта и красотата си.

Описаният по-горе случай води до развитието, което виждаме у много жени, пишещи мнения тук, в настоящия форум, а и на много други места — мненията им показват претенция за изключителна значимост, но са по детски незрели, повърхностни или откровено глупави. За тях е твърде късно да направят каквото и да е за интелектуалното си развитие. Заедно със загубата на младостта и красотата, изчезва и възможността да печелят спорове с усмивка или поглед през премрежени клепачи. Това което остава е брутелен когнитивен дисонанс; тотално разминаване на фалшиво-раздутото самочувствие и странната промяна на отношението на околните. „Защо изведнъж всички са толкова злобни?“ Истината е че просто изведнъж ’всички’ се държат с тях като с възрастни, а не като с деца както докато са били красиви. Тъжно е наистина. Затова и много жени на средна възраст се увличат от окултни и други повърхностни псевдо-научни четива, за да избягат от някак си необяснимо враждебния изведнъж свят…

Онлайн общуването може да бъде полезно точно заради това: защото ’номерата’ не минават; защото събеседниците ви преценяват единствено по смисъла на мнението и мислите, които изразявате.

Искрено ви желая да се опазите от интелектуалния капан на младостта и красотата.

И да ви окуража да поствате добре обмислени рецензии за книгите, които четете.

Хубаво ще бъде и за вас самата, а и за аудиторията на „Моята библиотека“.

Този разказ мога да го препрочитам през 6 месеца . Уникален! Невероятен Кинг!

Добре, просто се запалих, това ми е болно място. Просто съм твърдо убедена и не мога да пиша някакви убедителни мнения, тази тема според мен дори не подлежи на обсъждане, но прав сте — мястото му е в дневника ми, а не в читателския форум :-)

Пп: Много бързо ме разкрихте! Май не се крия много умело.

Осакатен превод. Книгата е много по-дълга и интересна.

Много приятна книга. Ще търся и други на авторката.

Книгата е страхотна. Препоръчвам я горещо.

Избрах книгата на случаен принцип за един следобед и останах разочарован

Слабо, много слабо! Не можах да се отърся от усещането за лека детска книжка с елементи на кражба от „Хари Потър“ и възвеличаване на Америка. Не четете, ако сте над 13, какво остава- над 25, освен ако не търсите нарочно детска литература.Банален сюжет, лиспват изменения в характерите на героите, лиспват изненади и обрати, злодеите са само черни, добрите-без сериозни недостатъци. Няма „сиви“ персонажи, няма дилеми и колебания, не се намираше и неочакваният и неприятен край на някой основен герой, която да изтрие розовите очила. Дори в детско произведение, което не е приказка, може да има такова нещо и да го превърне в една степен по-близко до реалния свят, който не е толкова прекрасен.

Признавам, че мнението ми е повлияно-преминах я набързо след десетте тома от „Малазанска книга на мъртвите“ и незибежно сравнявах с Ериксън, който е много по-сериозен и различен и най-вече изключително специфичен автор с огромен размах. Ако бях на 14, бих оценил с 4/6. Сега-2/6

A Warrior of Light,

Позволете ми едно добронамерен и приятелски съвет.

През последните дни забелязвам голяма активност от ваша страна, която провокира тази ми реплика.

Пишете по същество за произведенията! Секцията за читателски мнения не е чат, макар понякога да се получават дискусии и да има размяна на реплики между читатели.

Като цяло създавате впечатление за умно дете; в конкретния случай не сте съгласна с мнението на очевидно глупава жена. Може би, когато пораснете, вие ще бъдете умна жена, но в момента отговорът ви страда от същите логически недостатъци и неумело боравене със сарказма, реторичните въпроси и друга методология на аргументирания спор, от който и мнението, което атакувате.

Възрастните са склонни да бъдат търпеливи с децата. Ако дете налети с юмруци и истински устрем върху мен, бих се опитал да се предпазя без не го нараня.

Това, обаче, не бива да ви създава фалшиво чувство за ’порасналост’ и превъзходство.

Съветът ми наистина е приятелски. Успокойте малко топката. Ако имате желание да пишете рецензии — пишете; но най-вече четете и си дайте време да пораснете и да си изградите вкус и стил.

Ако случайно се чудите защо никой не влиза в полемика с вас, причината не е, че аргументите ви са неотразими, а че възрастните като цяло обикновено да не отвръщат на удари от деца.

Дайте ми мнение — книгата става ли за един запален фен на Толкин???