Дзен и изкуството на стрелба с лък от Ойген Херигел
За съжаление, отвратителен превод. До толкова зле, че често е трудно да схванеш смисъла. Изпъкват незнанието на преводача за елементарни неща от културата на Япония. За пример ще дам понятието „меч“, за което очевидно става въпрос в книгата. Преводачът обаче е сметнал за уместно навсякъде да го изписва"меч (сабя)". След като надълго и широко, а също и неправилно е обяснил разликата между меча и сабята. Основната разлика между двете е една. Сабята е оръжие за една ръка, меча за две. И е повече от ясно, че в книгата става въпрос за меч. Изобщо не искам да обръщам внимание на множеството смислови грешки и абсолютното непознаване на философия и култура на изтока. Скоро не съм срещал по-скапан превод. Надявам се някой ден да има нов превод и издание, защото книгата си заслужава.
Любовницата на пирата от Джоана Линдзи
Затормозяващи повтарящи се диалози, повърхностни персонажи, липса на някаква тема, която да те грабне и да те накара да прочетеш книгата. Не очаквах подобно нещо от тази писателка.
Още един скандал от Кристина Дод
Тази книга и книгата „Твоята целувка“ трябва да са в серия „Разменени места“
Френска целувка от Сюзън Джонсън
Хареса ми историята, много приятно и разтоварващо четиво. Криминалният елемент е доста слаб, както и историята с бившата, но като цяло сюжетът не е пострадал сериозно от това.
Скандал и още нещо от Джоана Линдзи
Честно казано не ме впечатли. „Мистерията“ е пълна небивалица, измисления брак също. Да не говорим пък за възкръсващите мъртъвци. А и стилът на писане не ме грабна — една от малкото книги, които прочетох с усилие.
Дългият път надолу от Ник Хорнби
Такова усещане имах и аз четейки я….
Легло от рози от Нора Робъртс
Не е кой знае какво, но става ;)
Одисей от Джеймс Джойс
д., зависи кой прави класациите:) …
Признавам, че „Одисей“ ме чака в библиотеката ми да израсна още като читател, но не съм се отказала. Има надежда за мен, защото прочетох по същия начин, по който ти си чел „Одисей“, „Врява и безумство“ на Фокнър, също определян като нелесен роман:).
Благодаря за линка към есето. (Дано не изпадна в настроението на оня приятел, споменат под черта, но и аз съм чела критика за Джойс и конктретно за „Одисей“, уж като подготвителен етап преди същинската среща с произведението, та дано не се откажа) :)
Буря от Сандра Браун
„Буря“ е моят фаворит из романите на Сандра Браун. Имаше заплетена криминална история, държаща те постоянно в напрежение с лек привкус на романтика. Прочетох един от коментарите, че авторката държи повече на криминалната част, а след това около нея изгражда любовната. „Буря“ е именно такъв роман. Заслужава си прочитането!
Ангелът и грехът от Стела Камерън
Ами…не ми хареса. Пресилени са нещата. И това,че е девствена на тези години ме дойде в повече.
По принцип съм негативно настроен към много хвалените произведения и разни там фаворити в ТОП класации и пр., но това тук не е просто книга, а цяла вселена и наистина си заслужава всички лаври, че и отгоре. Помня, че като си я купих на времето и нямах търпение да чета още и още — така ме беше обсебил Джойс. И после като я затворих все едно някаква дупка се образува в мен. И пак я подхванах.
Ето едно великолепно есе върху книгата: http://mediatimesreview.com/february05/joyce.php
Хоук и Фишер от Саймън Грийн
Много, ама много слаба книга.
Вечна любов от Дж. Р. Уорд
Леле майко…. Ревах с глас към края ……нека кажем че преди да започна поредицата не можех да диша каквото и да е свързано с вампири, сега просто ми се иска да си намеря и аз един….
Изповедник от Тери Гудкайнд
Според мен книгата е страхотна и завърши точно както би трябвало. Това е история за стойността на живота и отхвърлянето на безплодна омраза и ненужна агресия и жестокост…
Ако Джаганг беше умрял след мъчения или някакъв начин по който той самият би действал всичко щеше да се обезсмисли!
Ричард вярва е живота, ако се отнася със същата злоба като своя враг то той не е по различен! Още нещо смъртта трябваше да има стойността на справедливост а не отмъщение.
Това е най добрата фентъзи поредица която съм чела от много време и смятам че всяка част от тази вдъхновяваща оплетена история е там с причина. Ако не беше въвел герои като Джилиан и Дженсън нямаше да е възможно да се създаде впечатление за такава мащабност…. А също така и съдбите на герои като Уорън, Сирила, Ничи показваха различни характери и начина по който се повлияват от нашия главен герой . Въпреки живота изпълнен със страдание Ничи отваряя сърцето си за живота. Уорън намира път към любовта, а Сирил… Избира да остане сляпа за реалността. Със всеки сблъсък с който всеки герой се сблъсква се развива в определена посока което създава невероятна плетеница от многопластови взаимоотношения между тях.
Най важното за мен е че въпреки че очевидно няма дракони и магия в нашия свят голяма част от написаното в тези книги е полезно за нас. Говоря за убежденията на героите и изборът им д а отворят очите и сърцата си към пълноценен живот в света отказа да останат слепи и да следват стадото а вместо това да намират своя път и най вече да търсят истината. Очарована съм от тази поредица и смятам че е едно уникално и прекрасно преживяване за известно време да станем мълчалив наблюдател на тази история..
А относно Хепи енда? На героите не им беше спестени нищо мъчение болка страдание унижение мъка по загубени близки смърт .. това я различава от блудкаеите истории и ни вдъхновява защото все пак се изправят и вървят напред.
Тютюн от Димитър Димов
Прочетох книгата с удоволствие и на един дъх,но комунистическите моменти и пропаганди минах вертикално и с пълна досада. Последните глави и финалът са упомрачително предвидими,прозрачно слагачески и шаблонни. Накрая дори се погнусих от морала на Д.Димов и ми се развали общото усещане за книгата. Прекрасен разказвач, но с объркани и клиширани ценности. Най-вече ме учуди,че оригиналът е също толкова противно комунистически като преработката. Жалко! Похабен талант!
До края на света от Елизабет Лоуел
Мен лично не ме увлече книгата. Може би очаквах повече след като прочетох коментарите. Някакси мудно и еднообразно протече началото, чак към края имаше по-силен момент. Не ме убеди и любовната история. Героите на моменти се държаха неадекватно. Не мога да разбера обидното отношение на главния герой при положение, че героинята си разкри сърцето пред него и му разказа какво е преживяла… Те и на двамата историите им бяха някак преувеличени за да се потърси драма… Доста неубедително за мен.
Сандро от Чегем от Фазил Искандер
На мен ми допадна много; нещо като Радичков .. Нещо като Маркес.. Ама с абхазки привкус.Четете, ако харесвате магически истории, а иначе ежедневни
Гумения Тарзан от Оле Лунд Киркегор
И трите повести в книгата са чудесни, чел съм ги десетки пъти като малък. Илюстрациите също са много забавни и все още ги помня. Благодаря много!
Борсови игри от Майкъл Ридпат
Мнооооооого добра ,богата на адреналин и за читатели — лаици -финасисти !
Историята на Дългия Джон Силвър от Денис Джъд
Чел съм я като пубер и почти нищо не си спомням от нея. Сега покрай сериала „Черни платна“ я взех да я прехвърля набързо и… Не мога да кажа, че съм очарован. Историята е интересна, но или стилът на историка Джъд куца (все пак това е първият му опит в художествената литература), или преводът не е това, което би могъл да бъде (а може би по малко и от двете). Изразеното по-горе мнение, че е „далеч по-хубава“ от романа на Стивънсън е меко казано лекомислено.
Така или иначе всеки уважаващ себе си почитател на жанра би следвало да я прочете, а ако поназнайва английски, защо не и „Return To Treasure Island“, както и „Long John Silver“ от някой си Бьорн Ларсoн, за която читателите от Албиона надигат одобрителни възгласи.
Читателски коментари