На изток от Рая от Джон Стайнбек
Би ми било много интересно да чуя по кои критерии смешните аргументи представени „преди няколко мнения“ са обективни (няма дори да коментирам колко са разумни или смислени, защото ще изпадна в откровение да ги нарека каквото са си, а именно абсолютни измишльотини). Да споря с някой като вас обаче е лишено от смисъл и това е последният ми коментар по въпроса. Ако Ви е приятно, мислете си колко съм „туш“, мен това не ме притеснява.
„На изток от Рая“ Е една от най-добрите книги писани някога, а Стайнбек е един от най-добрите писатели. Ако ви трябват повече обективни или не аргументи, попрочетете малко повече.
И да, дори Стайнбек е въпрос на вкус. Това дали ще ни хареса някоя книга често е дори до момент, в който я четем ние самите. По отношение на обективността и това как тя определяла една наистина велика книга също няма да се съглася, доколкото обективност е несъществуващо понятие така или иначе. В литературата съвсем. Няма да навлизам и в това. Просто прочетете хубавата притча, която е пуснал atman, много е вярна.
За хората, които все пак не са прочели книгата и се чудят, мога само да добавя този цитат. Той не е мой, но е част от един много хубав коментар точно за „На изток от Рая“:
„Правото на избор е това, което ни прави хора и определя съдбата ни:
«Много е лесно от ленност и слабост да се хвърлиш в скута на божеството и да кажеш: „Нищо не можах да сторя, така било писано!“ Помислете обаче за величието на избора! Тъкмо той прави човека човек. Котката няма избор, пчелата е длъжна да прави мед. В това няма нищо свято.»
Въпреки мрачните моменти и бездните, в които изпадат героите, Стайнбек вярва докрай в доброто у човека и неговата победа, което оставя и един оптимистичен привкус след прочита.“
Та, моят избор в случая е да ви кажа да си четете каквото Ви душа иска. Всеки си има глава на раменете, ако може да види — вижда.
Кралят на орхидеите от Мерил Сойър
Това все пак е любовен роман … Не криминален или трилър ! ….. Аз лично не съжалявам за отделеното време ……. доста неща ме заинтригуваха за Хавайските острови ….. което ме подсеща за вица чийто финал е " не бъркайте туризма с имиграцията " :))))
Трите прасенца
Много забавна приказка, забавляваме се к дъщеря ми!
Златният бряг от Нелсън Демил
Избягвам да коментирам книги,защото вкуса към жанровете литература на всеки е различен.За първи път прочетох „Златният бряг“ още през 92 год. и се влюбих в Нелсън Демил.През годините прочетох всички негови книги,но все още се връщам към „Златният бряг“.
Не я пропускайте,сигурна съм че ще ви хареса.
Любовни писма от Лайза Клейпас
На мен лично много ми хареса цялата поредица.
Адаме, в тази тема де факто си туш. Преди няколко мнение ти беше нанесен
И това с личното мнение и на мен ми/ на мен не ми харесва сме го играли вече. Има си обективни причини една книга да е наистина велика и в този ред на мисли обективни причини тази да не е от тях.
Хари Потър и даровете на смъртта от Джоан Роулинг
В глава 18 пише „…изкрещя Хари и гласът му екна над безлюдното било на хълма, а във въздуха се извисиха няколко коса, които се завъртяха с крясък на фона на перленото небе“ и това изречение оставя у човек усещането, че птиците са го чули и затова са отлетели. Но в глава 13 ясно се споменава, че Хърмаяни прилага и заклинанието „Муфлиато“, при защитата на палатката. А всички знаем каква е силата на това заклинание (нещо от рода на да не могат други хора да те чуят). Тогава искам да знам това някаква грешка в превода ли е или смисълът на „… във въздуха се извисиха няколко коса…“ е друг и няма никаква връзка с това, че птиците са чули Хари?
Иначе книгата е страхотна и препрочитам поредицата може би за 10 път, защото просто не мога да живея без нея!!!
Един ден, някога от Даниел Стийл
Имах по-големи очаквания за сюжета.Давам оценка 3.Стори ми се банална и предвидима.
Златната долина от Кристин Хана
Приятна и лека история сюжета е предсказуем никакви изненади, не ме впечатли, но става за разтоварване след тежък работен ден!
Ловецът на хвърчила от Халед Хосейни
Интересен сюжет, от средата е започнал да препуска през събитията, трябва да се прочете на английски за да видя какъв точно е стила му, в този превод на места усещах сухота и телеграфичност.
Четох и „Хиляди сияйни слънца“ и малко се разочаровах, все пак това потвърди максимата, че всеки автор има само една истинска история — неговият живот.
Царска заръка от Николай Теллалов
Като се смесят политика, история, фентъзи, криминале, фолкор и още не знам си какво и става каша и половина. Губи се идеята, сюжета на цялата история. Езика на атора също дразни. С интерес започнах първата книга, но за жалост тази няма да я дочета, нито пък останалите от поредицата.
Нощна сянка от Дебора Харкнес
Ако не се получава, тук ги има и трите:
http://www.rulit.me/tag/science-fiction/noshchna-syanka-get-389374.html
http://www.rulit.me/tag/science-fiction/knigata-na-zhivota-get-389373.html
https://drive.google.com/file/d/0B_INq0vjuuOERFF5YUJBdzRwbEU/view?usp=sharing
https://drive.google.com/file/d/0B_INq0vjuuOEdmdyMjUybzlucEk/view?usp=sharing
Xrysssy, сигурно става дума за права на издателството, нещо такова.
Тук ти оставям линк за 2 и 3 книга:), няма вируси, това е моят гугъл диск.
Изключителна жена от Барбара Тейлър Брадфорд
Разкошна книга! Невероятна история.
Защо книгата е забранена? И защо чак 2019 година?!?
Атлас изправи рамене от Айн Ранд
Айде едно малко по-различно мнение от обичайните хвалебствени такива. Във философията на Айн Ранд има добри елементи. Имам чувството обаче, съдейки по хората, които наблюдавам, издигащи я на пиадестал, че тази книга е вредна ако се чете от разни тъпигьоси и хора, които мама и тати не са ги обичали и/или са израснали в среда, в която са ги тъпкали и малтретирали. Тия същите маниаци после порастват и намират Айн Ранд, която се превръща в техен Бог — превръщайки се в социопати, манипулатори и хора, които фалшифицират всякакви емоции — само и само да експлоатират и да тъпчат околните, печелейки само дивиденти за себе си.
Ти като си израстнал в среда, в която нямаш читави близки хора, много ясно, че тогава всякакви добродетелни качества като алтруизъм (дума с доста широка интерпретация) и прочие ще са ти чужди като концепция и ще проектираш собствените си недъзи върху другите. Ама нали всеки има право на изказ, включително и аз в момента.
Та, да си имате едно наум преди да четете пасквилите на Айн Ранд от по 10000000 страници. Само дето е вероятно, че ще си изгубите времето, освен ако не сте някой като гореописаните. По-добре се насочете към Сун Дзъ, Марк Аврелий или дори Макиавели примерно. А не на разни мислителки като Айн Ранд, страдащи от недостиг на секс.
А това, че е взимала помощи под фалшиво име да не го коментираме. Това само показва колко си противоречи въпросната във възгледите. Та така…
Кралят на зимата от Бърнард Корнуел
Ако трябва да опиша трилогията с една дума, тя ще бъде: Шедьовър! Просто невероятна, чете се на един дъх, а след като я прочетох, всякакви други подобни романи ми се струваха безинтересни. Тези които не са я чели да я прочетат, няма да съжаляват!
Именно затова, atman, когато говорим за книга или автор, някак по-коректно е да кажем „На мен не ми харесва.“, а не да използваме квалификации и да слагаме в кавички нечий труд.
Ако по някакъв начин съм обидил някого или съм натрапил вижданията си, се извинявам.
Сетих се за една притча:
Пчелата и мухата прелетели над една поляна. На другият край срещнали калинката.
— Какво видяхте, докато идвахте насам — попитала и ги тя.
— О, това е вълшебно — възторжено се отзовала пчелата. — Толкова красиви цветове! Такива прекрасни аромати! Направо рай!
— Хм… — замечтано казала мухата — Честно казано, аз цветя не забелязах, но си нямаш представа, какво голямо, прясно и сочно лайно има точно по средата…
Извод: Всеки оценява книгите, пречупвайки ги през собственият си мироглед и няма как да бъде иначе. Нека не натрапваме собствените си виждания на останалите.
Ледената кралица от Мерил Сойър
Книгата наистина се чете на един дъх. Много ми хареса и съм напълно съгласна с коментара на galia. Препоръчвам я.
Читателски коментари