Горчиво и сладко от Лавърл Спенсър
Много хубава история чудесна книга
Лунен ловец от Кати Кламп, С. Т. Адамс
Много интересна и забавна книга.
Убийства в Манхам от Саймън Бекет
Зарязах всичко и я прочетох на един дъх! Завладяваща!
Необходими жертви от Робърт Дугони
Прекрасна е, препоръчвам я!
Любовницата на корсаря от Хедър Греъм
Книгата е….хубава, но главната героиня е отблъскващо дразнеща и забележително глупава.
Емил от Льонеберя от Астрид Линдгрен
Така ми се иска да харесам всички коментари, защото, хора, вие сте толкова прави! Обожавам тази книга и вече я имам и като книга, и в телефона си. Никога не бих спряла да харесвам тази книга
Хайка за вълци от Ивайло Петров
Това, че този подценяван шедьовър няма коментари е показателно. Не сме излезли от тез пусти 45 години..Сега ще ревнат почитателите на соц планъорките като Боги Плагиата Райнов и Крум Велков
Сърца в пламъци от Джоана Линдзи
Наистина ли ви харесва тази книга?? Дори не мога да я дочета. Как може някой, който е написал поредицата "Малъри — Андерсен " , да напише това?! Имам чувството, че не са от един и същ автор.
Тютюн от Димитър Димов
Вий, господине, явно не ще да сте чели много книжки. Ако беше иначе — щяхте да сте наясно, че за хилядолетен народ като българския леката североизточна треска, която го тресе няма и 100 години, по никакъв начин не отнема от величието му.
Все пак радвам се, че мога да изразя пълното си съгласие с едно от ваште твърдения, господине — жалки сте.
Добрата новина е, че не останахте много ;)
Престъпление и наказание от Фьодор Достоевски
От коментарите по-горе останах с впечатлението, че само утвърдени литературни критици имат право да изразяват мнение за класически произведения. Въпреки това си позволявам да споделя и моето скромно виждане :) По неясни за мен причини прочетох тази книга едва сега, на 30 г., въпреки че чета от 5-годишна, и то непрекъснато. Радвам се, че досега не съм се спряла на нея, защото най-вероятно щях да я изоставя недочетена. Направих такава грешка с „Тютюн“, просто защото не я разбирах достатъчно, когато я зачетох (на 13 г.). А относно „Престъпление и наказание“ смятам, че дори да не съм уловила всички нюанси, общото чувство към го схванала и осмислила. Нямат равни руските автори в изразяването — с едно дори недовършено изречение успяват да предадат толкова информация, настроение и внушение, колкото други писатели описват на поне три страници. Книгата ме развълнува, накара ме много да мисля и да преценявам и през цялото време ми беше трудно да реша харесвам ли Расколников, или напротив. И въпреки ужасния, мрачен и сив декор, през цялото повествование аз трескаво следях и се оглеждах за мъничкия лъч надежда, който се появяваше на най-неочаквани места в книгата.
Кой се страхува от мрака от Сидни Шелдън
Чете се на един дъх , препоръчвам!
Ах, защо ли от Змей Горянин
Безспорен гений с реч като пареща сеч!
Съгласен. Истината е, че ние имаме твърде малко истински велики автори. Иначе — да, в сравнение с Вазов ВСЕКИ друг автор се търпи. Но иди обяснявай после на нашенци, че сме малка и незначителна държавица, когато те УПОРИТО се позовават на миналото, без да гледат настоящето и бъдещето. Твърде малко са положителните неща, които бих казал за нашата литература, и почни никакви положителни неща нямам за страната и народа, който я населява. Това е положението, патриотарите може да се пенят колкото искат, но истината е, че макар в далечното минало (мнооого далечното минало) да сме били велики, сега сме нищо. Което се отнася и за „класаците“ на нашата литература. Не всички, естествено — Йовков е велик. Емилиан Станев също. Хайтов, Елин Пелин — и те. Но Димов и повечето от другите определено не заслужават високия си статус… макар че, като се замисля, в страна като нашата, това е нормално.
А относно другото… „Ние сме най-умни, ние сме най-велики!“ — ще продължават да пискат патриотчетата. Да, ама не сме. Колкото и болезнено да е това за безумните националистчета. Не сме велики. Жалки сме. И докато за повечето държави по света бих могъл да намеря доста добри неща за казване покрай негативите, то за Бг-то просто няма какво положително да се каже. Но това е извън темата. Може би дори целия коментар е извън темата, но… е, така да е! Не ми пука.
Не ще да сме толкова малка и незначителна държавица, след като (почти) успяхме да цивилизоваме диваците от 1/6 територия на сушата.
Ами защото няма с какво друго да го сравняват :) Димитър Димов, колкото и да се напъва, горкият, е на светлинни години разстояние от наистина велики автори като Хемингуей, Стайбек, Ремарк, Достоевски, Херман Хесе, Камю, Сартр, Кърт Вонегът, Сароян, Никос Казандзакис, Жорж Перек… Но в сравнение с назначения приживе за „доайен на българската литература“ Вазов — търпи се. А голяма част от българите страдат от типичния за населението на малки и незначителни държавици комплекс за малоценност, който избиват с истеричен патриотизъм — „От Витоша по-високо нЕма!“, „От ИскърО по-дълбоко нЕма!“, „От Димитър Димов по-гоУЕм нЕма!“ :)
Душа, не го чети. Димов би предпочел да си сложиш силикон и да кажеш два цитата от новата песен на Тони Стораро.
Като ти е скучно, не чети. (На изкопаемо като мен на 14 ми беше свръхинтересно). Та, повтарям, не „губи време“. Но и нямай после претенции, че си „интелигентна“ и „четяща“.
И на 88 да стане, пак ще й е скучно на Тедито Крейзито да чете Димовия „Тютюн“. Колкото и да минава за „четяща“
18 е нормална възраст за този роман. Какво точно не можеш да разбереш? Каквото и да е, като го прочетеш два пъти ще разбереш.
Грешница от Сюзън Джонсън
Не можах да я дочета, а това ми се случва много рядко.
Читателски коментари