Читателски коментари

Това не е краят, а само първата половина на края и нито Раул, нито Атос или д’Артанян умират. Трилогията е следната:

1. Първа част: „Тримата мускетари“, еднотомно издание

2. Втора част: „Двадесет години по-късно“, еднотомно издание

3. Трета част: разделена на две

3.1 „Виконт дьо Бражелон“, еднотомно издание

3.2 „Луиз дьо Ла Валиер“, тритомно издание

Във всяка част действието се развива в конкретен сравнително кратък исторически период, въпреки разделянето на третата част на общо четири тома.

Самото заглавие е пълна глупост! Ако наемеш жилище — плащаш, а ако наемеш пари — не?!

Само една дума описва цялата поредица „Великолепни“ книги. Четох ги с голямо удоволствие и на един дъх.

Човек като засее плодно дръвче в двора си, нима очаква след 6 месеца да бере плодове?

Тук е същото. Едва ли някой очаква от десетина-петнайсет годишно хлапе да разбере „Под игото“, „Железният светилник“ или „До Чикаго и назад“. Идеята всъщност е 25-30-40-годишните в някой момент, когато са узрели, да си кажат: ей, чакай бе, я да отворя и да прочета Вазов (Паисий, Софроний Врачански, Щастливеца…)!

А ако няма засято нищо, няма и да се роди нищо, нали се сещаш.

При мен се случи същото ,когато се върнах на нашите класици Йовков,Елин Пелин,Чудомир .Те ми разкриха много черти от характера и манталитета на нашия народ.Разбрах защо сме толкова окаяни,след като родината ни е от богата по богата.Имаме всичко за един разумен живот. Вода в изобилие,реки, море, гори, плодородна земя.Изумена бях след прочита разказа на Елин Пелин „Мила родна картинка“ писана 37г. Едно към едно с днешните изяви. Радвам се ,че не само аз се интересувам и разсъждавам върху тези уникални творби.

На мен повече ми харесва от „Под игото“, „Хаджи Ахил“. Това се казва жив образ.

Защо ни карат на сила да четем тази книга когато сме на по 10–11 години и как очакват да я разберем тогава, за мен остава мистерия. После се чудели как да накарат младите да четат. Може би, като не ги караш да четат на сила нещо, което не разбират? Знам ли…

Ако през последните петнайсетина години някой ме беше попитал дали харесвам Под Игото на Вазов, със сигурност щях да прихна или поне да му кажа, че е невъобразимо скучна. И не смятах, че някога бих казал друго. Понякога се радвам когато греша. :D

При сегашния прочит, Под Игото изобщо не ми беше скучна. Да, речникът на Вазов е много архаичен, но на мен лично не ми пречеше (все пак съм от Северозапада). Действието изглежда мудно, но въобще не е разтеглено. Героите са интересни и мотивацията им е до голяма степен обоснована. Не липсват обрати, не липсват сблъсъци. Философията в книгата обаче, е едно от нещата, които я псотавят на такова високо ниво. Глави като „Силистра йолу“ и „Пиянството на един народ“ ми се сториха великолепни. И те са точно такива, но КАК, по дяволите, трябваше да ги разбера когато бях на ДЕСЕТ ГОДИНИ? Как трябва да харесам нещо, което дори не разбирам? Как би могло да задъжи вниманието ми и да ми бъде интересно?. Както и да е. Книгата е невероятна, майсторски написана, на изключително високо ниво.

Скоро не бях чела по голям тъпизъм.

Книгата е много сладка, дава ти едно приятно чувство на облекчение, когато всичко излезе наяве. А героите са наистина силни личности, достойни за възхищение.

Съгласна съм с горния коментар — замисълът на книгата е добър, но изпълнението изобщо не ми хареса. Една от малкото книги, които ме отказаха да стигна до края. Прочетох може би половината, пълно е с претрупани описания, а разговорите между главните герои ми докараха мигрена.

я според мен жалко за хубавата история — толкова е некачествено написана…

Белият параход, Майка Земя, Джамия, Тополчице моя с червена забрадка — четири великолепни повести.Всяка от тях, по свой начин, дълбоко ме развълнува.Много отдавна знаех за Чингиз Айтматов, но, за съжаление, не бях чела нищо от него.Пък и той отдавна не е издаван у нас. Защо ли?!

Историята не е лоша като цяло, но много ме дразни това постоянно преминаване на „ти“ и на „Вие“ в разговорите между съпрузите. А и скандалите им, случващи се ежедневно, приключваха още преди да са започнали. Някак много сковани диалози.

Много приятни книжки. С удоволствие ще ги прочета втори път

Ето и моята вариация на последния куплет:

От този свят отчаян съм, сломен

и бих умрял — отхвърлил вси несгоди.

Но жив ще съм, сред злото — подир мен

не искам любовта сама да броди.

Оригиналът е:

„Tired with all these, from these would I be gone,

Save that, to die, I leave my love alone.“

Уникална книга :) Отново поздравления за превода . Благодаря че ви има :) :) :)

Симпатична, сладка история, прочетох я с удоволствие.

Благодаря kkokon! Много ти благодаря!

Книгата е много приятна за деца, признавам че израстнах с нея. Но е и много по-задълбочена отколкото мнозина предполагат!

Много хубав роман , прочетох го на един дъх !

Книгата е прекрасна. По мое мнение, защото е топла и човечна. За всички има място на улица „Консервна“ — китайци, проститутки, безделници… Всички са приети, и добре дошли и всички обичат Док.