Читателски коментари

Книгата е много увлекателна и бързо се чете.

Достойна за жанра си книжка.

Въпреки, че поредицата е от 14 книги, накрая съжалявах, че няма още. Невероятно увлекателна и пресъздаваща различен свят поредица. Държи интереса от началото до края. Препоръчвам я горещо на читателите на този тип жанр.

Един подслушан разговор решава съдбата на малката Джозефина, наречена Херцогинята заради изключителната си красота. Тя ще воюва с братовчед си Маркъс, ще понесе ударите на съдбата — смъртта на близките си и бедността. Но колелото на живота се завърта. Херцогинята наследява огромно богатство и се среща отново с Маркъс — но вече като лейди Уиндъм — за да се бори за него и срещу него.

Добре написано. Увлекателно и леко до край !

Страхотна книга!

Обичам четива ,когато устата ти се усмихват ,а в очите — влага .

„…Заех се спокойно с една кълка пушено пиле.

— И въпреки това е точно така — казах. — Всичко тук си е твое.

— Искаш да кажеш, че този залез, дето е увиснал на дърветата ми, също с мой, така ли?…

— Няма съмнение.

— Искаш да кажеш, че тишината и лекият ветрец, който подухва от хълма, също ми принадлежи?

— Ами да, на това му викат комплексна доставка — казах.

— Тоя, дето го е продал, трябва да е мръднал!

Нищо не отговорих. Начертах една линия с МАЙОНЕЗА по кълката. Има хора, за които е истинска лудост да купиш подобно нещо. Захапах кълката точно по средата и светът ми се видя трагично разделен на две части…“

Ами любовен роман е, какво друго! АКО не сте забелязали книгата е публикувана в категория „Любовни романи и повести“, това че има и криминална история е само в плюс за книгата, хареса ми!

Хубава книжка,хареса ми. Чета я за 2 ри път :)

Дали се работи по качването на книга 3: Богиня на Джоузефин Анджелини?

Книгата е хубава, чете се бързо.

Книгата е невероятна, насочена право в душата на човека с изключително емоционално въздействие.

Много,много самонадеяно е да се опиташ да напишеш продължение на роман на Джейн Остин-начинание,което в зародиш е обречено на неуспех.

Здравейте,

много се развеселих на коментарите и как от толкова книги стигнахте до Червената шапчица…

Мисля, че съвсем естествено със своята наивност се е превърнала в нарицателно за глуповатост и инертност. Преди време прозрях поуката от „Вълкът и седемте козлета“ макар и късно след поредно разочарование от близки хора с преправени гласове и напудрени лапи…Много се радвам, че се доближих до всички вас.

Не се изненадвам, че всички 15 коментара са негативни. Прочетох я от нездраво любопитство може би, нали знаете, като място, което те сърби, но не достигаш. Мненията за тази книга не бяха никак ласкави и в други форуми. Абсолютно съм съгласна с @14. Мария, както и с @10. космо. Филип винаги ще има склонност да я наранява и да изневерява, с което да я отблъсква от себе си, при което тя намира това, което търси при други мъже. Беше нелепо като сама се оправдаваше към себе си, че преспива с конкретния мъж, защото това е единственият ничин, който познава, по който може да изрази благодарността си към него. Интересно, ако някой миризлив и съсухрен дядка, който й е помогнал я желаеше тя пак ли щеше да му „благодари“ по този начин…..и още по-интересното е, че другите мъже, с които преспиваше я обичаха и уважаваха в пъти повече от лицемерния й съпруг. Направо ми се щеше книгата да приключи с някои от тях, тъй като те бяха по-достойни от главния. Случката в публичния дом….кво да кажа…..гнусна и ненужна, авторката можеше да спаси главната преди извращенията, героят можеше да я види преди да се стигне до тая помия. Беше предостатъчно отвратително дрогирането й и това, че всички се изредиха да я зяпат как се самозадоволява. Но не, авторката няма мярка и стигна твърде далеч и за капак нашият клатеше собственичката в съседната стая. Много долнопробен роман. Чела съм още един два нейни романа, които също не ме очароваха и може би съм попаднала на кофти книги, защото е харесвана авторка, но загубих желание за „хубавите“ й книги.

Има, имаааа

Далеч съм от оценката „най-добро в жанра“. Сюжетната линия с разследването на контрабанда беше добра, макар че идиотската намеса на героинята в решаващи моменти говори за голяма тъпота. При такова поведение и отношение нормално е героят да й бие дузпата, а не да се влюбва до уши. Доста странно противоречие в образа на героинята — достатъчно умна, за да ръководи фабрика и едновременно с това невероятно тъпа в общуването. Но това може би се дължи точно на факта, че авторът е мъж.

Едно пошло изказване, пропито с множество комплекси за малоценност… и голяма доза завист.

Това, че описаните в романа щастливи личности съществуват и в реалността, определено дразни някои хора, а?

Здравейте всички почитатели на Тери Гудкайнд. Някой от вас да знае къде мога да намеря част 2 на ’Уязвимата Империя ’ ? Стигнах до тук и разбрах, че нещо не се вързва със следващата.Ако някой знае нещо по въпроса, нека да драсне един ред.Мерси.

Така е било и в Ловеч и Белене