Читателски коментари

Ох, как съм се смяла когато го прочетох за пръв път този разказ! Преди много години.

Имам предвид сцената когато Челюстта си свършва работата с момчето (Lol!)

Пък и честно казано и сега ми е донякъде смешно.

За хвалбите които има за книгата „Най-добрият фантастичен роман на деведесетте. Ненадминат шедьовър!“ може много да се поспори сега,но за 1992-ра когато е издадена може би е била със свежи идеи (Метавселената,дигитално-органичен вирус от времето на Шумерите ??!!).Мноогоо излишни описния,които на моменти досаждат доста,основната история не е особено оригинална (особено за хора прочели и гледали доста по темите),героите са такива които лесно можеш да забравиш,"опитите" за хумор и по-улично/жаргонно разказване не са много интересни (но е възможна и загуба във превода).Романа е малко „посредствен“ (може би защото не издържа изпитанието на времето) и излишно обемен със сигурност не бих си губил времето с препрочитане ,дано направата на тв. мини сериала да се направи по съвременно .

Походката е кавалерийск, няма как да е артилерийска — артилерия ще се появи след около 1500 години.

Много трудно ми беше да прочета цялата книга. Сюжетът е добре замислен, но доста зле поднесен. Или превода не е добър, или авторите са били доста начинаещи. Все едно книгата се разказва от дете, използващо кратки изречения и разказващо повърхностно и без никаква емоция.

В бяло наметало с кървава подплата, с провлачена артилерийска походка, в ранна утрин на четиринадесетия ден от пролетния месец нисан в покритата колонада между двете крила на двореца на Ирод Велики излезе прокураторът на Юдея Пилат Понтийски.

Много розова и прекалено сладникава за моя вкус! Въпрос на предпочитания предполагам!

Докосващо и днес — в новия век — вечни, „смахнати“ теми !

Който е писал анотацията чел ли е книжката? Как да не познава родителите си, като те са действащи лица?

Романът е доста повърхностен и предсказуем. Става за четиво във влака.

Прочетох едва първа глава с класическите клишета — секси героиня, свръхсекси герой, в секундата, в която се запознават, почват да се карат, докато на всяко разменено изречение всеки от двамата си представя креватни сцени с другия и постоянно виждам друг прочит на сцената — героинята бърза за среща с неособено интересното си (и естествено, че ще е властно и досадно, за да й влезем в положението) гадже, обаче се натъква на малко момиченце с видимо богат татко и решава, че може да остави гаджето да поизчака, докато направи проба за кандидат-майка пред богатия татко. Разбира се, всичко е подплатено с описание на достатъчно благородни мотиви и емоционални и физически пориви, за да няма капка съмнение в чистотата на героинята.

Отивам да чета втора глава :D

Абе „Библиотечна полиция“ е за читатели с вкус!

На мен не ми хареса,в началото беше интересна,на средата вече я четях само от инат,развиваше много бавно и според мен не добре описано,а краят беше все едно „набързо скалъпен“.Но определено идеята е много добра и оригална.Става за моменти в които просто няма какво да правиш.

Интересна с напрегнато действие, добър сюжет, еротика и екшън определено ми хареса! Оценка 6 от 6

Разбира се, че не трябва да пишете в темата, „Elementari“…

Досаждате на хората с безсмислените си изказвания…

Правилно ли разбрах?!

Че КОЕ и е „страшното“, още по-малко „ужасното“ точно пък на ТАЗИ новела?

Спокойно мога да се съглася с горните коментари — четивото е невероятно увлекателно, интересно и на моменти дори забавно…

Като че ли долавям някаква ирония в коментар 10, но лично аз гледам сериозно на нещата — в частност и на това произведение.

Прекрасна!

Мисля,че чувствата ми са напълно индентични с героят от книгата.Страх.Ужас.Безкраен ужас , че отново , и отново си просрочил датата за връщане!И ,че ще има ГолямоМъмрене!

И …болезнено , дълго , мъчително отлагане ,ден след ден…докато СМЕНИШ БИБЛИОТЕКАТА ЗАВИНАГИ!

Аз съм книгоман.Обожавам да чета,но кажете ми как да заинтригувам хората около мен да отгърнат някоя книга ,като единственото,което ги интересува са „слотомания“или филми.Прочитам нещо смешно и няма с кого да го споделя.Или трябва да разказвам със свои думи книгите за да предизвикам минимален интерес.Светът на Сетаганда е уникален.Враждебен,интересен и на моменти чудовищен с цялата идея за непрекъснато генинженерно усъвуршенстване.Приятно четене.

До момента тази ми е фаворит от първите три. Наистина авторката следва един модел на писане и структуриране на сюжета, но пък тук историята беше динамична и разнообразна.Плодължаваме към следващата.

Новелата е прекрасна… Кинг просто е надминал себе си.

Това беше първата книга за Вор,която прочетох на може би 14 годишна възраст.Сега съм на 40.Прочела съм всички творби на Бюджолд и все още откривам по нещо ,което не съм забелязала или друго,различно значение на дадена фраза.Обичам тази серия.Всеки път ме забавлява и предизвиква умът ми.