Читателски коментари

Подсъзнанието може всичко от Джон Кехоу

Вежливые человечки (22 ноември 2017 в 23:16)

Не трогай товарища Фракс, вошь пиндоская!!!

Самые честные люди — это мы, чекисты. Понял?!

Вот что говорил нам товарищ Дзерджинский, Феликс Эдмундович: у чекиста должна быть холодная голова, горячее сердце и чистые руки.

Марш отсюда, гнида черножопая!

Крайбрежен път от Барбара Делински

Дияна В. (22 ноември 2017 в 23:08), оценка: 6 от 6

Истинско, реално, дълбоко осъзнаване, разчуства ме … Страхотна книга !

Подсъзнанието може всичко от Джон Кехоу

notman (22 ноември 2017 в 22:11)

Добре, Фраксчо, така да бъде. Прав си. Само се успокой :)

Подсъзнанието може всичко от Джон Кехоу

Ф р а к с с (22 ноември 2017 в 15:48)

Това го знам, но не от теб, а от Труман Капоти — „Закуска в Тифани“ :) Точният цитат, който ти предпочиташ да си присвоиш, е: „Всяко нещо на света има цена с изключение на честните хора. Тях ги получаваш безплатно.“

Подсъзнанието може всичко от Джон Кехоу

notman (22 ноември 2017 в 14:13)

Каквото не се купува с пари, се купува с много пари.

А каквото, Фраксчо, не се купува с много пари, се получава без пари. Това от мен да го знаеш.

Долината на конете от Джийн М. Оел

Carol (22 ноември 2017 в 01:47)

Става въпрос за любовта, после за секса.

Не е скучна и досадна, вълнуваща е, но трябва да четеш наред.

Годеницата на лъва от Айрис Йохансен

Пролет (22 ноември 2017 в 01:20)

Книгата е много хубава.Чета е за втори път

Съкровището на Питон от Джон Мадокс Робъртс

Иван Вазов (21 ноември 2017 в 21:26)

Книжката е страхотна. Благодаря на екипа :)

Подсъзнанието може всичко от Джон Кехоу

Ф р а к с с (21 ноември 2017 в 21:16)

„Каквото не се купува с пари, купува се с много пари!“ — стара българска поговорка.

„Кпйто и да ти говори, каквото и да ти разправя, помни едно — става въпрос за пари!“ — стара еврейска поговорка.

Или, както казал старият банкер на сина си:

— Моето момче, цял живот най-различни хора се опитват да ме убедят, че ключът за щастието не е в парите. Но аз се уверих от опит, че предложа ли достатъчно пари, винаги се намира кой да ми поднесе въпросния ключ. При това на сребърен поднос и с дълбок поклон.

:)

Прелъстяване от Аманда Куик


Много ми хареса, интересна е и не ме отегчи, страшно забавна и остроумна, случката с дуела най-вече :). Характерите на героите също ми харесаха много, особено на Софи. Със сигурност ще е в списъка за препрочитане. Много жалко, че няма книга за Даргейт и Ан, интересни образи бяха и има хляб в тяхната история, само е подхвърлила „трохи“ авторката, а после нищо….жалко наистина :/

Лявата ръка на Бога от Пол Хофман

Ф р а к с с (21 ноември 2017 в 18:09)

Заинтригуван от предните два коментара, снощи и днес прочетох книгата. Значи — ако сте запалена читателка на розови романчета, ще останете дълбоко разочарована от грубия реализъм на повествованието и липсата на описания от по три страници на еротични сцени, в които „… Той извади огромното си мъжество и проникна в Нея, а тя притвори очи и закрещя от сладка болка…“ :) Липсват и описания а’ла Джеймс Фенимор Купър, в които читателят бива запознат в рамките на десетина страници с всички подробности за гледката на рекичката и поляната, разкрили се пред очите на главния герой, когато той решил да се разходи до съседното село.

Що се отнася до християнството — тук също не мога да се съглася с предното мнение. Мисля си, че както човешкото тяло има нужда от храна, за да расте и да се развива, а в процеса на преработката и отделя екскременти, така и развитието на човешкия дух и култура създават своеобразен отпаден продукт — религиозните вярвания. По аналогия с физиологичните процеси — ако екскрементите бъдат изхвърлени на бунището (на историята), те се превръщат в тор и се включват отново в кръговрата на хранителните вещества. Но ако бъдат събирани в продължение на векове изпражненията на стотици хиляди хора в обща отходна яма — получава се нещо отвратително. Точно както събирането на религиозните вярвания в обща система на институционализирана монотеистична религия — или казано по-кратко, в църква — поражда най-гнусната и отвратителна социална структура, създавана някога от човека. Подобно на септична яма, изхранваща мухи, червеи и всякакви болестотворни микроорганизми, църквата се превръща в социална клоака, подкрепяща и осигуряваща среда за развитие на най-гнусните човешки пороци — педерастия, педофилия, садизъм, мазохизъм, патологична жажда за власт, алчност, омраза и жестокост. Достатъчно е да проследим историята на християнската църква. От извратените „мъченици“, умъртвяващи ритуално плътта си и средновековните клади, на които са горили красиви млади жени, безпомощни старици и техните домашни животни, най-често котки и кози. През инквизицията, където стотици хиляди извратени садисти са намирали благодатна почва за осъществяване на най-перверзните си и извратени мечти и желания, създавайки и използвайки уреди за изтезание на хора. През детските кръстоносни походи, превръщащи деца на по 12–13 години в религиозни убийци. През проповедите за вредата от хигиената и „греховността“ да харесваш тялото си, да се грижиш за него и да правиш любов… Та до днешни дни, в които последователите на „сина божи“, проповядващ равенство между хората, си имат лична гвардия да ги пази от последователите им и притежават имоти за стотици милиарди долари и евра, докато по улиците бедни хора умират от глад, студ и болести. А зад стените на манастирите си оядените свещеници практикуват педофилия, алкохолизъм, наркомания и хомосексуален разврат… В настоящото произведение авторът обрисува със сгъстени краски точно тези специфични особености на църквата, улавяйки и концентрирайки в най-чист вид нейната истинска същност. Което по обясними причини не се нрави на тварите, носещи расо. Нито на техните жертви с промити съзнания, духовно кастрирани с проповеди, които им вменяват чувство за вина от самия факт, че са се родили, че живеят и че са в състояние да използват мозъка си по предназначение.

Подсъзнанието може всичко от Джон Кехоу


Съгласна съм с вашето мнение относно забогатяването.Не всичко позитивно в този живот е свързано с пари.

Ад и рай от Джудит Макнот

Дънди (21 ноември 2017 в 11:58)

Страхотна книга! Съчетание на интересни и забавни диалози, разкриване дълбочината на характерите на героите, красиво поднесената еротика. Чете се на един дъх, няма да съжалявате!

Безценно от Мерилин Бакстър

galia (21 ноември 2017 в 11:22)

Хубава история, интересна и увлекателна!

Наслади се на мига от Нора Робъртс

Belle_White (21 ноември 2017 в 09:20), оценка: 4 от 6

Не успя да ме впечатли достатъчно. Нямаше проблематика, която да ти привлече вниманието. От поредицата харесвам най-много книгата за Мак засега. Не съм чела тази за Паркър, но имам големи очаквания за нея.

Макбет от Уилям Шекспир

Веско (20 ноември 2017 в 21:05)

Любопитно ми и е, как ли се развива Георги на 21?

Лявата ръка на Бога от Пол Хофман

ван (20 ноември 2017 в 17:46)

Не бях срещал до сега толкова злобен антихристиянски роман.Авторът изглежда мрази не само християнството но и цялата европейска история.Благородниците , обикновенните граждани , селяните са описани като лицемери, тъпаци, крадци, мошеници и т.н.Църквата е фанатична и жестока , но местното населиние си е заслужило точно такава църква.Не съм чел другите два романа от трилогията може би нещата ще се променят и ще имам повод да си променя мнението .

Загадката „Серпента“ от Клайв Къслър, Пол Кемпрекос

Rista.69 (19 ноември 2017 в 23:04), оценка: 5 от 6

Интересно и завладяващо четиво. Препоръчвам го за свободното ви време.

Грехове на миналото от Лиза Джексън, Бевърли Бартън, Уенди Стъб

Leontina (19 ноември 2017 в 22:22), оценка: 5 от 6

Дибър е, свършва и достатъчно щастливо

Долината на конете от Джийн М. Оел

The Righteous (19 ноември 2017 в 18:21)

Диагонално минах книжката, нямам време и желание за нея.

Преглеждам само тук-там, тук-там то скука, то досада… последните 2 глави само си ги бива има секс поне