Читателски коментари

Какво да кажеш за книга от която любимият ти герой е антигерой инквизитор (сакатия Санд дан Глокта) с песимистично мислене и самоирония ,която те кара да се усмихваш непрестанно (бивш любимец на тълпата майстор фехтовач заловен от противника и измучван с години) ,какво да кажеш за такава книга освен че е оригинална ! със героите си Логън Деветопръстия , капитан Джизал дан Лутар (самовлюбен глупак), Първият магус Баяз,Феро Маладжин ,които са свежи и обятелни.Първата книга е въведение към останалите две в кото без съмнение действето ще се развива още по скоростно и наситено с повече развръзки,напрегнати моменти и (силно се надявам) неочаквани зъвършеци за главните герои.Въпреки въвеждащата роля на първата книга тя не доскучава и за миг,чете се на един дъх с глождещо любопитство и непрестанна усмивка зарди точно премерения и на място хумор.За мен Гласът на острието веднага се превърна във любима книга,а съм почти сигурен че и цялата трилогия ще е такава след като я прочета.

„С богатството и пълнокръвието на света, който изгражда, с ярките герои, смел език и майсторски разбит сюжет Абъркромби е автор, който ще стои достойно в домашната библиотека до Дж. Р. Р. Мартин, Стивън Ериксън, Брандън Сандърсън.“ !!!

Almustafa греши ужасно, явно е бил много разсеян докато чете, като се замислиш няма реална логика в коментара му, но така той сам потвърждава че книгата е невероятна, тъй като обект на коментара е легитимността на убийствата а това е книга, и книгата е невероятно добра. Съветвам всеки четящ да не я подминава.

Разказът е хубав. Хареса ми :)

Ужасно тъпа книга, въпреки като се замисля по времето когато се развива действието разврата е бил в разгара си, но описано толкова порочно и вулгарно някакси любовта, ако въобще има такава в тази история отива в небитието!!! Това е по-скоро разказ за живота на куртизанките, отколкото любовен роман!

Забавно и леко четиво, силни характери и малко крими елемент — добра комбинация

Великолепно!

Страхотна книга!

По принцип не обичам да чета такъв тип книги, но тази определено успя да ме грабне.

Безумна глупост, но запълвах малко време, а мислех, че ако има замесени пандички, ще е забавно…

Любим цитат (спойлер):

— Познавам някои от работещите в тукашната зоологическа градина — каза той. — Ще бъдат възхитени да вземат на работа жена като теб — красива и умна.

Страхотен роман. Съжалявам само че не го прочетох по-рано.

Страхотна книга, а главната героиня е много силна.

Очарована съм!

Горещо я препоръчвам!

Очаквах много повече,

първата книга много повече ми хареса!

Щом като проблемът ти идва от преводача, чети си ги в оригинал.

И защо тогава си наплескал редактори, коректори и които там? Да беше си направил труда поне да споменеш имената на преводачите. Или имаш нещо против и тях? Айде да ти помогнем, Тодор Вълчев, Нели Константинова (превеждала е Р.Бредбъри и У.Сароян), Иванка Савова. Дамите са направили преводите на Франи и Зуи, останалото е дело на Тодор Вълчев.

И ти къде видя, респективно реши, че преводачът на Ранните разкази е имал претенцията да е професионалист? Откъде ти скимна, че труда на доброволни начала е осъдителен? Или толкова си свикнал на принудителния такъв, че всичко друго извън това е повод да се оплиска със зловоние. А поспри се малце! Много гестаповски методи, много нещо…а и некакъв девиант отдолу ти приглася на развален руски. Или това е другото ти амплоа, плод на дисоциативно разстройство на идентитета, не знам как е професионалния термин на български, ама ти с твоите преводачески умения ще побързаш да ме светнеш? Буквално! Аз на твое място също нямаше да потърся лечение. Че защо? Я виж как готино си плескаш тука мислата. То и ние сме от мъглата. Не си сам. Съчувстваме, преживяваме там, онова с тебе. И един последен въпрос, ако позволиш? Я сподели с непросветлените с какво се друсате с Красножопия вежливец, та така яко ви държи..влага? И двамката сте много хепи, а на мен ми писна от недое…ални депресии. А?

Веско от сърце ме разсмя!

Слаба и елементарна книга!Скучен сюжет,елементарни герои.

Не трогай товарища Фракс, гнида черножопая!

Хотя и левый, товарищ Фракс всегда прав.

А НКВД-КГБ самая крутая школа переводчиков в мире!

Понял, вошь из Пиндостана?!?!

О, и между другото. Когато нт завършваше средното си образование, нямаше гимназии със засилено изучаване на английски език. Имаше две-три езикови гимназии в цялата страна, в които английски изучаваха отрочетата на най-мазните каскети. По това време Вазов беше забранен, Талев беше „на лагер“, БОК беше обявена за фашистка организация, свинете тук-там се хранеха с човешка леш, а обикновените хора бяха принудени да изучават старобългарски, известен още като руски, едва ли не.

Съобщавам ти ги тия неща, защото е добре да ги знаеш.

Ostensibly rehabilitated, they were on their way to join rifle companies of a certain infantry division which, I happened to know, was commanded by a brigadier general who seldom stepped into his command car without wearing a Luger and a photographer, one on each side; a fighting man with a special gift for writing crisp, quotable little go-to-hell notes to the enemy, invariably when outnumbered or surrounded by the latter. I rode for hours and hours without looking anybody in the truck very straight in the eye.

Очакваме твоето предложение, таварищ Фракс.

Ама ти направи ли си труда да погледнеш оригиналния текст? Или на око преценяваш качествата на преводача?

Не е проблемът в автора, а в преводача. Аз стигнах само до изречението:

„Привидно възстановени, те бяха на път да се присъединят към пехотните роти в една армейска дивизия, която, случи се, така че знаех, бе командвана от бригаден генерал, който рядко се качваше в командната си кола без Люгер и фотограф, един от всяка страна; боец притежаващ рядката дарба, когато е превъзхождан по численост или обграден от врага, да му пише остри, лесни за цитиране, кратки, пращащи го по дяволите бележки.“

След което се хванах за главата и се отказах да чета тази гавра с произведението. Така става, когато индивиди със завършена в най-добрия случай езикова гимназия, а по-вероятно — реална гимназия със засилено изучаване на английски език, започнат да се опитват да превеждат автор от ранга на Селинджър. За сравнение — екипът, работил по сборника „Девет разказа. Семейство Глас“ се състои от:

Съставител и предговор: Клео Протохристова

Редактори: Недялка Христова, Иванка Савова

Технически редактор: Виолина Хаджидемирева

Коректори: Жанета Желязкова, Стоянка Кръстева, Донка Симеонова

Е, няма как никому неизвестен любител, който дори се срамува да се подпише с името си, да създаде превод, сравним като качество с този на екип от седмина професионалисти, всеки от които е дипломиран филолог с дългогодишен стаж по специалността.